При преместването й в музея в Петрич трябва много да се внимава. Не може да си позволим да пострада - тя е изработена преди 3800 г. и е оцеляла при земетресения, казва археологът
- Проф. Вагалински, преди седмица открихте статуя на бог Хермес в античния град Хераклея Синтика. Какво е уникалното на артефакта, предизвикал интереса у нас и по света?
- Действително за първи път в работата си като археолог виждам такъв голям интерес към намерен артефакт в България. И наистина имаме забележителна находка.
Материали се появиха в най-големите световни медии - Ройтерс, Би Би Си, Франс прес, "Ню Йорк Таймс", "Форбс", "Нюзуик", гръцките медии и др. Непрекъснато ми звънят чужди медии.
Що се отнася за самата статуя, тя е ценна, защото иконографски тип на бог Хермес е сравнително рядък. Познати са много малко в света. Има такива в Лувъра и в музеи в Атина и Мюнхен. Най-накрая имаме голяма, изцяло запазена статуя с глава, което е рядко срещано, с височина 2,10 метра и тежаща над 700 кг.
Тя е изработена от цял блок мрамор с много високо качество, вероятно през II век. По това време вече статуите са се изработвали на части и парчетата после са се сглобявали, което е по-лесният вариант.
В Хераклея Синтика обаче са ги правили от цели блокове, което е много скъпо и говори за високо майсторство на автора. Това е забележителна находка. За антични статуи тя е изключително запазена.
- Разбрахме, че сте я открили случайно в Големия канал - Клоака максима. Разкажете какъв е този канал.
- В големите антични градове, особено в римско време, има такава система от канали, които улавят всички отпадни води. Целият този поток от мръсна вода се събира в Клоака максима и се отвежда извън пределите на града.
Този канал е трябвало да се влее в близката тогава до него река Струма. Тази система от по-малки канали минава под сградите, правена е в разцвета на града. Ние сме разкрили подземното съоръжение в източния край, който е много впечатляващ и е с отвор над два метра.
Не сме търсили целенасочено артефакти, държа да подчертая. По Големия канал работихме и го разкрихме през 2018 г. После го затворихме с метални решетки, за да не влизат хора, защото е опасно.
Намира се на частен терен в източния край на централния площад. Заради това там не може да се направи трайна консервация, а само аварийна.
Въпреки че теренът е частен, ние не може да оставим така разкритото да се съсипва. Боли ни, защото сме работили много време по тези разкопки и периодично правим аварийна консервация.
Издигнали сме стени и зидария, поставяме чували с пясък, дървени конструкции, така че да запазим градежите. Проверяваме периодично какво е състоянието на Клоака максима. Правим оглед, за да видим какво има за подменяне.
И сега отворихме решетките и влязохме да видим дали има някакви поражения от влагата, която се просмуква, или пък от големите температурни разлики. Направихме простъргване на земята и забелязахме малко мраморно парче.
Мястото му не беше там, затова почистихме около него и се откри човешко стъпало на постамент. Това не ни учуди, защото в Хераклея сме намирали много такива части от скулптури, счупени след земетресението или с времето.
Продължихме разкопаването и се разкри цялата статуя. Част от дясната ръка е ампутирана високо, но срезът е изгладен, естетически издържан. Има и пукнатина на десния глезен. Тя е тежка, има много "светли петна", което я прави чувствителна на пренасяне.
Била е скрита в Големия канал след земетресението от 388 г. и вероятно преди това е била в светилище по северния край на форума. Там сме разкрили 15 светилища, едно от които на богинята Немезида. Там сме намирали и плочки и бронзови статуи на бог Хермес.
От друга страна, в края на IV век официалната религия е вече християнската. Старите езически култове в Римската империя официално са заменени с християнството. Такива езически статуи не е било възможно да се излагат публично.
На местните хора статуята им е била скъпа и много внимателно е погребана на труднодостъпното място в канала, за да я запазят.
Тази статуя потвърждава, че Хераклея е била процъфтяващ, много добре развиващ се икономически и демографски град в рамките на ранната Римска империя.
- Сега предстои преместване на статуята в музея в Петрич. Как ще се случи това?
- Предизвикателство е преместването от канала до музея. Тя е тежка, с много критични точки и трябва да внимаваме много при вдигането и опаковането. Все още предната част е плътно до стената и не сме я видели в цялост.
В началото си мислех, че може веднага да започнем изваждането , но се спрях, за да елиминираме и най-малката вероятност да я повредим. Тя е изработена преди 1800 г., оцеляла е при земетресения и не може да си позволим да пострада.
В долната част е по-тежка и трябва да се балансира при вдигането. "Светлите" отвори трябва да се запълнят със специални материали. Поставя се после в дървен кожух с уплътнения.
Направихме метална конструкция - платформа и количка с 6 колела, с омекотители. С нея трябва да се изведе от канала и после с кран да се постави на камион и да се транспортира до музея в Петрич. Това е деликатна операция и трябва да обмислим всяка опасност от повреда.
В музея в Петрич ще бъде почистена от отлаганията, които не са сериозни, пукнатините ще бъдат запълнени.
