На 1000 жители у нас се падат 0,96 пожарникари, а в Швейцария – 5, от тях 4,25 са доброволци, казва бившият зам.-председател на агенция "Гражданска защита" полк. Николай Калев
Защо закрихме Центъра за космически мониторинг?
- Г-н Калев, като бивш зам.-председател на Агенция „Гражданска защита" как мислите – необходимо ли е да променим политиката за борба с бедствията и авариите, за да е адекватна на глобалното затопляне и на неговите спътници – пожарите?
- Всички сме свидетели, че глобалното затопляне е факт. Средната температурата на Земята се е повишила за последните години, по данни на някои учени, с над 0,5 градуса. Какви са изводите? Ако преди време пожароопасните месеци бяха 2 - 3, максимум 4, сега предвид пролетните и особено есенните засушавания броят им нараства на 5 - 6, дори до 8 месеца. Друга характерна черта на този период е ръстът на максималните температури – над 30 – 35 градуса, надминаващи 40 градуса, и то за продължителен период от време. В последните години друга характерна особеност е разликата във валежите между Западна и Източна България. Особено след повишаване на температурата на водата в Черно море над 20 градуса идващите от запад студени фронтове се размиват на границата на Велико Търново и Пловдив и за продължителен период в Източна България не пада и капка дъжд. От всичко това произтича важният извод, че в борбата с пожарите се изисква нова политика, по-голяма мащабност, повече сили и средства, нови технологии и подходи, за които отговорна е най-вече държавата. Последните пожари в страната показаха, че години наред едни и същи слабости се повтарят, едни и същи проблеми не се решават, в много случаи огнената стихия взема връх, а очакванията на гражданите за защита от огнените бедствия не се оправдават, въпреки усилията на много екипи и команди.
- Вие сте човек с богат опит в бедствията и авариите, дълги години сте били и командир на бойни пилоти. Можете ли да кажете кои са факторите за успешна борба с пожарите?
- Разковничето на борбата с пожарите е в ранното им откриване и бързата реакция за тяхното потушаване. Не минутите, а секундите имат решаваща роля, особено при наличието на вятър.
На едно от първите места е адекватната нормативна уредба, която трасира пътя на противопожарната дейност, от определяне на основните сили и средства за противопожарната защита до формиране и участие на доброволците. Ще дам един пример. Във времето, когато работех в „Гражданска защита", имаше наредба на МВР за групите за гасене в малките населени места. Не знам кой малоумник е анулирал тази наредба, без да бъде създаден нов нормативен документ. Народът е казал: „Не плюй в стария кладенец, докато не си изкопал новия!". Нормативната уредба следва да развие въвеждането на нови технологии и подходи, да насърчи инициативата и отговорността на субективния фактор, да осигури пълноценна защита на населението при бедствия, да въведе материални и морални стимули за огнеборците и доброволците и т.н. За формирането на национален катастрофичен паричен фонд се говори отдавна - има ли го, няма ли го, но обезщетенията на пострадалите не само са символични, но те граничат с подигравка. Някои ще кажат: „Толкова може държавата!". Но не са прави. Дотук ще спра с разсъжденията си, всички знаем защо...
В тази посока ще посоча и застрахователната дейност при бедствия и аварии. Става въпрос за сгради, имущество, животни и реколта и др., но това е болна и голяма тема, която изисква отделно внимание.
На второ място, но аз бих казал на първо по важност, е профилактиката в борбата с пожарите. Тук трябва да проличи новата политика и новият подход към ограничаването им, без да се отрича дългогодишният опит, а да се надгражда. Сега на нас ни трябва нова, по-сериозна организация, нови системи за ранно оповестяване, нов подход при налагане на глоби и наказания при нарушаване на противопожарните мерки и мерките за безопасност. Строго и последователно трябва да се провеждат такива мерки против възникването на пожари, като косенето на тревните площи около магистрали и шосета, около селата и обекти от критичната инфраструктура, ферми, овощни насаждения и други. Забраната за палене на огън в горските масиви и паленето на стърнища трябва да се изведе на първа линия. Не трябва да излиза селскостопанска техника на полето без проверка за наличието на изправни искрогасители на ауспусите на двигателите. Тук не мога да изброя всички противопожарни мерки, но важното е контролът за тяхното изпълнение да бъде изведен на по-високо ниво. Продължава практиката за хвърлянето на фасове, които стават източник на много пожари. Кога ли ще осъзнаем личната си отговорност в това отношение?
