Клише е, че студентите нямат практически умения, просто бизнесът трябва да инвестира, каза още пред "24 часа" деканът на Философския факултет в Софийския университет "Св. Климент Охридски"
Още акценти от интервюто:
- Все повече учебни планове на бакалавърските програми са наситени с дисциплини, ориентирани към развиване на практическите умения
- И на външното оценяване се видя, че децата се затрудняват при задачи, изискващи логическо мислене
- 95% от студентите в "Психология" искат да учат тъкмо тази специалност
- Близо 2/3 от бизнеса констатира, че завършилите студенти нямат опит, съобщи на събитие на “24 часа” Георги Стойчев от екипа, който изготвя рейтинга на висшите училища у нас. Вие каква тенденция забелязвате сред завършилите студенти?
- Трябва да правим по-детайлен анализ от гледна точка на различните специалности и връзката им с пазара на труда.
Вероятно представителите на бизнеса имат своите основания да предполагат, че завършилите студенти нямат достатъчно опит. Вероятно визират практически умения. Ако това може да се допусне за бакалавърската степен, то по отношение на магистърските програми не са съвсем коректни. В бакалавърската степен основното е получаването на достатъчно задълбочени теоретични познания, които да се развият в практически умения. И вече в магистърската степен да бъдат доразвити и доусъвършенствани. От гледна точка на моя опит като преподавател в Софийския университет мога да кажа, че все повече наблюдаваме учебните планове на бакалавърските програми. особено в 3-и и 4-и курс, да са наситени с дисциплини, ориентирани към развиване и доразвиване на практическите умения на студентите. В този смисъл смятам, че заключението, че студентите нямат достатъчно практически умения, се е превърнало в клише. Предполагам, че е необходим по-детайлен анализ.
Преди години правихме изследване, което не е национално представително, но беше ориентирано доколко бизнесът и частните фирми у нас са склонни да отделят средства за обучение на своите служители. Цитирам по памет, но това, което установихме тогава, е, че в частните фирми идеята е, че служителите и специалистите, работещи в тях, трябва да са с достатъчно добре развити практически умения, тъй като самите фирми до голяма степен не са склонни да отделят средства за развиването на практическите умения, освен на тези, които са абсолютно необходими.
Институции в държавния сектор, както и в частния, където са неправителствените организации, в голяма степен предпочитат специалисти, току-що завършили висшето си образование в бакалавърските програми. Това им дава възможност, влизайки в нова среда, да ги приобщят, така че да се адаптират по-лесно.
- Една десетокласничка на нашето събитие сподели, че по-голяма част от учениците не са мотивирани да дават 100% от себе си, защото знаят, че могат и да минат с 60%. Според вас това отношение прехвърля ли се и впоследствие в живота?
- Това може би е свързано с политиките в образователната система. Една от причините може да е нововъведението - завършването на 10-и клас да дава възможност да имаш документ за завършено средно образование. И затова подрастващите не дават 100% от себе си, защото не виждат смисъл да продължат по-напред. Такъв начин на мислене, който е формиран в голяма степен от доминантните ценностни ориентации, които се развиват и формират до много ранна детска възраст - 10-12- годишна възраст, рефлектират по-късно в развитието на възрастния човек - да не се дава всичко от себе си впоследствие в живота.
- Студентите идват ли подготвени с основни знания в университетите? И по-важното, знаят ли защо и какво учат, или се ориентират по това къде са парите?
- Има множество фактори, които влияят в избора на кариера в тази много ранна възраст. На първо място е семейната среда. Нерядко подрастващите се ориентират или към кариера, която техните родители имат, или към точно противоположната.
От друга страна, социалната среда има изключително голямо значение за избора на кариера - училището, в зависимост от това как се преподават предметите, доколко привличат интереса на самите ученици и референтната група съученици, приятели, познати, близки, но също така и известни личности в съответната професионална област.
Другото, което прави впечатление, е доколко те имат познания за съответната професия.
Не бива да забравяме, че изборът на кариера не е статичен. Той е динамичен процес. В една относително ранна възраст, макар и студентите да смятат, че са направили правилен избор, съвсем естествено е след първи или втори курс да осъзнаят, че това не е тяхното поприще. И съвсем нормално е в този процес да изберат нещо различно, макар и да е по-близо до специалността, която предварително са избрали, или дори някоя доста по-далечна от това, което учат. Така, както в средата на живота има период, който човек може да преживее - т.нар. плато в развитието на кариерата, и може да предприеме действия за коренна смяна на това, което е правил до този момент.
