Певицата вече две години специализира
в Академията за млади оперни певци на
Ла Скала в Милано
- Александрина, вие сте една от най-добрите ученички на примата Райна Кабаиванска. Явявате се на прослушване при нея още през 2016 г. Какво беше първото ви впечатление?
- Когато за първи път срещнах Маестрата, бях твърде притеснена, бях наплашено момиченце, което мислеше, че това не е нейното място. Чувствах се като в капана на очакванията на много хора. Но Маестрата се оказа много усмихнат и спокоен човек, изпълнен с разбиране и майчин инстинкт към учениците си. Това ми помогна да се успокоя и да покажа какво мога. С времето установих колко искрен и прекрасен човек е. Колко се вълнува за нас, иска да ни помогне, но и да помогне на изкуството, на оперното пеене, за което самата тя живее. Видях колко силен характер е, колко е целенасочена, но без да губи човешкото в себе си. Това е и един от уроците, които тя ни дава - да не се самозабравим по пътя на кариерата.
- Какви са другите ѝ уроци?
- Постоянство към музиката и към всичко, което правим. Маестрата ни учи да се замислим сериозно как да изградим един персонаж, да си представим обстановката, емоциите, но да останем верни на истинското си аз, което трябва да контролира другото аз, което е на сцена и интерпретира дадена роля. А за това са важни концентрацията, равновесието и добрата подготовка. Учи ни, че любовта и смиреността са в основата на всичко, не само в оперното изкуство.
- Коя е любимата ви история с нея?
- Когато се явих за първи път при нея. След като изпях своята ария, тя ме попита колко тежа. Сега ми е забавно, като се сетя за тази история, тогава не знаех как да реагирам, бях дете с леко наднормено тегло. Тя ми каза, че трябва да отслабна с 5-6 кг, защото в момента модерните режисьори искат добре оформени жени - нещо, на което съм ставала свидетел. До края на онзи първи майсторски клас маестрата ми беше дала три задачи, които да изпълня до срещата ни през следващата година - да отслабна с 5 кг, да завърша училище с отличен и да науча италиански. Историята продължава, когато през следващата година се явявам на прослушването за майсторския клас, вече завършила гимназия с отличен успех, понаучила италиански и не с 5, а с 25 кг по-малко. А Маестрата ме посреща с думите: “Сега трябва да те взема в Италия, за да ядеш, че си много слаба”.
- Вече шест пъти сте стипендиант на дарителския фонд на Райна Кабаиванска в Нов български университет. Какво означава за младия оперен певец тази подкрепа?
- Така започнаха едни шест прекрасни години, в които станах част от това чудесно семейство – майсторския клас на Райна Кабаиванска и Нов български университет. Този клас преобърна живота ми и не говоря само за кариерата си на певица, но и като човек, намерил своето място в света. Школата “Кабаиванска” ми даде солидна основа да израсна. Накара ме да започна съзнателно да търся своята независимост.
Успях да се запозная с толкова много чудесни личности и талантливи певци, даде ми възможност да се изявявам на международни сцени. А това за един млад певец означава наистина много, дори понякога да не се осъзнава. Майсторският клас е като дом, една страна, която застава и се застъпва за теб при нужда.
- Как успяхте да се преборите за място сред победителите в конкурса за млади оперни певци на “Ла Скала” в Милано?
- Ако въобще съм смятала, че ще успея да се преборя за място в тази академия. Но ето че чудесата се случват, или сега, като по-уверена в себе си, мога да кажа, че трудът и всеотдайността се отплащат.
В началото нямах намерение да се явявам. Бях чувала, че това е една от най-важните академии, така че не смятах, че съм на подходящо ниво. Но Маестрата беше на друго мнение. Заяви, че трябва да го направя, защото мога да пея. Трудно е човек да ѝ откаже или да ѝ се противопостави, когато каже нещо. И както винаги тя беше напълно права. Много се притеснявах, но и много се трудих. И успях да завоювам своето място сред десетимата избрани за новия клас 2021/23 в тази чудесна академия.
- Какво е чувството преди и по време на концертите на италианска сцена?
- Преди да изляза, винаги съм доста нервна и развълнувана, но това е нормално за почти всички изпълнители, независимо оперни или други певци. Но веднъж излязла на сцената, няма връщане назад. Вече си там и се бориш, правиш изкуство, което даряваш на зрителя.
- Кой е първият Ви спомен, свързан с музиката?
