Ако даде 3 месеца отсрочка за втория мандат, това ще стане традиция, а партиите сами ще си сложат въжето
Политическата криза зацикли като развалена грамофонна плоча. За по-младите, които не познават грамофона, обяснявам – една игличка се влачи по концентрично навити бразди, дращи по тях и така произвежда звук, който се усилва и стига до говорителя. Понякога невидима прашинка блокира браздата и игличката започва да се върти в един и същ кръг и да повтаря същото. Например:
“Продават се маамо белите манапродаватсе маамо белите манапродават се маамо...” - и така до края на света, освен ако човек не се намеси с ръчно управление.
Та ако българската държава се върти като развалена плоча, то
идеята на ПП-ДБ за тримесечно отлагане на втория мандат е ръчната намеса
Тя заслужава внимание дори защото е свежа и оригинална. България има нужда от нови решения, от творческо дръзновение – и тъкмо на такъв порив сме свидетели в случая.
Още по-творчески ще постъпи президентът Румен Радев, ако приеме предложението и отложи връчването на мандата за октомври.
Какво ще се промени до октомври ли? Не се знае, но изненадите вече са правило. Например тримесечният стрес от очакване на властта може да тласне ПП-ДБ към разпад. Тогава втората политическа сила ще се окаже “Възраждане”. Но нейният лидер е честолюбив, той гарантирано също ще поиска своите три месеца и президентът няма да може да откаже. Така тримесечието ще се превърне в традиция.
Така че президентът Радев няма да сбърка, ако се позамисли с 2-3 хода напред.
Какво предстои да се случи в следващите 3 месеца? Доколкото си спомням, идва време той еднолично да назначи двама конституционни съдии. Тогава промените в конституцията най-сетне ще се обявят за нищожни и от този момент служебните правителства пак ще са негови, президентски. Само че, ако въртележката с връчването на мандатите се забави 12 –-кратно, вече ще имаме нов вид държава – президентска република.
Дали това иска Радев? Известно е, че в касата си държи своя проект за нова конституция, но е твърде боязлив да го извади. Чака да му дойде времето. Но времето партиите да послушат Радев няма да дойде никога – ако иска да постигне успех, трябва да слуша тях и да им изпълнява желанията. Да ги остави сами да си сложат въжето.
Малко аритметика. Да речем, че връчването на първите 2 мандата се бави по 3 месеца, а третият се дава на тази партия, която обещае да забави връщането още три месеца. Плюс два месеца за организация на следващите избори – ето ти 11 месеца класическа президентска република. Но ако партийните групи продължат да се разпадат и през трите месеца отсрочка вторите да стават четвърти, то президентската република ще може да се разтяга до 14, 17, че и повече месеца само в рамките на една избирателна кампания. След което пак отиваме на избори и ето ти още 11-17 месеца президентско управление. България ще заприлича на САЩ, а Радев на Тръмп след януари 2025 г.
Ще е грешка да се изпуска този момент
Очевидно сега е сезонът на партийните разпади. Освен ДПС и “Величие” в групата на разпадащите се влиза и БСП. ГЕРБ все още е отчайващо монолитна, но на нея трябва да се гледа като на продукт от разпада на НДСВ. Той приюти под крилото си СДС, чийто разпаден продукт е ДСБ. Защо утре двете да не се обединят? Свързват ги толкова щастливи младежки моменти!
Самата конфигурация ПП-ДБ е толкова сложна и многоъгълна, че рано или късно ще се разбягат кой откъдето е. Да вземем по-монолитната компонента – ПП. Там обаче има двама председатели – Киро и Асен. Това не ви ли напомня малко на ДПС? За почетен може да приемем Николай Денков. Рано или късно тримата ще трябва да се изяснят помежду си и
един да застане на върха, а другите да се спасяват, както могат
Ако Радев спре часовника, ще им даде предостатъчно време. Това са обективни природни закони. Както 100 пъти съм обяснявал, при партийно-листовата система действат мощни центробежни сили, които все повече и повече фрагментират политическото пространство, а в един момент фрагментират и партиите отвътре. Отвори ли се малка пукнатина, центробежните дяволи се вмъкват в нея и я разширяват, разширяват и разширяват, докато всичко стане на парчета, а после и на прах.
Коалицията ДБ пък е още по-рехава и пронизана от пукнатини. “Да, България” (ДБ), в момента формално е без началник. Ще си тръгне ли наистина Христо Иванов – или ще се завърне гузно. Там е и ДСБ, която е разделеният сиамски близнак на СДС. Чудя се как Б. Б. още не я е приютил и нея. И така стигаме до Зеленото движение, което също има двама председатели, подобно на ДПС.
Не знам какво поражда тази двупредседателска мания в българските партии, може би самото очакване за разпада.
Ако пък се втренчим в идеологиите, съчетани в ПП-ДБ, хващаме се за главата. Едни се изживяват като много десни и християнконсервативни, други са леви, а трети са волни джендъри. По принцип всички имат евро-атлантически ценности, но според Делян Добрев ПП са латентни путинисти.
Навсякъде виждаме пукнатини, чува се скърцане и мишките бягат. Така системата сама отива към президентска република.
Единственото, което се иска от Радев, е да изпълнява нейните желания.
