Тези дни от индийската столица Делхи дойде интересна новина. На сесията на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО на 28 юли е взето важно решение. В Листата на световното наследство е включен древният римски път Виа Апия. Така обектите от Италия, намиращи се в престижния списък, са вече 60 и това прави страната на Апенините абсолютен световен шампион.
Мнозина обаче ще се запитат – какво толкова има в един път, че да намери място в Листата на световното наследство. Виа Апия е построен в 312 г. пр. Хр. още в епохата на Римската република и носи името на човека, който замисля това грандиозно начинание - Апий Клавдий Цек. Идеята му е пътят да свързва Вечния град с южните части на все по-разширяващата се държава. Първоначално дължината на Виа Апия е била 132 мили и стигала до Капуа, а от 244 пр. Хр. вече водела до важното пристанище на Средиземно море Брундизий (Бриндизи). Трасето на древния път преминавало през повече от 70 селища, 15 парка, 12 града и четири области. Вече в императорския период Виа Апия добива значението на истинска магистрала, водеща от столицата през морето до най-далечните римски провинции в Гърция, Египет и Мала Азия.
Виа Апия е изпълнена с добре обработени каменни блокове по всички правила на строителното изкуство. На всяка римска миля от пътя имало стълб, обозначавал разстоянието и надпис за това кой император е управлявал по това време. Места за почивка, отговарящи на днешните паркинги по магистралите, е имало на всеки 19 мили. Един от най-драматичните епизоди от дългата история на пътя е 71 г. пр. Хр., когато край него от столицата до Капуа са разпънати на кръст 6000 от воините на разбитата армия на въстаналия срещу Рим гладиатор Спартак.
Миналото на Виа Апия далеч не е само кръв и войни. Участъкът непосредствено преди Рим днес е голям парк, по който е прекрасно да се разхождаш. Там са живели такива личности като Джина Лоломбриджида и Франко Дзефирели, а много днешни граждани на Рим и гости на града търсят на това място прекрасното съчетание на история и красива природа. Самият аз съм ходил там под сенките на римските пинии с цел да видя важни археологически забележителности. А такива по Виа Апия не липсват, защото в Древен Рим съществувала стара традиция благородните хора да бъдат погребвани покрай пътищата. Така всеки пътник можел да научи имената и делата им и след тяхната кончина. Това е ставало във величествени каменни мавзолеи, много от които са съхранени до днес.
Разказвам тези сведения за Виа Апия не само заради новината от Делхи. А защото се оказва, че у нас също има подобни уникални забележителности. Каква бе нашата изненада, когато при археологическите кампании в Южния квартал на Перперикон през 2020-2021 г. попаднахме на главния римски път, водел към основната порта на града през първите векове на новата ера. Той е широк около 4 м и е изпълнен с добре подредени дребни камъни. А край него бяха разкрити останките от десетки монументални сгради, строени по същото време. Повечето от тях са с план на окръжност с приблизително еднакъв диаметър от 7-8 м и са градени от отлично оформени каменни блокове. Някои са оформени особено представително с портици и колонади. За съжаление всички сгради са ограбени и разрушени още в древността и намиралите се в тях саркофази тогава са унищожени.
Преди всичко бяхме впечатлени от кръглия архитектурен вид на постройките, които представляват ротонди. Това винаги са изящни сгради, проектирани особено добре в периода на Римската империя. Може би най-известна е прочутият Пантеон в Рим – храм на всички езически божества. Но в случаите от Перперикон става дума за мавзолеи-ротонди – един тип, който е използван във римската гробнична архитектура. Известно е, че в класически Рим свещените и погребални сгради с централен план представляват продължение на архаичните култури и традиции, свързвани с насипаните с пръст могили на етруските, а оттам - с микенските толоси.
И именно тук ние достигнахме до паралелите с Виа Апия и други основни пътища в Рим и други важни градове на огромната империя. Вече споменах за древната традиция гробниците на богатите римски граждани да бъдат разполагани непосредствено извън селищата край главните пътища, тръгващи от него – Виа Апия, Виа Тибуртина, Виа Пренестина и др. Те са с различен вид, но много от тях са именно ротонди – сгради с план на окръжност с диаметър от 7-8 до 15-20 м. Именно там се срещат най-добрите аналогии на новооткритите постройки от скалния град Перперикон. Сред тези примери могат да се споменат намиращите се на Виа Апия Касал Ротондо, Берета дел Прете и прочутият Мавзолей на Сесилия Метела, както и този на Марк Плауций Лукан на Виа Тибуртина. Към този списък трябва да се прибави откритият преди няколко години от археолозите римски мавзолей в Испания по пътя Кордоба-Хиспалис, представляващ ротонда с диаметър 10 м. Учените са на мнение, че той е създаден под силни италийски влияния, идващи директно от Вечния град.
С приемането на християнството в началото на IV в. мавзолеи на известни личности с форма на ротонди продължават да се строят. Такива са гробният мавзолей на майката на император Константин Велики, Елена; мавзолея на император Галерий в Солун; известната ротонда „Св. Георги", някои сгради в Южна Франция, превърнати по-късно в християнски храмове. Близък паралел на кръглите сграда от Перперикон е и мавзолеят на готският крал Теодорих Велики в Равена, издигнат през 520 г.
Добра аналогия са още няколко погребални ротонди от периода на прехода от езичество към християнство в Римската империя. Те са оформени величествено с вход с портици и колонади, както някои от новооткритите сгради на Перперикон. Такива са, например, мавзолеят на Ромул, син на Максенций, от началото на IV в. и т. нар. Тор де Чиави на Виа Пренестина също във Вечния град. Такъв е и мавзолеят на последния император на Западната Римска империя Хонорий от първите десетилетия на V в.
Сходството с тези примери предполага, че такова е било и предназначението на откритите сгради с кръгъл план в Южния квартал на Перперикон. На този етап от изследванията ги датираме най-общо в римския и късноантичния период – III-VI в. Поради интензивното по-късно строителство в Южния квартал те не са запазени никъде във височина. Край кръглите сгради обаче се наблюдават някои отделни добре оформени скални гробове с ориентация изток-запад и север-юг. Макар да не се намират в ротондите, очевидно в тях също са били погребани видни личности.
Не може да има никакво съмнение, че в тази зона са били полагани тленните останки на най-знатните хора в древния град. И в това няма нищо чудно, защото тя се намира непосредствено от запад на главния път, излизал от Южната порта на крепостта и водел към жизнено важната за империята магистрала Via Egnatia, свързвала двата й центъра – Рим и Константинопол. Не е случайно, че също край този път през V-VI в. е построена и най-голямата раннохристиянска църква в Родопите – огромна трикорабна базилика с дължина близо 40 м, която бе разкрита от археолозите през 2016 г.
