Между институциите няма чуваемост, защото всяка работи сама за себе си, без координация помежду им, твърди общественият защитник на Стара Загора
- Г-жо Сотирова, каква е истината около историята за психично болната майка от Стара Загора, която държала под ключ двете си деца 4 години? Те са били освободени след вашата намеса. В сряда районната прокуратура обаче даде по-различни детайли - говорят не за две, а за дете на 13 г., отписано от училище през август 2022 г., което не е заключвано от майката за 4 г., а семейството не било открито дълго на адреса си в Стара Загора. Разбрах, че момченцето имало и сестра, но пълнолетна. Версията за болестта на майката се потвърждава. Как ще коментирате тези разминавания?
- Прокуратурата по-добре да каже защо толкова дълго не откри и не освободи децата. Аз ви разказах това, което знам от баба им, която дойде със сигнал при мен през юли 2023 г., както е казано и в съобщението на прокуратурата. Тя и преди да стана омбудсман е сигнализирала различни институции за проблема, но той не е бил решен. Доколкото знам, моята версия се потвърждава и от проверка на екип на досегашния национален омбудсман проф. Диана Ковачева.
Да, майката е напуснала психиатрията, където се е лекувала. С нея не съм се срещала. Потвърждавам, че децата са при баба си, но повече законът не ми позволява да кажа. Разминаването в годините на децата идва от това, че бабата смята, че проблемът е от много по-рано.
- Какво още не знаем за децата?
- Не може институциите да са информирани с години и да казват само: “Да, да, ние ще направим една среща по въпроса”.
Аз наследих този проблем от юни м.г., когато станах омбудсман, и той продължи до 16 февруари т.г., когато децата бяха изведени от апартамента. Бабата дойде при мен и ми разказа как са сезирали институции и в Стара Загора, и в София, но следите някъде се губели. И децата остават заключени 4 години.
Питат ме защо по-рано не са информирани медиите за този случай. Това не може да стане, преди да са изяснени обстоятелствата според Закона за закрила на децата. А за да стане това, всички съпътстващи институции трябва да са наясно какъв е генезисът на проблема.
- Кои са най-уязвимите групи в нашето общество, децата ли?
- Сред тях са тези, които започват да губят вяра в правосъдната система поради липса на адекватни решения на правораздаващите органи. Или забавяне, или понякога решението е едностранчиво в полза само на едната страна.
Друга група са хората от селата, до които достига по-малко информация, ощетени са и имат по-малки възможности да решат проблемите си.
- Научи ли българинът думата омбудсман? Шведска дума, но сякаш българският ѝ превод обществен защитник не се наложи.
- Шведска е думата, да. Но когато общувам с чужденци и им кажа каква е сегашната ангажираност, за тях това е много респектиращо, в европейски мащаб позицията е много респектираща.
Колкото до българина, сигурно ще напише думата с грешки, но хората държат да бъдат чути. Обаче в голяма част от представителите на институциите липсва чувствителността и затова те търсят омбудсмана.
Например при изпълнението на големия ВиК проект в Стара Загора през м.г. хората негодуваха от недобре свършената работа, бяха настроени агресивно заради липсата на чуваемост в институциите, защото там много от техните проблеми се неглижират.
А се оказва, че когато някой разговаря с тях, когато им обърне внимание, когато бъдат чути, и то от длъжностно лице, тази агресивност може да бъде минимализирана.
- Професия омбудсман няма, както няма и професия кмет. Вие каква се чувствате?
- Винаги казвам, че по професия съм учител. Бях и 16 г. гимназиален директор и 11 г. зам.-кмет по образованието в общината.
- Коя е най-подходящата професия за един омбудсман - юрист, учител, журналист?
- Според мен всичко зависи от личността на човека. Той трябва да има сърце. Много често си мисля: “Леле, днес беше такъв кошмарен ден!”. Всичко това натоварва, но веднага си казвам: “Ама нали някой трябва да им помогне на хората”. Човешкото отношение е много важно.
- Сега често се чува: “Оплачи се на арменския поп”. Омбудсманът ли е в тази попска роля?
- Сякаш се явява и в тази роля. Ето, след като досегашният национален омбудсман проф. Диана Ковачева мина на работа в европейските институции, вече се чувства липсата на национален обществен защитник и такъв трябва да бъда избран. Защото ние, омбудсманите по места, имаме ограничени отговорности и пълномощия. Моите например са за община Стара Загора, друг човек е в Казанлък и т.н. А има въпроси, които се отнасят националната структура. Например аз оттук като местен омбудсман нямам пълномощия да работя по проблеми с доставчика на ток EVN, които са с център Пловдив и имат междуобластен статут.