- Вече има много желаещи да я видят в цялост и се питат защо не бъде оставена на място в античния град.
- Действително има страшно много туристи в последните дни, които идват в Хераклея Синтика специално да видят статуята. Сърдят се, че каналът е затворен и не могат да я видят, но това ще може да стане, когато я изложим в музея в Петрич.
А причината статуята да не бъде оставена на място, е с лесен отговор - неразумно и опасно е, трябва да е на сигурно място.
Няма оригинални статуи от класическата гръко-римска епоха, които са на мястото, където са открити. Те се съхраняват в музеи при определени условия. Това е много ценно произведение на изкуството и не може да стои на открито.
Това е наша история и култура и трябва да се погрижим за запазването. На мястото след време може да се изработи и постави копие. Статуята ще бъде прекрасно попълване на експозиционните артефакти и е чест за музея в Петрич да я притежава и експонира.
- Споменахте, че Клоака максима е на частен терен, което спъва работата ви, пречка е за консервацията и социализацията. Поставихте този проблем пред министър Найден Тодоров, който преди дни дойде на място. Какво е решението?
- Това не е проблем само за Хераклея Синтика, а на много места у нас терените на археологическите обекти са частни. Тук част от античния град се намира на територията на частни имоти. Не срещаме разбиране от страна на част от собствениците и това възпрепятства работата ни.
Според Закона за културното наследство археологическите ценности са публична държавна собственост и имаме нужда от съдействието на хората, когато има откритие.
В процеса страните са собствениците, държавата и общината. Те трябва да се разберат и частникът на отстъпи на държавата имота си, а тя да го предостави на общината за стопанисване, защото той не може да владее археологически обект.
Доколкото знам, община Петрич е отправила щедри предложения за откупуване, но няма разбиране от другата страна.
Сега ще трябва въз основа на официален документ от общината Министерството на културата да започне необходимата процедура.
Да внесе в Министерския съвет предложение за отчуждаване. Давам си сметка, че това е много дълга и тромава процедура, а в случая тук тя е закъсняла. Общината без помощ от държавата не може да се справи.
В последните години работим в добро сътрудничество с кмета Димитър Бръчков и той ни оказва голяма помощ, но в случая с частните имоти трябва решителна намеса на държавата. Надявам се откриването на статуята да форсира и да помогне за решаването на този наболял проблем.
Нали непрекъснато се говори за развитие на културно-историческия туризъм? Как ще стане това без активната роля на държавата? В източна посока от този частен парцел има и друг, с който проблемът също не е решен.
На него има светилища, порта и др. обекти, но отново наследниците на земята упорстват и отказват да я предадат на общината въпреки доброто финансово предложение за откупуване. Някои хора направо са се самозабравили!
- Съобщено бе, че държавата дава 300 хил. лв. за продължаване на разкопките на този обект.
- Финансирането наистина е целево от държавата. Община Петрич също отпуска всяка година определена сума, колкото са възможностите на местния бюджет.
За последните десетина години получаваме държавно финансиране, което много помогна да разкрием значителна част от обекта. Сега от тези 300 хил. лв., които са одобрени още в края на миналата година, още нищо не е пристигнало.
В последните години вероятно заради политическите сътресения парите пристигат бавно, трудно, с голямо закъснение, а ние нямаме време да чакаме.
Засега работим със собствени средства с надеждата, че ще си ги върнем. Стараем се да сме по-обрани откъм екип. В момента на терен са петима археолози, трийсетина работници, ползваме допълнително реставратор, архитект.
Имаме на стаж и деветима студенти от Испания, Турция, Гърция, Италия и от Колумбия. Сега за преместването на статуята също има сериозни разходи, но имаме разбирането на общината, че ще ни помогне и за това.
Тя не може и да реализира като бенефициент проект за трайна консервация на разкопките и изграждане на туристическа инфраструктура на частните терени.
В част от Хераклея Синтика обаче общината реализира успешно преди два месеца първи етап на европроект за консервация и социализация на обекта и идват много туристи.
- Колко е голям всъщност този античен град и имате ли още много работа?
- По форума - градския централен площад, се правят изводи за големината на града. Форумът на нашия град е с около 10% по-голям от този на известния гръцки град Дион и малко по-малък от този на Филипи в Северна Гърция.
Това означава, че Хераклея Синтика е била голям, богат, красив град. Намерили сме доказателства, че в него са се преселвали да живеят хора от Картаген.
Сега работим в западния край на форума и непрекъснато откриваме неща, които ме изненадват. Имам очаквания и за други важни открития. Тук има работа за поколения археолози. Но все пак нека не говорим, че ще стане като Ефес.
Визитка
- Роден на 8 ноември 1958 г. в София. През 1985 г. завършва история в СУ "Св. Климент Охридски"
- Специализира в Мюнхен и Берлин, води курсове по археология в СУ и в НБУ
- От 2010 г. е директор на НАИМ в продължение на два мандата до 2018 г.
- Представител е на българските археолози в Европейския археологически съвет
- От 2007 г. е ръководител на проучванията в античния град Хераклея Синтика, от 2003 г. е ръководител на проучванията в римската колония Деултум, Бургаско
