- Той: Понякога е сприхава, но ме вдъхновява всеки ден, превръща обикновените моменти в незабравим спомен
- Тя: Много е критичен, обича всичко да е изрядно, но е отговорен съпруг и баща
24 x 24 е новата ни рубрика, с която "24 часа" влиза не само в 2024 година, но и в дълбоките, понякога спокойни, друг път бурни води на човешките отношения. В нея каним известни "дуети" - в живота, на сцената, на екрана, в бизнеса. Общото между тях е едно - те са умни, талантливи и стойностни хора, които имат какво да кажат. И не се страхуват да бъдат искрени.
Всеки от двамата отговаря на общо 24 еднакви и лични въпроса - една забавна, но и провокативна възможност човек да забави темпото и да си припомни защо обича другия или какво не харесва у него. А за любопитните ни читатели - шанс да ги опознаят по отблизо.
Този път гости са дуетът Севдалина и Валентин Спасови. Двамата се запознават в Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив и от студенти са заедно и на сцената, и в живота.
Кои са те:
Дуетът Севдалина и Валентин Спасови възобнови концертната си дейност. Авторите и изпълнителите на известния хит “Сине, сине” не са я прекъсвали, възпира ги единствено здравословното премеждие при Севда, което вече е преодоляно. Любимците на народа се радват на внук от дъщерята Венета и внучка от сина Георги.
Севдалина Спасова е родена на 6 май в пловдивското село Устина. Завършила е Средното музикално училище в Широка лъка със специалност “Гъдулка и народно пеене”, а по-късно и Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив с дирижиране и народно пеене.
Валентин Спасов е роден на 10 август в Сапарева баня. От малък свири на акордеон, става корепетитор на детския фолклорен ансамбъл и сформира вокално-инструмантална група “Шанс”, с която изнася концерти. Носител е на златни медали от VI и VII републикански фестивал на художествената самодейност. Завършил е същата академия в Пловдив.
Дуетът има 11 албума. Най-голямата награда за тандема е класацията на “Сине, сине” на второ място за най-популярна песен след “Моя страна, моя България” за последното десетилетие. Златният им хит е преведен на няколко езика и е включен в световно академично издание на Чикагския университет в САЩ.
- От колко време сте заедно?
Севдалина: Заедно сме вече цели 38 г. - още от нашето студентство. Не можем да повярваме колко бързо минаха тези години. Оставихме творчество от 130 наши авторски песни. През този период се родиха нашите деца - дъщеря ни Венета и синът ни Георги. А от 7 години сме баба и дядо на прекрасните ни внучета - Алина и Виктор. Това е най-голямото щастие! Благодарни сме на Бог! Постигнахме немалко досега в живота си. Нека само да сме живи и здрави. Има още какво да покажем на нашите почитатели.
- Каква е тайната ви?
Валентин: Тайната си остава за нас, затова е тайна - не може всичко да си разкриваме.
- Какво най-много цените у половинката?
Севдалина: Най-много ценя у него това, че е много отговорен съпруг и баща. Много добре умее да разпределя домашния бюджет.
Валентин: Най-много ценя у нея способността да ме вдъхновява всеки ден и да ме кара да репетирам и да творя в студиото. Умее да превръща обикновените моменти в незабравими спомени и да ме подкрепя безусловно във всичко, което правя. Тази хармония и разбиране са безценни.
- А какво ви дразни?
Севдалина: Най-много ме дразни неговият перфекционизъм и постоянната нужда всичко да бъде подредено до последния детайл. Много е критичен, когато репетирам или се готвя за записи. Обича всичко да е изрядно.
Валентин: Най-много ме дразни нейната разпиляност. Понякога е много сприхава. Винаги много бърза, често не обръща внимание на това, което ѝ казвам, и после съжалява, че не ме е послушала.
- Кои са трите най-любими неща на другия?
Севдалина: Трите му най-любими неща са репетициите в домашното студио, късните вечери с хубава книга и непринудените разговори, които продължават с часове.
Валентин: Трите ѝ любими неща са пътуванията до непознати места, живите срещи с почитателите и игрите с внуците ни Алина и Виктор.
- Коя е случката с него, която никога няма да забравите?
