Русия има интерес от ос на напрежение на Балканите. Да не подценяваме дългата ѝ ръка, да не я и надценяваме
Политическите лидери у нас се държат инфантилно и егоцентрично, а не държавнически
Подходът на Запада за Украйна има нужда от ясна визия и поставяне на изпълними цели
Слабото лидерство в последните години превърна Европа в слаб фактор на световната сцена
- Светът става отново свидетел на напрежение в Близкия изток - само за ден убиха политическия лидер на “Хамас”, то в иранската столица Техеран, а висш командир на Хизбула също бе убит. Очаквате ли изостряне на конфликта в размирния регион, г-н Араджиони?
- Ликвидирането на политическия лидер на “Хамас” ще доведе до още по-голямо втвърдяване на позициите в редиците на групировката. Там има далеч по-отговорни лица, които определят ходовете на “Хамас” на оперативно ниво и контролират бойците на практика. Някои анализатори твърдят, че дори политическият им лидер е бил сравнително умерен. Ако това е така - то сега организацията ще бъде водена от по-радикалното си крило.
Удар е и по Иран, разбира се. На практика се потвърдиха съмненията относно отбранителните способности на Иран, които така или иначе не бяха малко в последните години. Освен имиджовия удар аятоласите следва да отговарят пред собственото си население за допуснатия пробив.
Реакцията на Вашингтон също беше показателна. Дори имаше известна доза упрек, че с действията си Израел не помага за понижаване на напрежението. САЩ искат да постигнат поне временно затишие в региона.
Идентично е положението и в случая с “Хизбула”. Повишаване на напрежението може да имаме, но разрешаването на конфликтите в региона се отдалечава.
Подобни ликвидации действат мотивиращо на радикализираните индивиди, дори понякога се използват успешно за попълване на редиците.
Впечатляваща е прецизността на операциите, които Израел провежда. Очевидно е преимуществото в разузнавателните способности, технологиите, а и логистиката. Трябва да уточним обаче, че отговори са възможни, но пълномащабен военен конфликт все още стои като малко вероятен сценарий. И все пак е редно да го допускаме, защото всички така смятахме и за Украйна.
- Как ще се промени ситуацията както в Украйна, така и в Близкия изток, и изобщо в целия свят, в случай че Доналд Тръмп стане президент на САЩ?
- Нека първо видим дали ще спечели. Дори да изглежда в по-добра позиция според някои, от това не следва, че ще спечели. Предположения за това каква ще бъде ситуацията е трудно да правим. Всъщност най-големият проблем тук, в Европа, е, че ние пряко зависим от изборите в САЩ. И това е по простата причина, че нито икономически, нито военно представляваме сила, която да може самостоятелно да води значими процеси.
Тръмп към момента е дал заявка, че иска бързо да прекратява всички военни конфликти, но не е споделил “рецептата”, по която това ще се случи. Не е и сигурно дали би успял да го направи така, както му се иска. Централно място все още заема Украйна, защото в Близкия изток размириците са явление, което периодично се появява, докато Европа като континент беше отвикнал.
Тръмп действително водеше политика, която доведе до намаляване на военния контингент зад граница, и по време на неговото управление имаше спад на напрежението в различни конфликтни точки, включително в Украйна. Големият проблем на водената от него политика беше, че това не е устойчив модел. На практика виждаме, че конфликтите са били замразени, а не разрешени.
- След опита за покушение на Тръмп, оттеглянето на Байдън от надпреварата и номинацията на Камала Харис за държавен глава какможе да се развият нещата в президентската надпревара в САЩ?
- Опитът за покушение срещу Доналд Тръмп отвори много въпроси относно службите в САЩ. Екипите на терен очевидно са допуснали огромни пропуски в обезпечаването на периметъра, а да не говорим за реакцията им по време и след стрелбата. Със сигурност инцидентът ще бъде използван максимално в кампанията за извличане на електорален ръст. След обвиненията срещу него, посегателството върху живота му ще му затвърди имиджа на играч, който иска да се бори със статуквото. Образът на несистемен политически играч носи дивиденти в цял свят, не само в България.