Като учител и гимназиален директор много от моите съграждани ме познават и често, като изляза от вкъщи, докато дойда до офиса, ме спират по пътя и молят за консултация. И докато дойда до официалното си работното място, съм решила най-малкото три проблема.
Ето днес, до кофите за боклука, ме спря съседка да пита дали блокът им да кандидатства за саниране и дали да правят фотоволтаици на покрива.
Но при нас има и много сериозни проблеми. Например преди време беше така с двата екипа на ТЕЛК към болницата, които бяха затлачили нещата много - хората трябваше да бъдат насочвани къде да подадат документите си в тази обстановка.
Аз разделям проблемите в няколко групи. Първият е работата с институциите. В администрацията много често отговорите по жалби се забавят с години. Не бих казала, че са злонамерени, просто е от нехайство. Друг проблем е липсата на координация между институциите, всяка е сама за себе си и не могат да си взаимодействат.
Имах случай с тежко болна онкологично жена, чиито здравни вноски се внасят от банката. Но тя ги забавила с две седмици и болницата, където жената се лекувала, я даде на съд, без да е виновна. Стигна се до съдия-изпълнител. И болната трябваше пак чрез съд да доказва невинността си, макар че и от НОИ потвърдиха, че жената няма вина.
Тази година на много места избраха обществени защитници, хубаво е да има омбудсмани и в по-малките общини. Ето, сега покрай Зелената сделка има толкова много проблеми с комплекса “Марица- изток”, добре би било омбудсмани да работят и в общините Раднево и Гълъбово. При мен идват хора, които са освободени от работа, а процесът едва сега започва. Има неправомерни решения на местната власт, лични взаимоотношения.
- Дали институциите приемат като авторитет омбудсмана?
- Взаимодействието ми с институциите е добро, особено с администрацията в общината. С други е по-трудно, особено когато обещават и забравят да проверят. И пак трябва да им се обаждам. И то на важни институции - в системата на правораздаването, на мобилните оператори. Според мен на тях им става неприятно, че някой им се бърка в работата.
- Казахте, че чувствителността към проблемите на хората е намалена.
- Това е индивидуално, но чувствителността в отношенията трябва да присъства. Не може един възрастен интелигентен човек, който си сменя доставчика на интернет и на кабелната телевизия, да го мотаят два месеца, защото служителка е била разсеяна и сбъркала адреса му - вместо в Стара Загора го изпратила в село Остра могила. И аз трябва да се обаждам на националното представителство на доставчика в София, за да решат най-после проблема.
- За какво ви търсят в Стара Загора?
- От една страна, са възрастните, които имат проблеми със здравето. Или инвалиди, които, за да сменят шофьорските си книжки, трябва пътуват до Пловдив за медицински прегледи. Ще се опитам да формират тук комисия. Има проблем и с банките, защото не са склонни да дават достатъчно информация и указания на клиентите си как да реагират в дадена ситуация.
На второ място поставям проблемите на по-младите - между тийнейджърите, с родители и т.н.
Имам идея да направим борса през летните месеци за тези, които са навършили 16 г. и през лятото се чудят какво да правят - да им осигурим работа, доброволческа дейност, макар и за няколко часа. Тези поколения не са безразлични, незаинтересовани, когато им се поставят задачи - казвам го като дългогодишен педагог. И съм си поставила за цел да покажем на тези младежи, че смисълът на живота не е само в удоволствията.
Друг проблем е свързан с признаването на стажа на работилите в чужбина и на дипломите на завършили там висшето си образование. Имам случай с момиче, завършило медицина в САЩ и работило там като лекар 10 години, а у нас, за да легализира дипломата си, трябва да се яви на всички държавни изпити за медицина. Но и обратното е вярно - в Америка не признават нашите дипломи и българи са започвали там като санитари, макар да имат висше медицинско образование.
Проблемите наистина са от всякакъв характер. И не обичам институциите да ми говорят: съгласно закон еди-кой си, алинея и член еди-що си, защото зад всичко това, вероятно има практическо решение, което да се изпълни.
CV
Родена на Коледа през 1952 г. в Асеновград
Дългогодишен учител, била е 16 години директор на Гимназията за чужди езици “Ромен Ролан” в Стара Загора
Зам.-кмет на община Стара Загора по образованието от 2011 до 2023 г.
От юни 2023 г. е омбудсман на Стара Загора