Севдалина: Още в началото на нашата кариера бяхме поканени да направим рецитал на един фестивал в Гърция в гр. Геракина. Имаше хиляди хора на площада. По време на нашите изпълнения забелязахме как част от публиката се раздвижи. Ние си помислихме, че нещо не им харесва. След малко тези хора започнаха да се връщат с огромни букети цветя. Когато свърши нашият концерт, всички ни заобиколиха и видяхме сълзи в очите им. Стана ни ясно, че те разбират български и много се бяха развълнували от нашите песни. За съжаление, нямаше как да ги пренесем за България всички тези букети, подарени от душа и сърце. Никога няма да забравим тези моменти. Имаме още много интересни случки през нашия 30-годишен творчески път.
- Кой избира храната, филмите, музиката, пътуванията?
Валентин: Севдалина е голяма кулинарка, много вкусно готви и може да импровизира в кухнята. Напоследък няма много време да ни приготвя нашите любими ястия, но когато децата ни гостуват, тогава се заема с по-специални гозби. Иначе слушаме всякаква музика, свирим на пианото и класика.
Севдалина: Относно пътуванията аз обичам по-екзотичните места за разлика от Валентин. Той например никога няма да тръгне някъде, без да има предварителна резервация. Не обича да рискува. Аз съм обратно на него.
- Кое е най-любимото ви време на деня и годината, когато сте заедно?
Севдалина: Много обичам да ставам рано сутринта. Извън музиката се занимавам с бизнес, който развиваме заедно с дъщеря ни Венета - изцяло онлайн.
- Какво помните от първия път, когато го (я) видяхте?
Севдалина: Забелязах, че Валентин постоянно ме наблюдава. Това беше по време на моето кандидатстване в Музикалната академия в Пловдив. Не ми е направил някакво впечатление. Бях концентрирана в това да се представя добре на изпитите и нищо друго не ме интересуваше. По-късно ни запозна една обща приятелка.
Валентин: Когато я видях за пръв път, си казах: “Това е моето момиче”. Ако я приемат, ще се боря за нея. И наистина успях да я спечеля. Беше записала новата специалност “Дирижиране на народни оркестри и ансамбли”, като успоредно с това започна работа като солистка в ансамбъл “Тракия”, за да се издържа. Тогава разбрах колко упорит човек е тя. Започнахме с нея да свирим по сватби и кръщенета и добре печелехме като студенти. Не сме се лишавали от нищо.
- Кога разбрахте, че я обичате?
Валентин: Когато завърших и трябваше да си тръгна от Пловдив, Севдалина имаше още две години до завършването. През лятото тя замина на голямо турне със студентски състав в Италия. Тогава усетих колко много ми липсва и колко много я обичам, и колко много искам да е до мен. В тези времена все още нямаше интернет и мобилни телефони и не можехме да се чуваме. Когато се върна от турнето, я поканих на гости в Сапарева баня. Запознах я с моите родители и вече и на двама ни беше ясно, че ще продължим заедно житейския си път. В третата година от нейното следване тя забременя с дъщеря ни, но трябваше да продължи да учи редовно, защото нейната специалност нямаше задочно обучение. Това беше голямо изпитание за всички нас, особено когато се роди нашата прекрасна дъщеричка Венета. Севдалина имаше много кърма и на три часа трябваше да кърми нашето бебе, което не искаше да вкусва изкуствено мляко. В същото време я чакаха лекции и изпити. Благодарение на моята майка, която беше плътно до нея, Севдалина не прекъсна своето следване, макар да ѝ беше изключително трудно. Тя е много борбена.
- Знаете ли кой е най-любимият му (ѝ) филм, книга, цвят?
Севдалина: Любимите цветове на Вальо са синия и сивия. Има много спортни блузки в тези разцветки. Любимата му книга е “Граф Монте Кристо”, а любим филм - “Кръстникът”.
Валентин: Любимите цветове на Севдалина са белият и червеният. Много обича да носи дрехи с искрящи цветове. Има много любими книги, които са предимно кулинарни.
- Кое е най-голямото различие в характерите ви?
Севдалина: Той е болезнено подреден, а аз съм разпиляна и особено когато пиша текстове, около мен е пълен хаос – разпилени и скъсани листове - така се чувствам комфортно и ми идва музата. От години той се опитва да ме промени, но не успява. Както и аз не мога да го променя да не е перфекционист.
Валентин: Тя вече каза, че е много разпиляна - това наистина понякога много ме дразни и често се караме по тази причина.
- А по какво си приличате най-много?