Оттеглянето на Джо Байдън от надпреварата далеч не е изненадващо, поне за тези, които следят политическата ситуация в САЩ. Повече от очевидно е за всички, че едва ли е в състояние да управлява САЩ през следващите 5 г. Тези съмнения със сигурност можеха да влошат изборните резултати. Още повече с енергичен съперник като Доналд Тръмп.
Камала Харис вече се намира в предизборен режим, но трябва да се изчака до конвенцията на демократите през август. Въпросът, който стои пред Камала, е дали ще може да мобилизира демократите. Тя получава в момента доста добър шанс - без да се налага да преминава през дългите и трудни битки за номинация, които са първото изпитание в нормална ситуация. От проучванията виждаме, че към момента тя стои електорално по-добре от Байдън.
- Вярно ли е, че Европа очаква президентските избори в САЩ за бъдещите си ходове в международен план?
- Европейските избори показаха, че електоралните нагласи в Европа са се изместили вдясно за последните 5 г. Ако на тази база обаче търсим промяна в позицията спрямо Украйна от страна на ЕП - няма подобни индикации.
Слабото лидерство в последните години превърна Европа в слаб фактор на световната сцена. По тази причина и на САЩ се гледа като на основен център на Запада. Геополитическата ситуация, състоянието на Европа, различните съюзи, в които членуваме – всичко това ни поставя в парадоксалната ситуация, че по някои есенциални въпроси като сигурността ни, изборите в САЩ имат по-голямо значение от националните и европейските избори.
По конфликта в Украйна подходът на Запада трябва да бъде малко по-различен от настоящия. Има нужда от ясна визия за бъдещи ходове и поставяне на изпълними цели, чрез осигуряване на необходимия ресурс. Не върши практическа работа посланието “ще подкрепяме толкова дълго, колкото е нужно”. Колкото е нужно за какво? За оцеляването на Украйна, докато очакваме Русия да рухне, или колкото е нужно за изтласкване на руските сили от Украйна? Или за запазване на фронтовата линия в сегашния ѝ вид и замразяване на конфликта?
- Анализатори говорят за нова ос за ескалация на регионалните конфликти на Балканите от страна на Москва: става дума за Будапеща - Белград - Баня Лука - Скопие - Подгорица. Това ли са единствените “слаби звена”?
- На теория това са оси, по които може да се търси конфликт. По тази логика не бих изключил България от списъка. Руското влияние у нас не е слабо, немалка част от населението ни има симпатии към Русия по определени причини. А и се намираме в тежка политическа криза, изходът от която не се вижда, а предлаганите решения изглеждат много временни и крехки. Нека кажа ясно, че говорим за хипотези и вероятности. Не за реални заплахи за националната ни сигурност към днешна дата. Правя това уточнение, понеже се превърна в традиция заиграването със страховете на хората, което не води до нищо добро.
В чисто геополитически план Русия би имала интерес от напрежение в Централна и Източна Европа. Дали има силите обаче да предизвика конфликти, и то с мащаби, които да ѝ бъдат от полза, е отделна тема. И по темата за руското влияние обикновено има две направления - едни го надценяват, други го подценяват. Трябва да гледаме на нещата с по-хладен ум, ако искаме да имаме адекватна оценка.
Най-силни и реални индикации за провокиране на напрежение можем да наблюдаваме в Молдова. Там вече ситуацията на няколко пъти ескалира до известна степен в последните години.
- Последната среща на върха на НАТО в САЩ започна с изявлението на Джо Байдън, че ще снабди Украйна с още противовъздушна отбрана? Какъв ви е прочитът за срещата на алианса в САЩ - декларации, заявки и обещания без тежест или уверени действия в подкрепа на Украйна?
- Конфликтът в Украйна трябва да ни е научил да подхождаме предпазливо към подобни “големи” събития. Ще си позволя да припомня, че Джо Байдън подписа договор за ленд-лийз и то на 9 май - Ден на Европа за едни, Ден на победата за други. Тази символика с датата създаде големи очаквания, особено предвид огромните мащаби на ленд-лийза от Втората световна война.
