Не съм нито много възхитен, нито пък скандализиран от откриването на Олимпийските игри. Просто си мислех, че съм виждал всичко нощем, на Лъвов мост. Явно не съм:-) Тестването на границите е основен двигател на европейското развитие. Не само в изкуството, но особено там. От късната Античност, през Ренесанса и Модернизма, до постмодерните времена. Но има нещо друго, което смятам за особено интересно в реакциите. Това е разчитането на символите. Когато не достига обща култура, или пък самите символи не са категорични, не са шаблон или ясно клише, настъпва вакханическия пир на интерпретациите. Дали е тайната вечеря, дали е пир на боговете... а може да е и войнишко изпращане в Ломско. На такова също съм виждал жени с бради.
Режисьорът Тома Джоли щедро ни затрупа с категорични световни символи, най-вече с френска адресна регистария, но имаше и двусмислени. Точно те породиха крайните реакции. Например конникът, бледият ездач на Апокалипсиса, може да е какво ли не. И съответно прочетох какви ли не интерпретации. Но, както го приписват Фройд - понякога пурата е просто пура. Ето и български пример: титаничният Никола Фурнаджиев си отиде без да отговори кои точно са "кървавите конници" от знаменитото стихотворение. Ето го самото него, прекрасно не само заради гениалността на автора, но и с двусмислието си:
КОННИЦИ
На Ангел Каралийчев
Конници, конници, конници, кървави конници,
моя родино и пламнало родно небе,
де е народа и де е земята бунтовница,
де сме, о мое печално и равно поле!
Там изгоряха селата и пеят бесилките,
вятъра стене над пустите ниви сега,
конници идат и плаче земята родилката,
сякаш че плаче и пее, и иде смъртта.
Тъмното копие, литнало там във просторите,
свети под слънцето днеска оплискано в кръв,
греят на свода огромни, червени прозорците,
сякаш очите на божия, алена стръв.
Конници, конници - братя над бездни надвесени,
моя родино и пламнало родно небе,
вятъра иде и страшно е, майко, и весело,
пей и умира просторното равно поле!
Е, можете ли със сигурност да кажете кои са тези "братя над бездни надвесени"? Кои точно участници в метежния септември 1923 е визирал авторът? Допълнително объркване внася и посвещението на Ангел Карайличев, приятелят на Фурнаджиев, цял живот стоял възможно най-далеч от политиката.
Но да се върнем в същинска Европа - разсъждавам по тези теми в деня, когато когато Хенри Осми се жени за пети път, което е и пета поредна победа на надеждата над здравия разум. Петата му съпруга, Катрин Хауръд е първа братовчедка на втората му съпруга - Ан Болейн. За да ознаменува събитието по подобаващ начин, същия ден той отрязва главата и на най-верния си съветник - Томас Кромуел. Катрин Хауърд е обезглавена две години по-късно, точно както и братовчедка ѝ - Ан. Изобщо: WED, BEHEAD, REPEAD!
Интересното е, че пробвайки границите на търпение на папата, Хенри Осми е принуден да създаде цяла нова църква (англиканската), с която да официализира правото си на лична олимпиада по женене и рязане на глави.
464 години оттогава! "Страшно е, майко, и весело"
(от "Фейсбук")
Не съм нито много възхитен, нито пък скандализиран от откриването на Олимпийските игри. Просто си мислех, че съм виждал...
