Не сме щастливи от действията на България по резолюцията за Сребреница и позицията за Косово и Метохия, казва сръбският посланик в София
- Г-н посланик, заминавате след почти 5 г. работа у нас. Как бихте обобщили случилото се между София и Белград в този период?
- От пристигането ми в България през октомври 2019 г. между двете страни се случиха много неща, които задълбочиха отношенията ни и ги направиха по-добри. Разбира се, имаше и все още има въпроси, които обременяват двустранните отношения, но хубавото е, че подобни теми вече се обсъждат открито, като висшето политическо ръководство изразява готовност да ги разреши.
Много е важно да се отбележи, че годишният стокообмен нарасна от малко под 1 млрд. евро през 2019 г. до почти 2 млрд. евро в края на 2023 г., което е голям напредък и свидетелства за потенциала, който се разгръща пред нас. Този 5-годишен период бе белязан и от големи инфраструктурни проекти, които не само допълнително свързаха нашите страни, но и затвърдиха позициите на Сърбия и България в стратегически и геополитически план.
Със завършването на последния участък от магистралата между Сливница и София с дължина около 20 км нашите две столици ще бъдат напълно свързани с най-модерната магистрала и нашите граждани ще могат да пътуват бързо и най-вече безопасно в двете посоки и съответно да се опознават и създават условия за развитие в различни области. От 2027 г. сърбите и българите ще имат възможност да пътуват от Ниш до Будапеща с високоскоростен влак по най-модерната железопътна линия.
Завършването на газопровода "Балкански поток" даде възможност на България да събира транзитни такси, а на Сърбия – ново направление за доставки от съществуващ източник, т.е. от азербайджанските газови находища, както и терминали за преработка на втечнен природен газ от Гърция и Турция.
След пандемията от COVID-19 сътрудничеството в областта на културата се засили и имаше видимо присъствие на редица видни сръбски личности, организации и институции, които представиха сръбската традиция и култура по най-добрия начин в България, като това допринесе за нашето свързване и сближаване. Особено се гордея с инициативата, която започнахме с висшите представители на Българската православна църква - литийно шествие, на което присъстваха стотици православни миряни от Сърбия, България и други страни в региона, което се проведе през 2021 г. по случай преобличането на мощите на св. крал Стефан Милутин, които се съхраняват в църквата "Света Неделя" в София повече от 550 години.
- Въпреки усилията ви за работа по сближаване - от инфраструктурни проекти до общи религиозни и културни чествания - София и Белград сякаш остават раздалечени на политическо ниво. Каква е причината? Можем ли да я търсим в събитията в Северна Македония и Косово, които нашите страни тълкуват по различен начин?
- Не бих казал, че има дистанция или разногласия на най-високо политическо ниво. Влошаващото се положение, свързано с политическата обстановка и нивото на сигурност в световен мащаб, събитията в Украйна и Близкия изток доведоха до това, че други въпроси и теми заемат централно място във външната политика на повечето страни и това се отрази и на нашите двустранни отношения. Също така липсата на стабилно правителство в България, което иначе е предпоставка за по-добро и по-интензивно сътрудничество между двете държави, оказа влияние. Затова може да изглежда, че през изминалата година се движим малко по-бавно по отношение на двустранните отношения. От друга страна, факт е, че България по три стратегически важни за нас въпроса - гласуването за домакинство на международното изложение EXPO 2027, членството на т.нар. държава Косово в Съвета на Европа и Резолюцията за Сребреница в ООН - зае позиция, напълно противоречаща на интересите на Сърбия. И не мога да кажа, че сме щастливи и доволни. Когато става дума за Република Северна Македония, неведнъж съм чувал, че вашите анализатори и експерти по регионалните събития обвиняват Сърбия, че има някакво влияние и диктува какво да прави правителството на Северна Македония. Мога само да кажа, че подобни позиции не се основават на аргументи, а на произволни и недобронамерени тълкувания.
Единственият интерес на Сърбия по отношение на Северна Македония е изграждането на добросъседски отношения, разбирателство и приятелство, както и по пътя към ЕС да сме обединени в работа и съвместни проекти, в подобряване на законодателството ни и в разкриване на повече работни места. Сърбия и нейните институции не са и няма да се намесват във вашите двустранни отношения и с голямо нетърпение очакваме вие - нашите две съседни страни, да постигнете съгласие и да разрешите разногласията, защото без стабилността на целия регион не може да има цялостен прогрес и развитие на нито една от страните.
- А какво не разбирате по отношение на българската позиция за Косово?