Какво се случи на практика? Нищо. Този договор не влезе в употреба и неговата давност изтече. Спокойно можем да го квалифицираме като слаб политически акт. Да, намериха други начини за подпомагане на Украйна от страна на САЩ, но със съвсем други темпове и мащаби.
Всички дават гръмки обещания, но на практика наблюдаваме голямо забавяне на доставки, а също така и разминаване в заявената помощ от страни партньори и реално получената.
Сега в САЩ на срещата на върха на НАТО се подписа политическа декларация, в която пише, че ще се подпомогне с определена сума Украйна. Това обаче предстои да се решава на национално ниво във всяка държава. НАТО няма юридическите правомощия да гарантира изпълнението на това обещание. На този етап имаме политическа декларация.
- Отново се заговори за посредници при бъдещи преговори между Русия и Украйна. Президентът Зеленски изключи това да е Унгария начело с Орбан, Русия пък не иска Турция да е такъв. Как виждате бъдещите дипломатически и военни ходове на войната?
- Разговорите за мир са нещо хубаво, но към днешна дата трудно ще произведат нещо. Нито една от страните не е готова да приеме загуба. Путин има нужда от победа, особено за вътрешни цели. Западът и Украйна имат нужда от същото. За едните победа е връщането на всички територии на Украйна обратно, а другата страна интегрира част от тези територии дори чрез конституцията си. Предвид тези обстоятелства среден вариант или win-win няма.
Идеята, че едната страна ще постави своите искания и другата ще ги приеме безусловно, е илюзорна. А точно такова е поведението както на Русия, така и на колективния Запад, който сякаш иска да вземе инициативата на преговаряща страна. Без преосмисляне на този подход мир няма да има.
Имаме от едната страна говорещи глави, които искат всички колективно да забравим, че Русия нахлу в Украйна и да се прехвърли отговорността за войната на Украйна, защото не се предава. В техните очи мирът означава капитулация на Украйна.
Техните “колеги” от другата страна ни уверяват, че Русия вече е пред разпад, запасите ѝ са изчерпани, икономиката ѝ рухва, а армията се задъхва. И така вече над две години.
И двете страни погрешно създават усещането, че конфликтът върви към своя край. Те просто са изразител на политически интереси и говорят през призмата на симпатиите си.
Ако погледнем реалната картинка - краят на войната изглежда много далечен. Казвам това с огромно съжаление, защото сме вперили поглед в геополитиката, често пропускайки факта, че най-много желаят и имат нужда от мир обикновените хора. Стотици хиляди вече са загубили живота си или са осакатени завинаги. И тук говорим основно за млади мъже в разцвета на силите си, християни. От тази гледна точка има нужда от разговори за мир. Уви, реалността е такава, че мирът ще се диктува от политически върхушки и конюнктурни особености, а не от нуждите на най-потърпевшите, още по-малко пък ще са провокирани от иначе присъщото за християнската вяра човеколюбие.
- Как изглежда България отвън - със служебно правителство и без възможност за редовен кабинет на хоризонта, както и потенциален вот наесен?
- Ситуацията у нас е много деликатна. Не искам да обиждам никого, но политическите лидери в България се държат инфантилно и егоцентрично. Не държавнически. Те не водят разговори за политики, нито засягат важните за обществото теми. След последните избори само констатираха, че “трябва да си извлекат поуки”, но явно не са способни на практика да направят това. Виждаме конфликти вътре в самите партии също. При някои са по-ясно изразени, при други има привидна единност, но това далеч не отговаря на реалната ситуацията по места.
България има нужда от точно обратното в този момент. Не искам да бъда лош пророк отново, дано греша, но мисля, че ни чакат трудни времена. В някои държави говорят за нови икономически модели, докато ние се занимаваме с това кой е по-голям корупционер и кой на кого е обиден.
CV
Сергей Петров – Араджиони е роден в Каварна
Завършва Професионална гимназия по икономика "Д-р Иван Богоров" с профил "Митническа и данъчна администрация"
Завършва специалност "Политология" във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий".
Изучава "Международна политика и сигурност" във Варненския свободен университет "Черноризец Храбър"
От 2017 до 2021 г. е председател на Младежка асоциация по политически науки
Автор на публицистични статии и научни публикации
