Америка не капитализира сериозно възможности у нас и в частния сектор. Новата администрация може промени това, казва бившият шеф на Българската агенция за инвестиции
Още акценти:
- Управлението ни е конюнктурно и му липсва визия, затова професионалистите предпочитат да са извън прожекторите
- Никога не е лошо време за рискови и дръзки инвестиции
- Можем да възстановим позициите си на доставчик на дигитална инфраструктура, на екостоки и здравен туризъм
- Господин Езекиев, твърдите, че втори мандат на Доналд Тръмп ще има сериозни последствия за държави, нации и региони. Казвате още, че управлението му “ще се стреми да капитализира пропуските на сегашното американско ръководство спрямо войната в Украйна и кризата в Близкия изток”. Какво означава това капитализиране и кои са пропуските?
- Изглежда, досегашната администрация на САЩ не оценяваше достатъчно важността на България като политически и икономически партньор, като се има предвид, че тя е крайна граница на ЕС с Турция, политиката на Ердоган, фактът на силно влияние на Русия в Сърбия, а вече и в Северна Македония.
Икономическата активност на САЩ в България, а също и в областта на отбраната като партньор в НАТО, са от стратегическо значение.
Америка не е капитализирала сериозно възможности в България и в частния сектор с няколко разредени във времето изключения.
Това се дължи на недоброто познание за България в САЩ и на “разтрояването” на политическия елит тук между свои, прозападни и проруски интереси.
САЩ и бъдещата им политика в региона биха могли да помогнат България да възстанови своята идентичност на стожер на икономическата стабилност, етническата толерантност и доставчик на дигитална инфраструктура, екостоки и здравословни продукти за пазари като Япония и ЕС, а и на мащабен здравен туризъм.
Тези наши активи, както и ежегодните успехи на младите ни ученици и студенти по естествени науки, имат над 30-годишна давност.
- Ако погледнем по-широко към двойката политика-бизнес, какво е важното, което ще видим?
- Нищо впечатляващо особено на фона на професионализирания лобизъм на съседните на България държави и в Брюксел, и във Вашингтон, и в Пекин и Делхи, както и положителните резултати от това за тези наши балкански съседи.
- А убеден ли сте, че войните и кризите засилват вътрешната поляризация и неизбежно водят до залитане към национализъм. Да чакаме ли нов Хитлер, ако това е така?
- Национализмът е този, който провокира войните и конфликтите. Това е съвременният разлом. Защото е отговор на глобализацията. Данните пък показват, че е по-малко вероятно демокрации да воюват с други демокрации. Тоест войните най-често са между не-демокрации или между недемократични режими и демократични такива.
- Имате ли обяснение защо тоталитарните режими изпреварват като темп на развитие икономиките си развитите демокрации?
- Тезата, че тоталитарните режими изпреварват по обем на икономиката развитите демокрации, не е вярна. От първите десет икономики в света като обем само Китай не е развита демокрация, а ако се приложи критерият за БВП на глава от населението, всички първи 10 страни са развити демокрации, да не говорим за критерия покупателна способност.
Така че западният модел на демокрация с всичките си недостатъци продължава да е най- успешният по отношение на качеството на живота и стандарта.
- При последния ни разговор казахте, че е “време разделно”, което ще открои опортюнисти от професионалисти във всички сфери. Времето все така си е разделно, но професионалистите все така липсват във всички сфери. Защо?
- Много от българите показват инертност и силен консерватизъм към промени поради историческото засенчване на безспорни лидерски и поведенчески модели, понеже не е имало много трайни такива и понеже историята ни е прекроена в книгите.
Икономическата и политическата ни класа е силно конюнктурна и освен отделни примери не демонстрира трайно визионерство. Професионалистите предпочитат да са извън прожекторите в такава ситуация.
- Какво ще роди сегашната политическа криза у нас, която продължава вече трета година? Ако проектираме вашия поглед върху нея, то да очакваме ли възход на национализма, социални ерупции и поява на нови играчи?
- Достатъчно много на брой съвременни политици в региона ни имат ясна ориентация спрямо модела на западната демокрация, възникнала и установила се в Древна Гърция, и като термин и като практика, и към капитализма като модел на икономическа система.