- Първо, бих искал да поясня нещата за българската общественост, защото съм убеден, че тя често или не е наясно с реалните факти, или разполага с полуинформация.
Прищина настоява за името Косово, което не е историческото наименование на южната ни провинция. Истинското и исторически вярно име е Косово и Метохия, а причината за съпротивата и гнева на Прищина при всяко споменаване на думата "метохия" се крие във факта, че "метохия" означава църковна собственост. В нашия случай имотът не е на коя да е църква, а на Сръбската православна църква (СПЦ). Бих искал да добавя, че СПЦ в Косово и Метохия, тоест на територия от около 10 000 кв. км, има над 1300 църкви и манастири, повечето от които датират от XIII - XIV век.
Само от 1999 г. насам около 155 църкви и манастири на СПЦ в Косово и Метохия са или напълно и насилствено унищожени, или опустошени и сериозно повредени, а тази година, точно преди Великден, временните институции в Прищина забраниха влизането на сръбския патрарх и група сръбски митрополити и епископи в седалището на СПЦ в Косово и Метохия.
Сърбия не очаква България да промени позицията си. Наясно сме, че сте сред първите държави, които са признали едностранно и незаконно провъзгласената независимост на фалшивата за нас държава "Косово", както и че сте много активни в подкрепата на институциите там. Вие сте суверенна държава и е ваше право да определяте насоките на външната си политика. Но бихме искали като наш съсед и като братска и приятелска страна, както сме ви възприемали досега, поне да разберете и минимално да подкрепите сръбската позиция по този национален въпрос, който е от стратегическо значение за нас, особено в контекст, в който запазването на регионалната стабилност и сигурност налага. Това е ситуация, в която Сърбия и нейните институции, включително и аз самият като официален представител, непрекъснато показваме, представяйки факти и аргументи, че положението на сърбите и другите не-албанци в Косово и Метохия става все по-лошо. Институциите в Прищина месеци наред не допускат сръбски стоки, наложена е забраната за използване на сръбския динар, налице е полицейска репресия, напомняща за най-мрачната епоха на фашизма, когато нацистките орди са извършвали най-големите зверства в нашия регион, стреля се по сръбски деца и сръбски деца са ранявани, докато се подготвят за посрещане на Рождество Христово... И никой не носи отговорност за тези действия, никой не ги осъжда. Извършва се незаконна експроприация както на църковна, така и на частна собственост на сърби, останали да живеят в Косово и Метохия. Говорим за ежедневни унижения, арести и необосновано малтретиране дори на жени и деца. Засилва се натискът с цел да бъдат принудени сърбите да се изселят и да напуснат вековните си огнища. От всичко това Сърбия не може да бъде доволна и щастлива. Особено когато се дава подкрепа за влизането на "Косово" в Съвета на Европа - организация, която се занимава основно с въпроси, свързани с човешките права и свободи.
- Резолюцията на ООН за геноцида в Сребреница мина в българските медии най-вече покрай скандала имало ли е настояване от българския премиер към нашия прeдставител в Ню Йорк да гласува "въздържал се". Вашият прочит?
- Не бих искал да навлизам по-дълбоко в темата за медийните спекулации, просто искам българската общественост да чуе сръбската позиция. А това е позиция, която много ясно и аргументирано представихме на всички наши партньори, включително и на компетентните институции в България.
Както и в случая с Косово и Метохия, Сърбия не очаква подкрепа за своята позиция, а подкрепа за принципите, правилата, разпоредбите и законите на международното публично право, Хартата на ООН и други споразумения, които регулират поведението в международните отношения от десетилетия, дори от векове.
Именно в случая с гласуването и дори по време на подготовката за гласуването на Резолюцията за Сребреница всичко посочено по-горе беше нарушено. Бяха нарушени правилата на ООН и други организации, както и конституцията на Босна и Херцеговина и самото Дейтънско споразумение, един от гарантите на което е Република Сърбия.
Първо, подготовката и дори самият процес и процедурите на гласуване започнаха без съгласието на президентството на Босна и Херцеговина, без консултации и съгласието на Сърбия, която е един от гарантите на Дейтънско споразумение. На тези, които не са запознати, ще обясня, че Босна и Херцеговина няма президент, а тричленно колективно президентство. Всяко решение, особено по толкова чувствителен въпрос, трябва да бъде взето с консенсус в президентството на Босна и Херцеговина. Това не беше спазено, тоест сръбският член на президентството не беше съгласен с подобна инициатива. Освен това резолюцията е подложена на гласуване в Общото събрание на ООН, а не в Съвета за сигурност на ООН, поради очакваното вето. Съзнавайки факта, че Сърбия ще се бори ожесточено за всеки глас, дори и в Общото събрание на ООН, обичайният начин на гласуване беше променен. С други думи, процедурите са установени по такъв начин, че да улеснят максимално гласуването на резолюцията, без да се отчита фактът, че се отварят стари рани и вместо мир и сътрудничество в Босна и Херцеговина се всяват безпокойство, страх, несигурност и напрежение.