- Разходка само за 30-ина минути в някоя столична градинка ще установи кошмарно количество хвърлени и неизгасени фасове, но сякаш на никого не му пука. От друга страна, да говорим за мерки на ново ниво, когато у нас повечето малки села имат проблеми с водата, звучи като „дайте да дадем".
- Една от големите задачи на нашите правителства е водоснабдяването на всички населени места и обекти на критичната инфраструктура с питейна вода и вода за поливни цели. Може ли в XXI век да има села без вода за пиене или с вода с влошени показатели? За целта държавата в близките 5 - 10 години следва да задели милиарди, но на това безводие трябва да се сложи най-сетне край. В тази посока, предвид това, че водата остава най-важното и достъпно средство за гасене на пожарите, трябва да се помисли за създаване на стационарни водни обеми или депа на пожароопасните места, за да се преодолее загубата на време при ново зареждане на противопожарните автомобили. Този принцип може да се мултиплицира за всяко село, промишлен обект, ферма, складове и други обекти.
В борбата с огнената стихия искам да отбележа работата на областните и общинските комисии за борба с бедствията и авариите, които имат съществено място в цялата тази дейност. Като общински съветник съм член на комисията в община Шумен, която проведе своето заседание през месец юни. Председателят на комисията - кметът на общината проф. Христов, е издал през месец май заповед за противопожарните мерки и мероприятия за предстоящия летен сезон. Заповедта е разпратена до всички населени места в общината, сведена е до знанието на бизнеса, земеделските стопани и арендаторите. Това е добре, но не и достатъчно. Кой и как ще осъществява контрола по изпълнението на указаните мерки в заповедта? Нека не считаме, че само с издаването на една заповед нещата и проблемите са решени. Профилактиката е много важна.
- Как се контролира землището на едно село, което може да е огромно?
- Най-важното, което трябва да опазим от пожарите, без съмнение са хората с техните жилища, животните, наличието на обекти от критичната инфраструктура, на гори, особено тези с ценна дървесина. Следват реколтата, ливади и пасища. Как ще осигурим наблюдението за възникналите пожари, как ще известим пожарните екипи, откъде ще вземем вода, по кои пътища ще се движат пожарните коли, с какви сили и средства и т.н., и т.н. – всичко това трябва да бъде премислено. За горските масиви е особено важно поддържането на горските пътища и наличие на водоизточници, създаването на просеки за по-лесен достъп до горската територия. Знам, че не винаги това е възможно, но когато се работи целенасочено, резултати се постигат. И не на последно място искам да отбележа принципа, въведен от един древен пълководец – Епаминонд – за концентрация на усилията на главното направление. Съсредоточаване на сили и средства, привличане на такива от съседа, бил той община, област или държава. Такава координация е нужна, защото, както знаете – гори ли съседната къща – пожарът ще дойде и у нас. Всичко това трябва предварително да се премисли, разиграе, да се направят нужните разчети, ако трябва и проиграване на място, на терен.
- Когато казвате, че при пожар критично важни са секундите, как се осигурява такава бързина при големи землища?
- Това е печелене на време, от което зависи успехът в потушаване на огнената стихия. Спомням си, преди години само в горските масиви около Пазарджик имаше монтирани 56 видеокамери за наблюдение на горския фонд. Не знам как стоят сега нещата в страната. Но този опит е много показателен и той трябва да се използва навсякъде. Освен това, следейки локалните конфликти по света, виждаме колко много приложения имат безпилотните летателни апарати от най-различни категории и калибри. И в тази посока трябва да се помисли за наблюдение на територията, за улесняване и вземане на решение за въвеждане на силите в борбата с пожарите. Не на последно място може би трябва да се върнем и към изграждането на вишки в полето по опазване на реколтата – стар, но изпитан метод. Още повече, по статистика повечето пожари стават именно там.
Ако си спомняте, през 2007 г. Министерството на държавната политика по бедствия и аварии (МДПБА) създаде Център за космически мониторинг, но поради редица свои функционални слабости, след като министерството бе закрито при правителството на Борисов, а „Гражданска защита" бе вкарана в дирекция „Противопожарна служба", този център бе закрит. Затова смятам, че МДПБА следва наново да бъде разкрито, тъй като задачите за борбата с бедствията и авариите надхвърлят капацитета и способността на службата „Противопожарната защита и защита на населението", бих казал, дори и на МВР. Това е повод за размисъл...