- А студентите идват ли с осъзнат и информиран избор за това, което са записали да учат? Същата десетокласничка предложи в училищата да има тестове за ориентир за това в какво е добър всеки отделен ученик. Питам ви, защото сигурно имате преки наблюдения - правото и психологията са все още са сред най-желаните специалности.
- Тъй като съм от специалност “Психология”, прави ми впечатление, че над 95% от нашите студенти абсолютно съзнателно са направили своя избор. Все пак има такива, но те не са много, които след първата или втората година разбират, че имат разминавания в своите очаквания. Това са студенти, които по-скоро са искали да учат право, но са приети психология.
Нека да не забравяме, че в Софийския университет имаме привилегията да обучаваме най-добрите студенти в нашата страна. Качеството на образованието е много високо, на научноизследователската дейност също.
- Можете ли да направите портрет на българския студент на база на вашите наблюдения като декан на най-големия факултет в СУ?
- Трудно е да се генерализират нещата, защото като психолог мога да кажа, че личността е уникална и тя няма повторение в природата. Все пак бих могла да кажа, че това са хора, които са мотивирани, имат цел в живота, намират смисъл в това да повишат своите знания и умения в избраната област. Между тях има такива, които са по-малко мотивирани и трудно се ориентират в тази среда, но на тази възраст това е нормално. Прави впечатление, че има и студенти, които не са току-що завършили средното си образование - вече са реализирани и при тях изборът е по-осъзнат. Дори в бакалавърските програми виждаме колеги, които са завършили преди друга.
- Изследването на PISA за творческото мислене сред учениците констатира, че над 60% от учениците се затрудняват да предлагат креативни идеи и решения на социални и научни проблеми. Според вас това на какво се дължи?
- И в средното, и във висшето образование ние вероятно има какво още да допринесем в тази посока и да се стремим да развиваме креативното и критичното мислене и на учениците, и на студентите. В тази посока много се работи. Неслучайно в специалностите, които предлагат учителска правоспособност, има заложени именно дисциплини, които са ориентирани към развиване и на креативност, и на творчество. В СУ създадохме национален университетски център, свързан с идеите за творчеството и иновациите. Инициативата дойде от нашия, философския факултет, но са включени и всички останали в университета. Само преди 3-4 седмици беше проведено събитие, на което бяха представени различни инициативи на училища в страната от гледна точка на научна приложната дейност на този университетски център. На събитието дори присъстваха деца от начален курс на обучението - 4-и клас. Беше изключително удоволствие да видим на практика приложените инициативи. Оттук нататък ще се включват все повече училища от страната. Много е важно и самите учители да се стремят да развиват креативното и творческото у децата още от най-ранна възраст и да сме насочени индивидуално към всеки един от учениците. Това ще има голям позитивен ефект, въпреки че той не се вижда веднага.
- И все пак, защо 2/3 от децата изпитват трудност да предлагат креативни решения на проблеми?
- Това се дължи на нашата образователна система, която е възпроизвеждаща - търси се възпроизвеждане на преподадения заучен материал, а не се стимулира творческото и иновативното мислене. Това по-скоро е спекулация, но според мен учениците се затрудняват именно в логическите задачи, тъй като по-голямата част от начина на преподаване е насочен именно към определен алгоритъм за решаване на задачи. Тук имам предвид не само математиката, но и в хуманитарните предмети се търси заучаване на материала, а не един по-иновативен подход, да се разсъждава. Това се видя и от външното оценяване - децата се затрудняват със задачи с логическо мислене и към прилагане на нещата във всекидневието.
- Виждате ли тенденция на неравенство в образованието - по-качествено образование за по-богатите и не толкова за хората с ниски доходи?
- Не бих споделила такова мнение. Ако имаме предвид, че хората с по-високи доходи имат възможност да предлагат на децата си обучение в частни училища и университети, не смятам, че там качеството е по-високо. Напротив. Ако вземем резултатите от матурите и от обучението в държавните университети, имаме много високо качество. Така например Софийският университет, който е държавен, е пръв във всички направления в рейтинговата система у нас, но и всяка година се покачваме в световните класации. Така че неравенство в образованието от гледна точка на качеството няма. Но от гледна точка на инфраструктура, тук съм съгласна. В един частен университет има по-малко студенти, а те имат относително по-добри икономически възможности, затова и инфраструктурата им е по-добра.
