- През по-голямата част от живота ми съм бил огромен фен на българския хор, казва певецът в единственото си интервю за печатна медия у нас
- Голям късметлия съм, че Куинси Джоунс намери един от моите клипове в ютюб
Шесткратният носител на "Грами" Джейкъб Колиър ще запише песен с хора "Мистерията на българските гласове" в София веднага след общия им концерт в зала 1 на НДК на 11 юли. Публиката ще чуе за първи път авторското му парче All around you в съвместно изпълнение с хора.
CV: 29-годишният мултиинструменталист, композитор и продуцент е работил с музиканти и световни звезди от ранга на Хърби Хенкок, "Колдплей" и Ханс Цимер, а негов покровител и ментор е Куинси Джоунс.
- Г-н Колиър, какво сте подготвили за предстоящия ви концерт с хора "Мистерията на българските гласове" на 11 юли в София?
- Този концерт е много вълнуващ за мен, защото през по-голямата част от живота ми съм бил огромен фен на "Мистерията на българските гласове". Сюрреалистично ми се струва да имам възможността да правя музика с този уникален състав. Затова имам няколко идеи - надявам се хорът да изпее някои от моите песни, както и аз да изпълня негови. Може също да импровизираме заедно, да направим някоя спонтанна магия.
Много се вълнувам също, че отново ще съм в София. Последният път, когато дойдох, беше преди 5 години през 2019 г. Нямам търпение.
- С какви впечатления ви остави София?
- Беше много лудо. Енергията на хората беше невероятна. Свирихме навън на много голяма сцена (в рамките на фестивала A to Jazz в Южния парк - б.а.), 19 хиляди човека бяха тогава там. Беше невероятно.
- Кога за първи път чухте песен на български език?
- На 14-15 г., тогава бях във фолклорна група и изпълнявахме една българска фолклорна песен. Много ми хареса, че има много странен ритъм. Песента ме вдъхнови и оттогава се задълбочавах все повече и повече в езика, което ме отведе и до този хор, а животът ми не е същият оттогава.
- С какво ви плени българският хор?
- Няма негова аналогия по света. Звучи като един глас, но в същото време има толкова много гласове. Изключително мощно е. Вълнуващо е да чуеш толкова много изпълнители и този чудат ритъм. Сякаш те танцуват с нотите. Много се радвам като фен, че ще ги чуя на живо, да не говорим, че ще сме заедно на сцената.
- Ще записвате обща песен с "Мистерията на българските гласове". Чия идея беше това?
- Беше ми мечта от много години. Бях си съставил списък с всички хора по света, с които исках да направя някаква колаборация. Съвсем наскоро прилючих работата по 4-ата част на тетралогията ми Djesse и през последните години много съм си мислил за съвместна работа с други артисти, за музиката. А съставът "Мистерията на българските гласове" беше едно от първите неща, които написах в списъка си през 2018 г. Много се радвам, че сега ще мога да вляза в студиото с изпълнителите от хора и ще запишем песен.
- Помните ли първия си концерт?
- Най-вероятно е бил още в училище. Знаете как е там - има много групи, хор, струнен оркестър. Интересното за мен е, че бях част от всичките банди. Бях като хамелеон в училище, щом ставаше дума за музика - пях бас в хора, свирих на барабани и т.н. Сега сякаш също е така - често на концертите ми се случва да свиря на различни инструменти. Много се радвам, като включвам и публиката.
За мен най-вълнуващо е, когато на сцената правя нещо, което досега не съм. Тази колаборация (с "Мистерията на българските гласове" - б.а.) е именно такова.
- Кога разбрахте, че сте известен и че толкова много хора харесват музиката ви?
- Постепенно се случи през последните 10 години. Започнах сам да правя музика в стаята си в Лондон, която качвах в интернет и хората започнаха да се интересуват.
Вече имам 5 различни албума и 4 световни турнета. С времето започваш да осъзнаваш кой си в света. Но не се възприемам като известен, по-скоро си мисля какво мога да създам, да споделя. Например, чудя се кое би било най-якото нещо, което да изпея с хора на сцената. За такива неща си мисля, а не "Аз съм много известен". Благодарен съм обаче, че съм достигнал до толкова много хора.
- Помните ли първия път, когато получихте наградата "Грами"?
- Да, помня го. Дори че съм номиниран за наградата беше суперналудничаво. Но това се случи и спечелих и това беше момент, когато много неща се промениха за мен. Започнах да се замислям как да надградя това, как да продължа да правя готина музика. В същото време обаче нищо не се промени, защото съм си същият човек.
- Можете ли да разкажете любим спомен с легендарния Куинси Джоунс?
- Имах привилегията да си общувам с Куинси през последните 10 години. За всеки музикант той е като супергерой. Сега е на 91 години и за мен е уникално, че го познавам точно в този период от неговия живот, защото е събрал толкова голяма мъдрост, толкова много приятелства. Най-хубавото е, когато той разказва история, на която не може да повярваш - как е излизал с Пикасо или Стравински, как е свирил с Франк Синатра и Ела Фицджералд. Уникално е да имаш възможността да му задаваш въпроси, на човек, който има такъв пълноценен живот. Той е създавал музика 70 години!
Голям късметлия съм, че той намери един от моите клипове в ютюб преди време и успяхме да станем приятели.
- Кога разговаряхте с него за първи път?
- Говорихме по скайп. Беше 7 ч сутринта, защото Куинси си ляга много късно и аз трябваше да стана много рано. Помня, че първият въпрос, който ми зададе, беше: "Хей, Джейкъб, откъде намери тези акорди, защото ми се струват много интересни?". А аз му отговорих: "Оу, Куинси, намерих ги от теб". Много научих за акордите, слушайки негови записи. Така започна разговорът ни. Куинси Джоунс, Хърби Хенкок, както и други хора, които са ми като герои, са като деца - винаги искат да свирят, не искат да се отнасят към тях, сякаш са нещо повече, а просто да са нормални хора.
- Имате ли любим концерт досега - ваш или на друг изпълнител?
- Когато бях на 12 г., отидох да слушам на живо Стиви Уондър в Лондон - никога няма да го забравя, защото той е най-големият ми герой. Имах възможността след това да го срещна и да му кажа какво означава за мен.
- А ваш концерт?
- Помня толкова много свои концерти по различни причини, но един конкретно едва ли ще забравя. Беше през 2018 г. в "Роял Албърт Хол" - казваше се "Джейкъб Колиър и приятели". Събрах някои от най-любимите ми музиканти от цял свят - това беше невероятно изживяване. За мен специални са и някои от последните ми концерти, тъй като сега съм на турне. Съвсем наскоро бях в Исландия за първи път и беше чудесно. Винаги, като пътувам, се чувствам много вдъхновен. Затова нямам търпение за концерта си в София.
- Ще имате ли време да се разходите из града?
- Надявам се.
- Имате ли някоя луда или забавна история с фенове?
- През 2017 г., когато бях на турне с шоуто One man, към края на концерта един човек се появи на сцената, докато свирих. Бях заинтригуван и го попитах за името му и какво прави, а той отговори, че иска да свири на барабаните. Казах му: "Отиди при барабаните тогава", и той започна да свири. След малко ме попита дали може и приятелите му да се качат на сцената. Така още 10 човека се появиха на сцената и започнаха да свирят на различни инструменти. А аз стоях настрана и ги слушах - беше чудесно.
