В южната съседка просто изкарват на светло нещо, което често се прави и в България
Докато масово на Запад се дискутира въвеждане на 4-дневна работна седмица, Гърция предизвика всеобща изненада, като наскоро въведе възможност за 6-дневна работа за някои индустрии. Целта на закона, който беше приет миналата есен и влезе в сила на 1 юли тази година, е да ускори икономическия растеж и да намали сивата икономика и недекларирания труд. Синдикатите и опозицията в Гърция го заклеймиха и го определиха като връщане към XIX век.
Наистина, шестдневната работна седмица е норма в края на XIX и началото на XX век – при това често се работи по 12 часа на ден, т.е. около 70 часа седмично. Петдневната работна седмица с 40 часа става стандарт в Америка едва през 40-те години и след това се разпространява по целия свят, включително в България в началото на 70-те години. Сега 40-часовата работна седмица е глобален стандарт, а много страни експериментират дори с по-малко часове и/или по-малко работни дни седмично. Това ще си остане така въпреки скорошните промени в Гърция.
Макар че прочетохме шокиращи заглавия за връщане на 6-дневната работна седмица в Гърция, всъщност промените са далеч по-ограничени. Гърция позволява 6-дневна работна седмица само за някои индустрии, които оперират денонощно на 24-часов трисменен режим на работа. При това става въпрос само за изключителни случаи - при неочаквано високо натоварване и краткосрочна липса на достатъчно хора. Но и в тези случаи само по желание на работника и срещу значително по-високо заплащане – 40% надбавка за допълнителния ден работа и 115% добавка, ако се работи в неделя.
Гръцкото правителство твърди, че и сега много хора в Гърция работят извънреден труд, но понеже липсва регламент, доходите не се декларират и остават в сивата икономика, а и не е ясно дали наистина се плащат надбавки за извънреден труд. Тоест идеята на властите е да изсветлят извънредния труд и да наложат по-високи надбавки и права за работника, така че да защитят и неговите права, както и да повишат приходите в държавния бюджет.
Гърция, между другото, не е първата страна, която отиде в тази посока. Спомняме си, че през 2019 г. имаше големи протести в Унгария, когато правителството на Орбан също разреши до 400 часа годишно извънреден труд, но само със съгласие на работника и с високи надбавки. 400 часа годишно е точно един работен ден седмично, т.е. Унгария въведе същото нещо като Гърция преди пет години. Просто не го нарича 6-дневна работна седмица, а извънреден труд.
В България също по изключение е разрешен извънреден труд, по принцип до 150 часа годишно, но с колективен трудов договор може да се достигне до 300 часа годишно. В България ограничението е до 6 часа извънреден труд на седмица, като заплащането е с 50% надбавка, 75% за работа в почивни дни и 100% надбавка за официални празници.
Но тези ограничения за извънреден труд се отнасят само за работа при един работодател. В България обаче няма особени ограничения, ако човек иска да работи на две или повече места – на трудов или граждански договор. Преди години например имаше един професор, който преподаваше в три университета на пълен работен ден и имаше и четвърта работа също на пълен работен ден – той беше уволнен, но съдът го възстанови на работа. Този пример е показателен, че в България няма реални ограничения човек доброволно да работи много повече от 40 часа на седмица, стига да не е при същия работодател. За много хора, особено млади, това е начин да си осигурят по-високо заплащане, за да могат да си купят жилище, например. За други, като медицинските сестри, работата на няколко места е единственият начин да изкарат по-висок доход.
Пандемията направи масов и един друг революционен начин на работа – работата от вкъщи. Много работещи, особено младежи, предпочитат работата от вкъщи, която им дава повече гъвкавост къде и как да работят, кога да почиват – виждаме често такива да работят в някое кафене или в парка; някои работят за работодатели в чужбина, но са физически тук. Някои използват тази гъвкавост да работят по-малко часове, но при други се случва точно обратното – липсата на определено работно време понякога води до преработване и по-дълги работни часове вкъщи. Затова и практиката на работа от вкъщи не е еднозначна и зависи от индивидуалните предпочитания и от вида на работата. Но работодателите все повече трябва да са гъвкави и да предлагат такива форми на работа, иначе губят конкурентност на пазара на труда.
В други страни, като Германия например, се сблъскват с друг проблем – социалните помощи и придобивки са толкова щедри, а данъците върху труда са толкова високи, че човек понякога няма никакъв стимул да започне работа.
По-големият проблем е, че германските работници отработват най-малко часове годишно в сравнение с всички развити страни, и то невинаги доброволно – заради данъчни облекчения и ставки много хора нямат стимул да работят повече, защото допълнителният им доход отива изцяло за данъци (в някои случаи нетният доход на човек спада, ако работи повече!). Неслучайно в проектобюджета на Германия за 2025 г., обявен в петък, се предлагат данъчни облекчения, които да стимулират допълнителни часове труд.
В България масовият проблем все още е относително ниското заплащане – това принуждава много хора да работят допълнителни часове на две и повече места. Но той няма да се реши регулативно, а по-скоро чрез политики за ускорен икономически растеж, включително повече инвестиции и привличане на инвеститори с по-висока добавена стойност. Предвид дефицита на кадри тенденцията е повишението на заплатите да продължи, така че бизнесът няма избор, освен да се адаптира към по-висока производителност.
