- Надявам се, че след като вече не съм онзи перманентен дразнител, в който бях изкуствено превърнат, около мен ще се възцари известно спокойствие
- Ако в Народното събрание има политици, които вярват в Бога и изповядват християнските ценности, то те ще знаят как се постига съгласие и мир
- 55-ият ви рожден ден и последните събития в Българската православна църква с избора на нов патриарх, в който не участвахте по свое желание, повод ли са за равносметка и ако да, каква е тя, Ваше Високопреосвещенство?
- Обичайно със сътрудниците ми всяка вечер правим равносметка на свършеното през деня. Апостол Павел казва: “Скъпете времето, защото дните са лукави”. Има предвид, че трябва да се стараем всеки ден да правим по някакво добро, макар и малко. Когато оставяме дните просто да отминават, без да се стремим да ги запълним с добри дела, се откриват пространства, в които може да нахлуе злото. Тъй че равносметката я правя всеки ден, рожденият ден е просто един от тях.
Колкото до втората част от въпроса ви, бих казал следното. Българската православна църква за пореден път даде пример как се провежда публичен, прозрачен и безукорен избор на неин предстоятел. Резултатът от избора не остави никакво съмнение, че в църквата действа Светия Дух. Това са най-важните изводи, които всеки може да си направи.
Желаем успех на новия Софийски митрополит и Български патриарх Негово Светейшество Даниил и казахме, че той винаги може да разчита на подкрепата на Пловдивската епархия.
Ако правилно разбирам подтекста на въпроса ви, бих казал, че около този избор аз лично установих и още едно нещо. То е, че лъжата до такава степен е вкоренена в душите на някои наши сънародници, че чак е страшно. Оплетени в собствените си лъжи, те до последно повтаряха в транс по всички медии как Николай бил хитрувал и в крайна сметка щял да се кандидатира за патриарх. Те не допускат, че има различни от тях хора, такива, които не лъжат и държат на думата си. Което ме навежда на мисълта, че имаме много работа, за да изваждаме заблудените души на някои наши сънародници от примките на лъжите, заблудите и манипулациите и да им показваме пътя към Истината.
- Поехте Пловдивската епархия твърде млад - едва на 37 г. Как се чувствате днес на 55 и какво още искате да сътворите?
- Пак да кажа, не броя годините. Колкото Бог ни е отредил, толкова, важното е да ги изживеем в съзидателен труд за доброто на църквата и за Божия слава.
Моля Бог да ми даде сили, за да продължим делото си в Богоспасяемата Пловдивска епархия, което вече дава богати плодове.
- Кой момент като архиерей беше най-тежък за вас?
- Не помня да съм имал лек момент. Който посвещава себе си на църквата, знае, че поема по трънлив път. Бог е бил поруган и похулен, та нас ли ще оставят? Но това е цената, която плащат тези, които са се обрекли на Истината.
Всички удари съм поемал със смирение и благодарност, защото вътре в себе си знам, че всичко, което съм правил, е било в Негово име. Ако имаме успехи, то те се дължат именно на това, че делата ни са били за Божия слава и Бог ни е помогнал те да се случат. Да благодарим на Бога за всичко!
- Кои са нещата, които хората не знаят за вас?
- Повечето от нещата, които хората знаят за мен благодарение на медиите, са неистини, да не кажа откровени лъжи. Времето ще отсее зърното от плявата. Надявам се, че сега, след като вече не съм онзи перманентен дразнител, в който бях изкуствено превърнат, около мен ще се възцари известно спокойствие и ще имаме време да се опознаем по-добре.
- Очаквате ли промени в духовния живот у нас след избора на патриарх Даниил и знаете ли кога ще бъде първото му посещение в Пловдивската епархия?
- В църковните среди Негово Светейшество беше известен още като йеромонах, а после като епископ и митрополит с искрената си отдаденост на делото на Светата православна църква и с примерния си монашески живот. Вярвам, че с тези свои качества той ще бъде онзи образец на духовник, какъвто обществото ни очаква. Българският патриарх всякога е добре дошъл в Пловдивската епархия и ще бъде посрещнат подобаващо.
- Винаги сте имали актуални послания в своите слова, не сте подминавали и политиката. Но в последната ви проповед за празника на свети Кирик и Юлита говорихте само за техните страдания - означава ли това, че вече стоите встрани от сложната политическа ситуация в страната?
- Винаги, когато съм си позволявал в проповед да заема позиция по актуални въпроси, е следвал порой от критики. Бях останал с впечатление, че тези мои изявления няма да ви липсват, но, изглежда, имате известни очаквания (смее се). Ще се постарая да не ви разочаровам при подходящ повод.
