Но трябват аргументи и работа без партийни страсти
България демонстрира енергийна сигурност, има балансиран микс и е най-големият производител в региона, а за диверсификацията получаваме похвали, казва евродепутатката и президент на Европейския енергиен форум
Още акценти от интервюто:
- Това силно ще повиши влиянието ни. Обективните предпоставки ги има, проблемът е политическата нестабилност у нас
- Имаше залитане в ЕС към свръхрегулация и свръхамбициозни цели, но сега Зелената сделка се превръща в индустриална, защото това искат хората
- Вкарахме клауза, че изпуснатите пари по плана за възстановяване ще се пренасочат към откриване на нови производства
- Трябва да предоговорим затварянето на "Мариците"
- БСП знаково е водещата партия в лявото обединение и е важно да представим нови, млади и талантливи хора, които са носител на промяната
- Г-жо Пенкова, обявихте, че е възможно българският еврокомисар да получи ресор енергетика. Има ли вече конкретни разговори, доколко е сериозно и как България проби в този тежък ресор?
- Такива са индикациите, които имаме от няколко големи европейски държави. Но това не бива да ни изненадва, защото българските експерти в сферата “Енергетика” винаги са били признавани и уважавани на европейската сцена. Припомням и за друг успех, който постигнахме като членове на Европейския парламент от БСП, което е голямо признание за България - аз бях избрана и като първи зам.-председател на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика. Това е може би една от най-ключовите и значими комисии в ЕП. В предходния мандат работих основно по темата енергетика и ключовите законодателства, така се очертава и в този мандат, когато говорим за индустриалните политики, които са приоритет.
- Вие сте първата жена начело на Европейския енергиен форум - също голямо признание.
- Това са примери, които показват отношението на европейските ни партньори към нас като подготвеност и експертиза. А и като доста сериозни заявки за бъдещата енергийна политика, които могат да идват от България.
Но освен експертите България е може би с най-балансирания микс в рамките на ЕС - 1/3 от нашата енергия идва от АЕЦ, 1/3 е от възобновяеми източници, а 1/3 - от конвенционалните мощности, базирани на местни изкопаеми горива, каквито са лигнитните въглища. Това задава енергийна система, която вдъхва усещане за сигурност.
България демонстрира и енергийна сигурност от гледна точка на диверсификацията на доставчиците на ключови суровини, които ползваме. И това се отчита от големи европейски държави.
Всички тези фактори заедно с ключовото ни позициониране в региона като най-голям производител на електроенергия, дават сериозни заявки и предпоставки, че този ресор наистина може да е за страната ни.
- Имаме ли реален шанс, или това са само сондажи, които водите?
- Нищо в европейските институции не се дава, ако не го поискаш и не изложиш аргументи. Затова се опитах да изложа обективни аргументи, с които са съгласни нашите европейски партньори.
Срокът за представяне на имена за бъдещите еврокомисари и за ресорите е 30 август. И ние трябва да сме наясно - ако енергетиката е националният ни приоритет и е стратегическото ни предимство, което трябва да използваме, предстои много работа с нашите партньори, за да можем да го гарантираме и договорим. Никой няма да ни даде един от ключовите ресори, ако не положим сериозни усилия в тази посока.
Притеснението е политическата нестабилност в България, липсата на редовен кабинет. И се надявам на политически отговорна позиция, в която националният ни интерес ще бъде поставен над партийните. Това беше една от важните теми и в разговорите, които БСП води с ИТН в рамките на третия мандат.
И тъй като сме обвързани с много кратки срокове, трябва да се вземе политически отговорно решение за хоризонт от 5 г. в основна политика на ЕС. А можете и да си представите, че влиянието на България, възможностите, които ще имаме - и за страната ни, и за региона, и за Европа, биха били доста големи.
- Вие водили ли сте разговори по тази тема със служебното правителство, което ще излъчи нашия комисар?
- Това са разговори, които трябва да се водят на ниво ръководство на БСП, тъй като можем да предоставим тази информация - какви са настроенията в нашите европейски партньори. Но решението е на национално ниво и от парламентарните сили. Затова призивът ми е за политически консенсус и за отговорно решение.
