Не мислех да се изказвам. Първо, защото не съм гледала откриването на Олимпийските игри в Париж. Хванах само края. Имахме семейно парти по случай първата годинка на моето внуче. А и да си кажа, такива спектакли никога не са ме вълнували, колкото и да са грандиозни, са ми изглеждали помпозни и скучни. Хванах края и си помислих :"Я гледай ти!!! Французите искат да ни покажат цялата шарения и обърканост на съвременния свят." Стана ми интересно, особено, когато Бакхус се показа под похлупака, сякаш е някакво топло, специално блюдо. Последва, обаче, грандиозна дискусия и точно тя ми стана интересна. Защото, ако нещо предизвиква дебат, полярни мнения, си е свършило работата. Точно това прави изкуството - да преобърне мисленето ни, да ни накара да погледнем нещата от различен ъгъл. Ако щете да се преброим. Кой, какво и как мисли. Никак не ме изненада хомофобската, прикрита зад псевдохристиански ценности, злост. Тези хора са си такива. Обичат си собствения сос от заблуди, в които предпочитат да живеят, защото свободата, дори в мисленето ги плаши безумно. Срещнах няколко коментара, които ме впечатлиха с ерудиция и дълбоко познаване на материята и ги споделих. Някои симпатизанти ги приписаха на мен, което е недоглеждане, защото от самата публикация е много ясно, кой е написал коментара. Не се чувствах достатъчно компетентна да се изказвам, защото не бях гледала церемонията. Сега след всичко изтекло по социалните мрежи, имам мнение. Никога една церемония по откриване на Олимпийски игри не е предизвикала дебат, следователно нещо ново, принципно ново, се е случило. Значи не става дума за поредната скука, струваща милиони, която се е изляла от телевизионните екрани. Французите показаха на целия свят, защо са символ на европейската философия и култура. Защо са люлка на демокрацията и как защитават нейните ценности. Това, че на някои хора, това не им харесва е толкова естествено. Колко пъти в човешката история смелостта, дързостта са се харесали на всички. Отговорът е прост - нула. Смелите хора са били преследвани, горени на клада от слабите, конформистите и малодушните. За никоя церемония по откриване на Олимпийски игри не бих употребила термина "изкуство". За тази на французите, обаче, бих се осмелила, най-малкото заради грандиозната провокация и смелостта да застане открито зад идеите и ценностите на съвременния либерален свят. Французите очевидно това го умеят и този път вдигнаха много, много високо летвата. Поклон пред създателите на шоуто заради смелостта. А изкуството е царство на въображението и субективността. Който разбрал, разбрал...
(От фейсбук)