- Не можем да отречем, че в Сребреница бяха извършени ужасни престъпления.
- Сърбия никога не е отричала ужасните престъпления, извършени в Сребреница. Навремето нашите институции приеха адекватна резолюция, с която осъдиха престъпленията, и невинните жертви бяха почетени. Никога не сме отричали престъпленията, но сме били против използването на термина "геноцид", вменяването на вина на целия сръбски народ и обявяването на целия сръбски народ за геноцидна нация, както и използването на всичко това с цел по-късно премахване на Република Сръбска.
В наша полза многократно са се обявявали водещи световни експерти в областта на международното право, както и най-големите познавачи на понятието "геноцид", които също потвърдиха, че е било извършено ужасно престъпление, че са били нарушени законите на войната, но че не може да се говори за геноцид.
Също така през 2015 г. нашият президент отиде в Сребреница по покана на ръководството на Босна и Херцеговина, преди всичко по покана на босненските членове, и след като отдаде почит на жертвите и положи цветя пред Мемориала на жертвите, той едва не беше линчуван. Неведнъж сме подчертавали значението на помирението и наказването на всички, които са извършвали престъпления. В този смисъл направихме всичко по силите си всички обвиняеми да бъдат открити и адекватно наказани.
От друга страна, никога не се споменава фактът, че в Сребреница и няколко съседни общини между 1992 г. и 1995-а се извърши огромно престъпление срещу сръбски цивилни, около 3500 жени, деца, старци, но също и войници, които бяха брутално ликвидирани. Този факт не оправдава престъплението, извършено срещу бошняците, но когато говорим за сръбски жертви, непрекъснато се натъкваме на стена от мълчание, дори когато става дума за брутални престъпления срещу най-невинната категория – децата.
Що се отнася до гласуването на резолюцията за Сребреница, ние искахме, както вече казах, минимум разбиране и уважение към сръбската позиция. Очаквахме най-вече разбиране от нашите съседи, защото живеем в един и същи регион и всички трябва да сме еднакво ангажирани с опазването на мира и стабилността в него. Както нашият президент Александър Вучич често казва, "трябва да запазим мира почти на всяка цена".
За съжаление, не срещнахме такова разбиране, освен от Унгария. Съседите ни гласуваха "за", а някои дори бяха съвносители на резолюцията, какъвто беше случаят с България.
- Как виждате общото ни бъдеще?
- Ако искрено искаме да живеем в приятелство, хармония и любов, ако искаме да възпитаваме децата си в съответствие с моралните принципи, колкото и трудно да е и колкото и натиск да има, трябва да останем заедно, да устоим в защитата на принципите, правилата и разпоредбите на международното право и Хартата на ООН. Трябва да се борим срещу все по-често срещаните двойни стандарти в международните отношения.
Надявам се скоро в България да се сформира стабилно правителство и с общи усилия да продължим да работим за създаване на условия младите хора да остават в региона, да им осигурим добър живот, работа и адекватно заплащане, отлично здравеопазване и най-добра пътна инфраструктура, за да пътуват и да се опознават.
Очаквам, че с всеотдайната си работа в Министерството на външните работи в Белград ще продължа да допринасям за укрепване на нашите отношения, разбиване на предразсъдъците от двете страни на границата и дори решаване на онези въпроси, които досега не са решени.
Убеден съм, че гражданите на Сърбия, живеещи и работещи в България, които с дългогодишното си и качествено присъствие са казали всичко за сръбския характер и които са истински представители на своята страна, ще помогнат за това до голяма степен.
Също така съм убеден, че сръбските граждани от български произход, живеeщи в Сърбия, ще продължат да бъдат най-добрият мост между двете страни и чрез свободното изразяване на своята култура и език, запазвайки своите корени, със своя труд и отношение към страната, в която живеят, ще допринесат за по-нататъшното развитие на Сърбия, благодарение на което ще се създадат условия за още по-добър и по-качествен живот за всички нейни граждани, включително българското национално малцинство.
