106 средни заплати за 9 г. труд струват днес 73 кв. м апартамент в София и Бургас. Работят ли двама обаче, срокът намалява
Във времена като днешните, когато цените на жилищата у нас удариха космически цени, човек не може да не си зададе въпроса защо на българите ни е толкова важно да имаме собствено жилище.
Наскоро “24 часа” публикува на първа страница, че за да си купи апартамент от около 73 кв. м в София или Бургас, нашенецът трябва да спести 106 свои заплати, за които да работи около 8 години и 10 месеца и да не харчи от тях за нищо друго. Мнозина, сред които
много млади, видяха в това абсурд,
който приемат драматично. Други контрират, че не сме изключение - желаещите собствен дом навсякъде по света теглят кредити и ги изплащат по няколко десетилетия.
Алтернативи обаче не липсват. Анализатори дават пример със западната масова практика да се живее под наем. Сред аргументите е, че собствеността иска сериозна поддръжка, ремонти, плащане на такси и данъци. Аз обаче не съм убеден, че за европееца собственият дом не е важен, колкото за нас, българите - просто в развитите западноевропейски страни скалата на ценностите е изместена в малко по-различна посока от нашата.
Факт е, че българинът е традиционалист и доста консервативен по природа. За него собствен дом означава ядката на семейството и изобщо на живота. Мярка е за благосъстояние, която е наследена от вековете. А в традиционното общество домът безспорно е средоточието на семейната общност. Това е причината и до ден днешен за по-патриархално настроените и консервативни сънародници тази нагласа да се е запазила.
Исторически погледнато режимът след 9 септември 1944 г. дойде с решителността да ликвидира изцяло частната собственост, включително и тази върху жилищата. Идеята тогава е била да се въведе комуналният принцип на живеене като в СССР - общи жилища. Истината е, че режимът, който по онова време е използвал и доста силови методи, след няколко години е бил принуден да се напасне към преобладаващите настроения в обществото. По време на късния социализъм идеалът на българина беше да притежава апартамент, кола и вила. Така че домът като в поговорката си остава
“крепостта” на българина,
онази най-важна изконна ценност, какъвто е и до ден днешен.
Колкото до това дали подобна нагласа е някаква проява на назадничавост, немодерност и ретроградност, не съм абсолютно сигурен, че да притежаваш собствено жилище е по-немодерно от това да живееш само под наем. Това вече е въпрос и на нагласа, и на икономически отношения, и на рационалността кое е по-изгодно. Мнозина пресмятат колко пари са изгубили, докато са живели под наем, вместо да ги изплащат като вноски по кредити, за да могат да притежават собствено жилище. Затова не съм съгласен с твърдение от сорта “европейците са по-модерни, затова в мнозинството си не притежават в собствен дом”. Може би е въпрос и на култура, и на традиции, но и на някаква рационалност, която икономистите могат да очертаят много по-добре от мен.
Чувам и аргумента, че по-силното желание у българите да притежават собствен дом е, защото това е таванът на възможностите му. Добре е обаче да започнем да излизаме от клишето, че сме бедняците на Евросъюза.
Наскоро излязоха данни, че претендентите за това място в класацията са съвсем други. Затова по-добре
да поспрем с мрънкането, че сме на дъното и най-изостанали
Днес цените на жилищата се вдигат там, където има по-голямо търсене. Освен това в по-големите градове хората работят за повече от средната заплата.
Разбира се, много повече може и би трябвало да се желае. Но да се преценява какъв е пределът на финансовите възможности на българите днес е строго индивидуално.
В момента се намирам в махала на едно балканско село, която се състои само от частни вили. Как да се съглася с масовата мантра, че българинът днес може да си позволи само едно жилище, и толкова?
Вярно, правенето на успешен бизнес у нас все още е трудно, за да е българинът достатъчно състоятелен. Така е, защото има много законодателни и други пречки. Но кога и къде успешният бизнес е бил и е лесен?
Замислям се и върху максимата от миналото
“Ако не си направил дом, семейство и дете, не си живял”
- на практика тя отдавна търпи трансформации. Например една голяма част от двойките у нас живеят на семейни начала, без да са сключили брак. Възрастта за раждане на дете също расте.
И още - говорим за космически цени на апартаменти, но имотен бум все още няма. Има хора с финансови възможности, които си купуват жилища и на тези цени. Освен това продължава да се строи много. А близо деветте години труд, за да си купиш апартамент биха имали стойност единствено на фона на подобни сметки за други държави. Любопитен съм например
колко годишни заплати са нужни, за да се купи жилище в съседните ни Румъния и Гърция,
за да разбера как стоят нещата в България.
Нека калкулираме в тези сметки и обстоятелството, че в едно семейство живеят минимум двама души, т.е. заплатите може да са две, а в някои случаи има и трети доход. Затова сметката за 9 години труд за апартамент може с общи усилия в едно семейство да се редуцира до 5 години. Хубаво е такива данни да се сравнят с тези за други европейски страни, за да сме съвсем точни.
