Проблемът му е, че неправилно формулира желанията си, покровителите му не го разбират и накрая все се оказва с измамени надежди
Само бръснещ полет над политическия живот в България стига, за да се открои истинският герой в сюжетната линия, многопластовата и загадъчна фигура, неуморният воин, чиито увлекателни слова и безславни дела вечно се разминават като кораби в океана. Някой би казал, че насочването на прожектор към Христо Иванов във времена на нарастваща обществена апатия е тенденциозно и предизвикателно, но не би било вярно. Защото прочутият стратег на неолибералния фронт вече не е политик, извън играта е.
Сам заявява, че с кариерата му е свършено, отказва се от бъдещи състезания за власт, ако не броим свидната му мечта да стане еврокомисар, която засега не е потвърдил или отрекъл. Но все пак, с феноменалната си способност да изгрява в мрака, когато околните залязват, той е неустоимо привлекателен за наблюдение и проучване обект.
Дори в този момент е различен,
едновременно е тук и го няма
Напомня за заглавието на една книга от Рангел Вълчанов: “Хем съм тук, хем няма никой”. Журналистите го представят като “председателя на “Да, България” в оставка” – лукс, който малцина партийни водачи могат да си позволят в условията на тежка рейтингова криза.
На мястото на Нинова в БСП сложиха временно изпълняващ, тясно скроените социалисти оставиха своята дългогодишна предводителка да понесе най-сетне на плещите си отговорността за гръмовния изборен провал. Да си изживее оставката. А Христо Иванов хич не изглежда напрегнат след своята, даже напротив, краят на кариерата му действа разтоварващо. Дава интервюта от дистанцията на страничен наблюдател, критикува, анализира,
величае и аплодира резултатите от собствените си погрешни решения
като професор по история, изследващ отдавна отминали епохи.
Онзи ден на фона на кадрите от героичното начало на битката срещу мракобесието, изправен в гумената лодка с развети коси, сочещ към резиденцията на Росенец, символ на заграбената държава, Иванов изненадващо определя Доган като “най-авторитетната фигура на българския преход”. Дебело подчертава, че ще работи рамо до рамо със злодея, на чийто бряг е акостирал преди 4 години и е бил позорно търкалян по плажа от гардовете му. Прави го с невинната лекота на Грета Тунберг, прекосяваща за по-екологично океана с бившата състезателна яхта на Ротшилдови. Съгласете се, че не всеки е способен да чертае чак толкова дълбоки криви, запазвайки самообладание.
Медиите очакват реакцията на Христо Иванов, след като Конституционният съд отмени прокараните именно от него поправки в основния закон, изстрадани, изковани с площадни бунтове и пот. Фактически бе сложен кръст на фундаменталната му теза, прекършено бе знамето, под което лидерът на градската десница строяваше армиите си. Но падението не е повод за разкаяние, само малко е разочарован от тесногръдието на съдиите, неспособни да прозрат величието на реформаторските му идеи: “Съдебната реформа умря от загуба на кръв, преди да бъде констатиран нейният край от Конституционния съд”. И
това го казва човек, който няма юридическа практика!
После ненадейно, по-плавно от черен лебед заговаря пак за овладяване на власт, с най-добро чувство замества чистите помисли със сценарий за подмолни тактики: “Трябва да спрем презареждането на съдебната власт, защото Пеевски ще си сложи хора за седем години!... Не го припознаваме като наш партньор (Ахмед Доган, бел.ред.), не му даваме морална легитимация, не казваме “Това е най-добрият човек на света”. Нищо подобно не казваме. Веднъж да сме тактически умни!”.
Случва се опортюнизмът на Иванов да не сработи, тогава той вади гума и трие по логиката, която сам публично споделя: “Пачавра леке не хваща”. Прилага я, за да потъне във вечна забрава сблъсъкът му с бившия модел Виолета Сечкова, която той прибързано набеди за мистериозната Мата Хари, любовницата шпионин от спалнята на Бойко Борисов.
Вече никой не помни, че бившият фактор вдясно се бе заканил да иска сметка от южнокорейските дипломати заради назначението на Сечкова за консул в Пловдивска област. Излагащите думи няма да залегнат в сивито му, нито “разкритието” на Пеевски, че Иванов му седял в скута и пил мазно турско кафе или забележката на депутата Хамид Хамид: “Легенди се носят колко галона уиски сте изпили с председателя на ВКС, легенди се носят колко чувала фъстък сте изяли заедно”. Неприятните спомени ще отминат като сън, а
Христо ще продължи да сочи към нови хоризонти
В прослава на сладкодумието смъртният му враг Пеевски, с когото бяха в сглобка, днес подигравателно го нарича Шехерезада, но насмешката е незаслужена - Иванов безспорно е недостижим разказвач в политиката. Проблемът не е, че лампата му е изгубила вълшебната си сила, просто той неправилно формулира желанията си, покровителите му не го разбират правилно и накрая все се оказва с измамени надежди.
“По-добре е да си фалшив някой, отколкото реален никой”, мъдро възкликва холивудската звезда Мат Деймън, макар че Христо би опровергал тази версия без никакво усилие.