- Има ли подходящ кандидат за еврокомисар с ресор енергетика?
- Няма как да коментирам имена. Въпрос е на политическа дискусия и на решение на правителството. Но експертността ни се оценява и съм убедена, че има подготвени хора, които ще отговорят на очакванията не само на българските, но и на европейските граждани.
Нашето ключово географско положение също ни дава доста сериозно конкурентно предимство, особено когато говорим за диверсификация на доставчиците на основни енергийни суровини в рамките на Европа.
Още едно предимство имаме - оттук нататък една от големите политики в сфера “Енергетика” е Единният европейски енергиен съюз, което означава, че трябва да изградим инфраструктура за свързана електропреносна мрежа. Ако погледнете географски, България е най-подходящият кандидат за това начало. Като държава вече има и такъв проект - през март го представихме в Брюксел пред партньорите.
- Не казахте име, но се завъртя тезата, че лансирате този ресор, за да бъдете избрана самата вие?
- Тази тема не е на дневен ред и няма как да се коментира. Но пак казвам - това е много ключов ресор за България, така че е важно да успеем да го договорим, а не в момента да обсъждаме хора. Известно е, че имаме изключително много експерти в сферата “Енергетика”, наистина богата банка от хора, от които може да се избира.
- Ако имаме еврокомисар по енергетика, ще може ли той да предоговори закриването на “Мариците”?
- Това със сигурност трябва да остане национален приоритет, независимо дали имаме еврокомисар по енергетика. Да, такава позиция би дала на България възможност да изкаже по-ясно своята позиция. Но дори и да нямаме този ресор - при разглеждане и по-ясен план, особено за заетите в сектора, остава национален приоритет както на моята партия, така и, надявам се, на всички останали.
- Как ще работи бъдещата Еврокомисия, след като видяхме, че председателят ѝ Урсула фон дер Лайен беше избрана трудно?
- Ключовият въпрос за състава на ЕК е от кои политически семейства ще са комисарите. В момента европарламентът има сравнително балансиран състав. Въпреки че има представителност на крайната десница, над 50% от евродепутатите все още са от трите големи партии - ЕНП, Социалисти и демократи и либерали.
Проблемът, който се очертава, е в състава на ЕК - дали няма да има малко по-тежък наклон вдясно и в крайната десница. Тогава комуникацията и процесът по вземане на решения между ЕК и ЕП може да стане по-бавен.
Надявам се, че ще има разум и ще наблюдаваме държави, които излъчват комисари не точно от политическите семейства на управляващите правителства, за да запазим някакъв баланс и работещи европейски институции, които да са полезни за гражданите и индустрията. Като основен приоритет се очертава темата за реиндустриализация на Европа, за откриване на нови производства, нови работни места, всичко това базирано на една чиста енергия. И ако се постигне балансиран състав на ЕК с разум и мисъл за европейските граждани, все пак може да се свърши доста, независимо от нестабилната политическа ситуация в останалата част от света.
- По-трудно ли се работи в този мандат на ЕП с това силно присъствие на крайнодесните?
- Все още е рано да се направи оценка. Считам, че политиките ще са по-близо до хората, ще са по-реалистични и приложими. Защото в предходния мандат имаше залитане в свръхрегулация и в свръхамбициозни цели, включително поставените със Зелената сделка. И неслучайно наблюдаваме смяна на политическата риторика, което ще се отрази и на законовата рамка - тоест Зелената сделка се превръща в индустриална сделка, защото определено това искат гражданите. И ние трябва да гарантираме нови производства, нови работни места и по-ниски цени на електроенергията. Това ще са ключовите теми за работа. Няма да е лесно, но не очаквам да има пречки, когато се работи с ясни приоритети.