- Първият ми спомен, свързан с музиката е касетофонът на баща ми, който той е купил преди много години с първата си заплата от казармата. След това си купува и касети на Лучано Павароти, когото обожава. Може би съм била на 2 или 3 години, когато баща ми пускаше тези касети, а аз много пъти припявах на O sole mio.
- Кога разбрахте, че искате да се занимавате с музика?
- Не съм сигурна, но мисля че стана постепенно през годините. Може би със сигурност разбрах, че искам да се занимавам с музика, едва когато пристигнах в Италия, благодарение на Маестра Кабаиванска. До този период считам, че все още бях твърде малка и неопитна, за да знам реално какво искам да правя със своя живот.
- Коя е любимата ви роля?
- Те са няколко, които нямам търпение да представя. Една от тях, която вече няколко пъти изпълнявах в няколко важни театъра, е ролята на Мюзета от операта “Бохеми”. Тази роля никога не би ми омръзнала, толкова е забавна. Друга подобна закачлива роля е Норина от “Дон Паскуале”, в която желая да дебютирам, защото е истинско бижу. Кое сопрано не сънува да пее Виолета от “Травиата”? Може би съществуват и такива, но аз не съм сред тях. Чувствам се емоционално свързана с тази роля, която разучих миналата година, докато преминавах през тежък за мен период. Тя беше като спасителен пояс. Една жена винаги може да открие допирни точки с този персонаж в някоя от частите на историята и да я накара да се замисли.
- Преди 3 години дебютирате на сцената на Националната ни опера и балет. Как ви поканиха?
- Беше невероятен момент за мен. Дебютирах като Лиу в “Турандот”, една важна роля. Любимият персонаж на Маестро Пучини. Роля с определен характер, историята на обикновена робиня, подтикната от своята любов да се изправи пред китайската принцеса и да заяви това, което ѝ дава сила - любовта. И да се жертва, за да подари същата тази любов на своя господар. Всъщност Лиу не е персонаж, а символ на искреността, на куража, на любовта, всичко, което много от нас желаят и търсят.
- Има ли разлика между българската и италианската публика?
- Според мен по-критична публика от италианската няма, така че в това отношение е доста различна от българската. Но за мен е удоволствие да пея за която и да е от двете.
- През май получихте наградата на Министерството на културата за млад талант в областта на културата. Отговорност ли е такава награда?
- Тази награда е важно признание и съм много щастлива, че я получих. Тя показва, че съм успяла да постигна нещо, което е било високо оценено, че съм постигнала някакво ниво. А колкото по-високо е нивото, толкова по-висока става моята отговорност и нарастват очакванията на тези, които ме следват. Надявам се вбъдеще да показвам, че съм заслужила тази награда и да постигам още повече като една горда жена, българка и артист.
- Този сезон (ноември 2023/ юли 2024) имахте изяви в Ла Скала, Опера Бастий в Париж, Бритън тиътър в Лондон, операта във Флоренция, летния фестивал на Варненската опера и други. Чувствате ли пътят на успеха да се отваря пред Вас?
- За сега мога да кажа , че започвам една стабилна кариера и се надявам да продължавам и занапред така, особено знаейки , че това е една доста претенциозна и непостоянна професия. Днес може да има работа, но утре нищо и обратното.
- Кои бяха най-големите трудности по пътя ви от Шумен до “Ла Скала”?
- Най-големите трудности имах, когато трябваше да изляза от зоната си на комфорт и да повярвам, че мога да се справя, да разчитам на себе си и на това, което правя. Но за щастие намерих хора, които застанаха на моя страна и ми помогнаха - Маестра Кабаиванска, д-р Георги Текев и НБУ, семейството ми и всички спонсори, които ми помогнаха с финансовата част, на всички съм много благодарна.
- На 15 септември в Античния театър в Пловдив ще се състои гала концерт в чест на Райна Кабаиванска, с който ще бъде закрит фестивалът Opera Open. Това ще е своеобразно завръщане на примата в Античния театър, а за вас ще бъде дебют на тази сцена. Планирате ли нещо специално за тази празнична вечер?
- Нямам търпение за този концерт, вълнувам се толкова много, имам огромно желание да пея в Античния театър, на това прекрасно място. А още по-хубавото е, че ще пея заедно с мои приятели и колеги, и то по случай един чудесен повод. Oстаналата информация относно концерта е изненада, а ако сте любопитни, сте добре дошли на 15 септември в Античния театър, за да се насладим заедно на една великолепна вечер.