Севдалина: Приличаме си по това, че и двамата обичаме планината и си правим преходи до Седемте рилски езера, които са много близо до нас. Обичаме и да караме ски, както и да се забавляваме с приятели.
- Болка или преживяване, което бихте отнели от другия, ако можехте?
Валентин: Всички много се бяхме изплашили, когато Севдалина се разболя от COVID - беше много изтощена и един ден припадна в ръцете ми. Благодаря на Бог, че я възстанови много бързо. Когато излезе от болницата, дъщеря ни ѝ показа в социалните мрежи колко много хора се молят за нейното оздравяване и разбрахме, че българите са много съпричастни в такива моменти. Това ѝ даде много сила да се изправи отново. Искам тази случка да бъде заличена, сякаш е била кошмарен сън.
Севдалина: Когато Валентин навърши 40 години, имаше няколко неприятни случки, една от които никога няма да забравим. Падна от най-високата тераса на новопостроената ни къща. Тогава си счупи и двете ръце и си контузи едното рамо. Това беше голям шок за всички и най-вече за мен. Децата ни бяха малки и аз трябваше да се справям с всичко, докато той се възстанови. Спряхме концертната дейност и беше много тежко за нас. Ако можех, бих заличила спомена за тази кошмарна случка.
- Как се променя любовта ви във времето?
Севдалина: Във времето любовта постепенно избледнява. Важното е да се запазят уважението и доброто приятелство между партньорите. В семейния живот сме изправени пред различни ситуации и предизвикателства. Ако всеки гледа в различна посока, съжителството става невъзможно.
Валентин: Любовта ни вдъхнови да създадем голяма част от нашите песни. Във времето тя премина в уважение и помъдряване. Надяваме се всичко това да ни помогне да бъдем по-устойчиви пред предизвикателствата на днешното объркано време.
- А как се променихте вие в тази любов?
Севдалина: Доверието, което изградихме помежду си, е основата на нашата връзка. Знаем, че можем да разчитаме един на друг безусловно, и това ни дава сигурността и спокойствието, необходими, за да преодоляваме всякакви предизвикателства.
Валентин: Любовта ни е дала много в нашето творчество. През годините е станала по-зряла и стабилна. Тя е като дълбока река, която тече спокойно, но силно. Уважението, подкрепата и разбирането са ключовите елементи, които правят нашата връзка силна и дълготрайна. Сега, когато гледам назад, виждам колко сме израснали и се чувствам благодарен за всяка минута от нашето съвместно пътуване.
- Как бихте описали партньора си на друг човек?
Севдалина: Валентин е много емоционален, понякога много изнервен, добър баща и дядо.
Валентин: Севдалина е много талантлива, упорита, много добра майка и баба. Много добър събеседник. Избухлива е, но бързо ѝ минава. Трудно започва дадено начинание, но започне ли, се справя много добре.
- Какво не бихте простили на другия?
Севдалина: Не бих простила изневярата.
Валентин: Аз не мога да простя предателството и лъжата.
- А какво не бихте простили на себе си в отношенията с другия?
Валентин: Не бих си простил, ако взема погрешно решение от необмисленост и прибързаност.
Севдалина: Не бих си простила, ако аз съм причината да се разделим.
- Как посрещате партньора си, когато се прибира у дома вечер?
Севдалина: Ние сме творци на свободна практика от много години, така че нямаме работно време от сутрин до вечер и не се налага да се изпращаме и посрещаме. Постоянно сме заедно и това понякога ни пречи - много често смесваме професионалните проблеми със семейните.
- Чувствате ли се свободни във връзката си - да бъдете себе си, да имате свой приятелски кръг и занимания?
Валентин: Не, не се чувстваме свободни. Може би е крайно време да помислим за това.
- Как реагира партньорът ви, когато му съобщавате лоша новина?
Севдалина: Аз по заобиколен начин се опитвам да съобщя лошата новина, така че той да не се шокира. Докато при него е точно обратното - директно я съобщава и това не ми харесва.
- За какво се карате най-често и как решавате споровете?
Севдалина: Караме се обикновено за битовизми като повечето хора. Това е толкова безсмислено, но много често не го осъзнаваме. И сами си вгорчаваме живота, който е толкова кратък, за съжаление.
- Имате ли навик, който искате другият да промени?
Севдалина: Искам той да стане по-спокоен и да приема нещата по-философски.
Валентин: Искам тя да стане по-подредена и по-отговорна във взаимоотношенията си.