Съществена част, от която зависи в голяма степен успехът в борбата с пожарите, е материалната осигуреност с противопожарни коли, автомобилна и спомагателна техника. Държавата трябва да задели много пари за това. Ще изчисли ли някой за досега преминалите пожари през тази година колко са нанесените щети на националното стопанство? Колко са съсипаните човешки съдби от изгорелите къщи, колко вреди са нанесени на горския фонд, на околната среда – флора и фауна и т.н. Нарушени са екосистеми, за някои трябват много години за тяхното възстановяване. Както често казваме: „Ние сме евтини на брашното и скъпи на триците".
Мисля, че е време да се помисли и за разширяване диапазона на възможностите на противопожарните автомобили. Страната ни има опит в производството на товарни коли. Можем ли ние да внесем или да ги конструираме с повишен капацитет, например с воден товар от 30 – 40 тона? Те вероятно ще се движат само по магистрали и първокласни шосета, но няма да им свършва водата за десетина минути. Едновременно с тях противопожарните служби трябва да имат и малки, но високопроходими противопожарни автомобили за пресечени терени, достигащи почти до всички точки на горския масив.
- Вече дни наред тече спор – да има или да няма, и защо няма самолети за гасене на пожари? Какво е Вашето мнение като военен пилот и командир?
- Вертолети – да. Въвеждане на резервните вертолети Ми-14ПЛ – също да. Но изрично подчертавам, че техните екипажи трябва да преминат съответната подготовка, която е една от най-сложните. Добра работа може да свърши и така наречената „военна техника с отпаднала необходимост". Но за голям противопожарен самолет съм малко резервиран. На такъв самолет издръжката, поддръжката изискват много сили и средства и аз се съмнявам, че ще бъде изгодно за държавата. По-добре за същите пари да се купят противопожарни автомобили, да се увеличи щатът на пожарникарите, което ще има по-голям ефект.
- Какво е мнението Ви за спора – в гасенето да се допускат ли доброволци и как трябва да бъдат подготвени, за да не пострадат?
- Подготовката на населението е много важен фактор в борбата с пожарите. Тя има две страни – недопускане на пожароопасни действия от страна на хората, и втората - действията на населението за потушаване на пожарите.
В България на 1000 жители се падат 0,96 пожарникари, а в Швейцария – 5. Но не само това е важното. От тези 5 само 0,5 са професионални пожарникари, 0,25 са параформирования, а цели 4,25 са доброволци. Но това не са хора, както казваме, „хванати от гората", а те са обучени и участват във формирования като в армията – в отделения, взводове, роти и т.н.
Спомнете си Дядо Вазов и неговото стихотворение „Кочо". Там има следните стихове: „...и старата баба, що едвам се люшка, носеше куршуми в свойта пола...". Борбата с огъня в нашата страна трябва да стане национално дело, борба на всички здрави хора, национална кауза, защото всичко, което гори и се унищожава, е създадено с нашия ум, с нашия труд и сърце. Не може с недомислия и бюрократизъм да гледаме как горят къщите, животните, реколтата и да не можем да хванем лопатата и мотиката. Вижте как цялото село Ореш, Свищовско, излезе да гаси пожара. Нищо не ги спря. Браво на техният кмет, че може да поеме такава отговорност и да поведе хората срещу стихията. Никой не е за това да се хвърлят хората безконтролно в огнената стихия, при което могат да загинат. Има доброволци и доброволци. Едните, обучени или инструктирани, ще бъдат на „фронтовата линия" с пожара, други ще извозват вода, храна, трети ще извършват наблюдение и целеуказание, четвърти ще са част от медицински екипи и т.н. Всички под единно ръководство и контрол.
Формулата на успеха в борбата с пожарите на терен е високата организация, координация на усилията и непрекъснатост на въздействието.
Свалям шапка на нашите пожарникари, смели мъже, които често проявяват и героизъм, но топката е в полето на държавата. Тя трябва да влезе в своята роля на грижовен стопанин на нашето отечество и надежден защитник на народа в борбата с бедствията и авариите, в това число и с пожарите.
