Партийният елит е прихванал българската политическа болест
Байдън се отказа от битката за втори мандат, а аз спечелих на бас 10 лева. Интересното е, че мястото му в надпреварата зае човекът с най-малко шансове да победи Тръмп – вицето Камала Харис. Това открива възможност за още много залагания.
От гледна точка на политическата наука този казус е безценен.
Демократическата партия разполага с поне 10, дори 100 много по-силни състезатели – как нещата се извъртяха така, че заложиха на най-слабия? По същия начин биолозите се чудят защо някои съвършено здрави китове се засилват към сушата, изскачат на плажа и там предават Богу дух.
Според биолозите това е някаква повреда в сонарния апарат на китовете. А
проблемът на демократите в САЩ се нарича “отрицателен подбор” –
самопопълвайки се, елитът издига във властта по-нефелните индивиди.
Там обаче такъв подбор е изключение, докато тук и у нас това е правило без никакви изключения.
В последния брой на “Ню Йорк таймс” редакцията е помолила 8 свои коментатори да класират 10 видни политици на демократите според способността им да победят Тръмп.
От тях Камала е на последното десето място с 4,6 от 10 точки. На първо място е губернаторът на Пенсилвания Джош Шапиро със 7, на второ е сенаторът от Аризона Марк Кели с 6,6, после губернаторът на Кентъки Анди Бешар с 6,5 и така нататък до девет.
Десета е Камала и точно тя печели номинацията сега засега! Както пише в Словото - последните ще бъдат първи.
При това в списъка на “Ню Йорк таймс” не са включени много по-доказаните сенатори Бърни Сандърс и Елизабет Уорън. Извън играта е и Робърт Кенеди - младши, който в момента се кандидатира като независим и според анкетите ще дръпне между 8 и 20 на сто електорат. В пряк сблъсък само между двамата - Кенеди срещу Тръмп, Кенеди бие с 57:43.
Но и Робърт Кенеди е елиминиран, за да се проправи пътят на Байдън, а сега вече за кикотещата се Камала.
Логиката на този обратен подбор е следната – ако се харесаш на избирателите, ще подплашиш големите спонсори. Ако пък се харесваш на големите спонсори, избирателят ти обръща гръб.
И Кенеди, и Сандърс, и Уорън са любимци на избирателите, но не и на спонсорите, особено на тези, които държат да произвеждат и да продават оръжия.
Възгледите на тези трима чудесни политици са близки до “Новия курс” на Франклин Рузвелт, който доминираше американската политика чак до 1980 г.
И до днес това е “американската мечта”, която много прилича на социалдемокрация. Но спонсорите са десни неолиберали или неоконсерватори, които четат Хайек като Библия. Затова, когато през 2010 г. Върховният съд на САЩ махна всякакви ограничения пред партийните субсидии, изведнъж избирателните кампании поскъпнаха десетократно, а големите компании взеха партиите за заложници.
До този момент президентските номинации в Демократическата партия бяха честни и справедливи. Но
през 2016 г. някой хакна партийния сървър
и в "Уикилийкс" излязоха доказателства, че партийните чиновници пращат по места указания да се пречи на социалдемократа Бърни Сандърс.
Той определено щеше да размаже Тръмп, но не го допуснаха до финала. Допуснаха Хилари, а тя пък падна от Тръмп.
Дойде 2020 г. и Бърни бе водещият кандидат, но партийният апарат му направи капан, за да прокара Джо Байдън.
А през 2024 година изобщо нямаше истински номинации, Байдън бе коронясан служебно.
Но изведнъж лъсна, че е нефелен. А вицето му е представител на най-непопулярната политическа линия в Демократическата партия – хем дясна, хем джендърист, глобалист и радетел за отворените граници. И на това отгоре се кикоти като в детска градина.
Точно обратното се случи в Републиканската партия, която успя да запази демократичния процес на номиниране. След управлението на Буш тя бе в дълбок упадък. Но предприемачът Тръмп надуши кои каузи могат да му докарат победа, точно както търговецът усеща кои стоки могат да му донесат печалба.
И вместо елитът да елиминира Тръмп, Тръмп елиминира елита,
при което обърна наопаки половината републиканска идеология.
Днес републиканците привличат избиратели там, където в миналото нямаха никакво влияние – работническата класа, латиносите, дори сред чернокожите. Ако бе останала със стария си елит и старата си идеология, Републиканската партия днес щеше да е в положение изуй-гащи.
Това е разликата между самопопълването на елита и попълването от долу нагоре.
У нас пропорционалната избирателна система изцяло блокира възможността народът да освежи и да реформира елита си. Затова сме зациклили в хронически избори.
Но да се върнем в САЩ - с коронясването на Камала, бедите на демократите не свършват. Наистина ли Джо Байдън ще остане президент?
Това със сигурност ще попари шансовете на Харис, доколкото ги има. Представете си ги двамата на трибуната - тя се кикоти, а той гледа, без да мига, като паднал от Луната.
По всичко личи, че на Байдън ще му се наложи да отстъпи и президентството на Харис. Чакайте новини още този месец.
Но дали Харис наистина ще получи номинацията на партийния конгрес, който започва на 19 август в Чикаго?
Тя уж вече има подкрепата на повече от половината делегати, ако Барак Обама им даде знак, веднага ще обърнат палачинката.
Техният ангажимент беше пред Байдън, сега са свободни да избират.
Така че
президентската кандидатура на Харис зависи изцяло от социологията
Ако през следващите 2 седмици анкетите покажат, че има реален шанс да бие Тръмп - конгресът ще я номинира. Ако не, то не. И започва нова битка.
Сега Камала е кандидат за президент, но не и президент. След 2-3 седмици може вече да е президент, но не и кандидат за президент. За сведение според RCP в момента Тръмп я води с 1,9 пункта в национален мащаб, но в оспорваните щати, които решават президентската битка, засега оранжевият перчем е непобедим. (https://www.realclearpolitics.com/)
Аз лично продължавам да залагам 10 лева за Мишел Обама, защото само тя е силна и сред елита на демократите, и сред избирателя. Щом е жена, значи може да бъде убедена.