Много ще е важно в следващия мандат, за да могат всички тези политики да сработят на европейско ниво, да са ясно изведени конкурентните предимства на всяка държава, защото те са различни. Както споменах - България има доста сериозни предимства в сферата “Енергетика”. При нас трябва да се изведат и основните налични суровини, които още имаме - добивът на цветни метали ни позиционира доста напред в класациите. Конкурентните предимства на всяка от държавите-членки ще се вземат предвид, а това е една от основните тези на крайната десница. Тук не говорим за крайностите, в които те изпадат, но няма как да не се отчитат конкурентните предимства на всяка държава, ако искаме да градим работеща обща европейска икономика.
- За първи път целенасочено ЕС инвестира в конкретни инфраструктурни проекти в отделните държави. България изпусна май парите по плана за възстановяване, ще успее ли сега да се класира за тези нови средства за транспортна свързаност?
- С разумна политика и ясно извеждане на приоритетните финансирания, които трябва да получим, няма пречки да стигнем до тези средства.
По отношение на плана за възстановяване - да, може би с оглед на течащите срокове - до 2026 г. трябва да са завършени проектите, няма да успеем да се възползваме от всички средства, предвидени за България. Но поради тази причина в последния регламент, в който работих в края на миналия мандат - за реиндустриализация, в клаузата за финансиране сме сложили текст, че всички неизползвани средства по този механизъм ще се пренасочат към откриване на нови производства. Така тези средства няма да бъдат загубени. Въпросът е да ги инвестираме навременно и бързо и да предложим пред европейските ни партньори реални проекти.
- Как коментират колегите ви в Брюксел политическата криза у нас?
- За съжаление, като че ли вече свикнаха с политическата нестабилност у нас. Това е лош знак, защото ни прави партньор, който не може да поеме дългосрочни ангажименти. Вече се виждат оздравителни процеси. Обединението вляво, което БСП започна, е стъпка в тази посока.
- Но ляво обединение не може да има без силна БСП. Ще се справи ли партията с разцеплението покрай лидерството?
- БСП знаково е водещата партия в лявото обединение. Важно е да представим новите, младите и талантливите в лявото пространство, защото те са носител на промяната и трябва да участват активно в политическия процес, за да продължи да съществува като такъв. Надявам се този разговор да се проведе в нашето обединение.
- Но Корнелия Нинова продължава да е лидер на БСП до произнасянето на съда и партията ще има и юридически спънки за явяването на изборите. А в петък тя се качи със свои привърженици на Бузлуджа и така даде знак, че няма да се откаже от битката за партията, предстои вътрешен избор за лидер... Не изглежда много розова ситуацията в самата БСП май?
- При нас винаги е бил водещ интересът на левите избиратели, а решенията винаги са се вземали от ръководните органи на партията. Няма как личният интерес да е водещ и да постави на карта бъдещето нито на левия избирател, нито на БСП. Така че считам, че това са процеси, които няма по никакъв начин да възпрепятстват. Напротив - БСП е една от най-демократичните партии и всеки има право да изразява своето мнение. Понякога може да има различия в мненията ни, но никога няма да се постави на карта нито бъдещето на БСП, нито на левите хора.
- И няма да се стигне до разцепване на БСП? Както се случва с ДПС и дори Борисов се шегува, че има ДПС и ДПС-1948.
- Не. Когато говорим за идеология и за политики, които са се отстоявали последователно, и за процес на обединение, който тръгва от БСП, няма как да се говори за разделение. Напротив - ние вървим към разширяване на влиянието на лявото в България. Този процес вече е започнал и мисля, че ще има позитивни резултати. Често се дава пример с Франция, която направи такова ляво обединение и пожъна успех. Така че - доверие се печели, когато покажем, че в името на общата цел можем да заровим личните си различия.
ВИЗИТКА
- Родена е на 19 февруари 1988 г. в София
- Магистър по финансова икономика в "Оксфорд" във Великобритания. Защитава две бакалавърски степени - в университета "Бокони" в Милано, Италия, и в Централния европейски университет в Будапеща, Унгария
- Работила като финансов специалист и анализатор в инвестиционен фонд в Лондон, в Кралската банка на Шотландия и в "Егон Зендер"
- Евродепутат втори мандат от Групата на социалистите и демократите. Първи зам.-председател на комисията по промишленост, изследвания и енергетика
- Първата жена президент на Европейския енергиен форум
