Ако Техеран влезе в капана и започне конфликт, в който ще участват и САЩ, атентатът ще е стратегически успех за Израел, но дали иранците са толкова глупави
Да елиминираш с високоточно оръжие (вероятно ракета “Далила”, изстреляна от стелт изтребител F-35 над Каспийско море) набелязан човек мишена в сърцето на Техеран, намиращ се на точно определен етаж от сграда, в една конкретна стая - това наистина изглежда като голям тактически успех за израелската разузнавателна и военна машина. Но дали е и стратегически успех в дългосрочен план?
Това не е първият лидер на
“Хамас”, когото Израел убива
Зависи колко назад искаме да върнем лентата, но аз лично си спомням убийството на Яхия Аяш, когото наричаха Инженера, през 1996 г., а преди него през 1993 г. бе ликвидиран и Имад Акил - лидер на военното крило на “Хамас” - бригадите “Иззедин ал Касам”. Неговият наследник и един от водачите на Втората палестинска интифада Салах Шехаде бе убит през 2002 г., след като израелски F-16 стовари еднотонна бомба над къщата му в Газа. Следващият на поста бе Ибрахим ал Макадме през март 2003 г., уцелен в колата си с ракета, изстреляна от хеликоптер “Апачи”. Исмаил Абу Шанаб, лидер на политическото крило на “Хамас”, бе елиминиран пък с удар с ракета през август същата година.
На 6 септември 2003 г. израелците се целят по парализирания шейх Ахмед Ясин - духовният лидер и вдъхновител на “Хамас”. Опитът обаче е неуспешен. Шейхът е само ранен, а заедно с него е уцелен и Исмаил Хания - оцелял, за да поведе като политически лидер “Хамас” за дълги години напред.
Шейх Ясин беше убит при втори опит шест месеца по-късно - на 21 март 2004 г., точно след утринната молитва на излизане от джамията. Ръководството на “Хамас” веднага бе поето от нов лидер - Абделазиз ал Рантиси, който живя до 17 април и бе отстранен с нов ракетен обстрел.
Упоритостта на израелците в отстраняването на набелязаните за врагове е впечатляваща - точно толкова, колкото и готовността на въпросните врагове да станат жертва.
В случай че имате шанса да разговаряте с някой високоотговорен израелски военен или разузнавателен шеф и му зададете простия въпрос: защо ги убивате, след като на тяхно място веднага идва някой още по-радикален? Ще получите също прост отговор: а
вие защо си режете ноктите,
след като пак ще пораснат?
Това е дългогодишна тактика на израелците, позната и като “подкосяване на ливадата”. И тя е толкова ефикасна, колкото и упоритата убеденост на отсрещната страна, че ако те убият израелците, това не е просто смърт или загуба, това е мъченичество. А в ислямската доктрина мъченичеството е един от двата успешни изхода в борбата за истината и справедливостта. Другият е окончателната победа.
Но ако трябва да го кажем на ежедневен език, без никаква богословска дълбочина, известно е, че колкото една ливада се подкосява по-често, толкова по-буйна избуява тревата.
Войната в Газа и десетките хиляди цивилни жертви там промениха много картината за Израел и особено моралния облик на страната в очите на света. Докато израелците се опитват да ликвидират физическата инфраструктура на “Хамас” и нейните лидери, палестинците дискредитират Израел чрез страданията, които понасят.
В тази надпревара “Хамас” като че ли успя да дискредитира Израел по-бързо, отколкото израелците могат да унищожат цялата база на организацията - военна и политическа.
В този план поредното убийство на лидер на “Хамас” само по себе си не е новина. Особено когато премиерът Бенямин (Биби) Нетаняху го е заявил публично. Тъй като Яхия Синуар - военният лидер на “Хамас” в Газа и мозъкът на бруталната операция в Израел на 7 октомври миналата година, все още е недосегаем, Биби избра да отстрани политическия лидер Хания, който живее в Катар.
Но в случая е важно не кого, а къде. Защото Исмаил Хания бе главният преговарящ от страна на “Хамас” и пътуваше постоянно - Кайро, Доха, Истанбул... Той би могъл отдавна и много лесно да бъде отстранен на някое от тези места. Но тук смисълът е друг - да бъде направено именно в Техеран, и то след среща с новия президент на Ислямската република. За да бъде уязвен и унижен Иран по такъв начин, че неминуемо да бъде накаран да отговори. Тоест най-накрая да бъде въвлечен във война. И то не просто война с Израел, защото за всички е ясно, че Израел не може да води тази война самостоятелно, а война с участието на САЩ. Дългогодишната мечта на Биби, за която вече неведнъж е писано.
Тук въпросът е кога и как Иран ще отговори, знаейки много добре каква е целта на тази брутална провокация - въвличането на Иран в голяма пълномащабна война със САЩ. Ако Техеран се поддаде и влезе в този капан, ето тогава можем да отговорим положително на въпроса, поставен в началото. Това убийство би могло спокойно да бъде наречено и стратегически успех. Досега иранците не са давали много поводи да ги смятаме за глупави.