Колкото до политическата ситуация в страната, каквото сме имали да кажем, сме казали. Няма нужда от повече нравоучителни проповеди. Ако в Народното събрание има политици, които вярват в Бога и изповядват християнските ценности, то те ще знаят как се постига съгласие и мир в името на добруването на народа. Ако няма, ще се оправяме сами.
- Обръщат ли се повече българи към вярата, или тежките проблеми на делничното битие ги дистанцират от църквата?
- Не знам дали ви прави впечатление, но църквите, поне в Пловдивска епархия, все повече и повече се изпълват с хора, и то с млади хора. Млади семейства, които идват с децата си на службите. Нищо не ме радва повече от това. Вярата се завръща и ако сме допринесли поне малко за това ново духовно възраждане на нашия народ, ще съм много щастлив.
- Предметът “вероучение” така и не беше въведен в българските училища, за което настоява и патриарх Даниил. Как привличате децата към православието?
- Надявам се патриарх Даниил с нова енергия да продължи борбата с образователната администрация, която има за своя кауза в никакъв случай да не допусне българчетата да научат десетте Божи заповеди и Закона Божи.
В цяла Европа в училищата се учи вероучение, само у нас - не. Сякаш някой си е поставил за цел страната на Кирило-Методиевото дело, на Светите Седмочисленици, страната, пренесла Божието слово на славянски език и покръстила с него половината свят, да тъне в мрака на атеизма и ересите. Какво да ви кажа?
Срещу въвеждането на вероучението като задължителен предмет се води безмилостна битка. Ще продължим да отстояваме въвеждането на вероучението, но ни трябва мощната подкрепа на медиите. Ако обичаме децата си, ако ни е грижа за техните души, трябва да продължаваме да настояваме.
- Доскорошният ви викарий епископ Арсений вече е митрополит на Сливен. Липсва ли ви неговата подкрепа?
- Определено ми липсва, а липсва и на всички православни в епархията ни, които през годините развиха към него искрени чувства на уважение и обич. Винаги съм му имал безусловно доверие и съм вярвал, че той би бил прекрасен митрополит.
Първите му стъпки в Сливенската епархия ме убеждават, че митрополит Арсений ще бъде един много добър архиерей, достоен наследник на своите предшественици. Желаем му от сърце успех, защото неговият успех ще бъде успех и за цялата ни православна църква.
- Ще успее ли БПЦ да се опази от аспирациите на други поместни църкви като Руската, да речем, която не крие намерението си да влияе върху нея?
- През последните няколко години благодарение на принципните си позиции по някои от актуалните въпроси на православието Българската православна църква завоюва такова уважение сред останалите поместни православни църкви, каквото не е имала никога преди. Вижте поведението и речите на Вселенския патриарх и на представителите на другите поместни църкви при интронизацията на патриарх Даниил и ще разберете за какво иде реч.
Не знам за какво влияние на Руската църква говорите, но в резултат на един непремерен и недобре обмислен акт на Московската патриаршия нейните представители седяха извън олтара, до иноверците, и не можаха да вземат участие в тържествената Богослужба. Те страдаха и ние страдахме с тях. Вярвам, че ще размислят и ще поправят грешката, която допуснаха спрямо Българската църква и с която наказаха себе си.
Независимо от това, мостовете на БПЦ към всички поместни църкви са открити. Това е така, защото много ясно сме обявили, че ще се придържаме стриктно към основополагащия принцип, че глава на Едната, Свята, Вселенска и Съборна Православна църква е само и единствено Иисус Христос и че никакви моментни геополитически или политически съображения няма да ни отместят от тази скала на нашата вяра, на която сме здраво стъпили.
- Откакто сте начело на Пловдивската епархия много църкви и манастири бяха обновени, бяха вдигнати и нови храмове. Кой е следващият?
- Започваме строежа на дългоочаквания катедрален храм в район “Тракия” в Пловдив. Искам догодина да го освещаваме. В момента обсъждаме и развитието на манастира “Св. св. Кирик и Юлита” като възпитателен, образователен и научен център. Мисля, че ще се получи добре.
- Кое е това, което най-много ни липсва като народ, смирението или нещо друго?
- Липсва ни любовта към ближните. Всичко останало е следствие.
CV
Роден на 19 юли 1969 г. в София
Завършил е Богословския факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски”, специализирал е в Московската духовна академия
Ръкоположен е за йеромонах от патриарх Максим през 1993 г.
Назначен е за викарий на Софийския митрополит през 2001 г.
Избран е за митрополит на Пловдив през 2007 г.
След смъртта на патриарх Неофит обяви, че няма да се кандидатира за предстоятел на Българската православна църква