- Какво е вашето обяснение на това, че въпреки политическата криза икономиката ни не е в криза, дори напротив - в добро здраве е? Дали това не е сигнал държавата да се оттегли от силното си присъствие в нея?
- Абсолютно задължително е държавата да се оттегли от икономиката, тъй като това не ѝ е свойственото място.
Ние сме вързани за външнополитически явления. Факт е, че сме на огромна загуба заради това, че нямаме правителство и дори парламент.
Например има неусвоени средства по плана за възстановяване. Липса на законодателна инициатива в ключови сектори. Липса на модернизиране. Липса на предвидимост и дългосрочно планиране, които са ключови за големи проекти.
- А може би и политиците да спрат да се рекламират чрез кризата и решението ѝ, защото такава няма? Или представите за криза на властта, на политиците и на обикновените хора са твърде различни?
- Опитите за лавиране между Русия, САЩ и ЕС и различни порочни практики оставиха страната ни в позиция на хамелеон. И в момента фигурираме в списък на FATCA (акт за спазване на данъчното законодателство във връзка със задгранични сметки - б.р.) за изпиране на пари, което е симптом на криза на доверието на инвеститорите в България.
- Да, но Световната банка ни подреди сред богатите държави. Защо нямаме усещане за това? И има ли изобщо тази класация реални ползи за бизнеса?
- Няма ползи според мен. Понеже реалната покупателна способност на съществена част от населението не сочи към термина “богата държава”.
- Ще съумеем ли да постигнем в близко бъдеще една голяма цел - членство в еврозоната? Защо по нея има такова огромно разминаване сред политиците ни, след като ползите са ясни, проблемите също? Или не са…
- Има липса на оценка в отговорните за имиджа ни среди как точно изглеждаме отвън.
Еврозоната е неизбежна необходимост за една недотам прозрачна икономика, каквато е България. Дали ще го постигнем, зависи от волята на кабинета. Перифразирайки Джордж Оруел: Свободата е право да кажеш на другите това, което те не искат да чуят.
- Сегашната ситуация в икономиката - и в Европа, и у нас, е време за рискови и дръзки решения, или напротив - за пестеливост и благоразумие?
- Бих оприличил момента със съзнанието на пилот във Формула 1 преди тръгване. Давайки газ, предусеща, че и повърхността под гумите му ще се завърти - но дали ще е в същата посока?
За колегите ми и за мен никога не е лошо време за рискови или дръзки решения, тъй като само така можем да поддържаме възвръщаемост от над 20% на годишна база в последния ни фонд.
Този вид поведенчески модел в бизнеса заимства от консервативни системи за управление на инвестиционните рискове, като тази на Microsoft и Deutsche Bank. Вече е приложена в над 50 проекта и резултатът е загуба на само 4 от тях под 7% от общо вложените капитали.
- Защо в последните години има такъв гигантски спад на инвестициите у нас?
- Защото тези инвестиции бяха извършени с погрешни очаквания на коефициента риск/възвръщаемост, на вероятност от цялостна загуба и на времевия срок за възвръщаемост.
- С какво държавата ни е най-голям длъжник на бизнеса и оптимист ли сте, че това ще се промени?
- Държавата не разбира бизнеса у нас, от съвсем скоро се появиха отделни личности с профил на успешни в България индустриалци и значими работодатели на министерски постове. Понякога има разбиране за нуждите на бизнеса и ролята му за съществуване на стабилна обществена администрация на много местно ниво и го спъва от завист. Наблюдава се закостеняла некомпетентност, неразбиране на процесите, бюрократщина и безхаберие. Помня го от 2002 година, когато заемах обществен пост за близо 2 години.
CV
- Завършил е финанси в Бостън, има специализации в Париж и Амстердам
- Основател на инвестиционната група “Нео инвестмънтс”. Съосновател на “Софика груп” - първия международен контактен център в България, сериен предприемач и стартъп инвеститор
- От 2002 до 2004 г. е изпълнителен директор на Българската агенция за инвестиции
- Работил е в отдел “Инвестиционно банкиране” на Дойче банк в Лондон като старши специалист по корпоративни финанси. През 2006 г. оглавява българския офис на банката. През 2007 г. напуска, за да стане съосновател на рисковия инвестиционен фонд NEVEQ
