- Изборът му е знак, че има смяна на поколенията в Светия синод
- Оставя впечатление за интелигентен, богословски подготвен и четящ пастир
- Църквата е място за благодатен живот и затова прякото общуване не може да бъде заменено от нищо. Дори от ChatGPT
- Убедена съм, че с Негово Светейшество, като пръв сред равни, ще работи целият ни Свети Синод
- Проф. Тонева, изненада ли ви обратът в избора на патриарх - прогнозите и очакванията бяха да е Григорий Врачански, а избора спечели Даниил Видински?
- Не съм изненадана. Ние предполагаме, но Бог е, който води при избора. Безспорно и двамата митрополити са достойни, те са от едно монашеско ядро, а духовната закваска, която са придобили в ранните си години, е от важно значение.
- Знак ли е изборът на Даниил за смяна на поколенията начело на Светия синод - роден е през 1972 г.?
- Да, Негово Светейшество е млад, което предполага енергичност, устрем и отношение към проблемите на днешния ден, особено тези, касаещи младото поколение. За Църквата е характерно придържането към традицията, но същевременно нейният поглед е напред, към вечността.
- Ваш колега заяви по една телевизия, че идването на Вселенския патриарх Вартоломей в България точно за избора на нов български патриарх е знак. Вие намирате ли нещо общо между това височайше посещение и избора на Даниил?
- Мисля, че Вселенският патриарх е в България, за да засвидетелства своето уважение. А дали това посещение е знак, който отправя, то предстои с времето да разберем.
- Защо е важно кой е новият български патриарх?
- Патриархът е пръв сред равни. Значение имат неговият характер, навици, както и отношението към обкръжението му – дали ще е благ, дали строг, дали ще проявява и двете.
Патриархът е като наш баща, той е нашият духовен предводител, особено в непосилните и тежки времена, каквито бяха последните едно-две десетилетия. Затова начело на БПЦ трябва да е човек устойчив, ревностен във вярата си, верен на традицията. А традицията не е само придържане към миналото, а поглед и напред. В този смисъл ни е необходим смирен монах, силен молитвеник, тъй като молитвата е голяма сила, макар за светските хора това да не звучи сериозно. За мен обаче молитвеното застъпничество на Негово Светейшество патриарх Даниил е от важно значение.
- Каква линия ще държи новият ни патриарх Даниил и по-какво тя ще се отличава от тази на неговия предшественик дядо Неофит?
- Познавах добре Негово Светейшество патриарх Неофит, той беше наш ректор и преподавател в Богословския факултет. Помня неговия благ, но и твърд характер, красотата на словото му, великолепния му глас, изключителното му обаяние, неговата любов към нас, студентите. Не познавам така добре новия ни патриарх, но впечатлението, което оставя, е за интелигентен, богословски подготвен и четящ пастир, което е от особено значение.
Приветствам избора му - и защото е млад човек, и защото е строг монах. В съвременното секуларно време един строг монах като патриарх Даниил е подходящ избор.
- Дали ще е в състояние да приобщава към вярата и младите хора? Видя се от поредните шести парламентарни избори за три години колко много са разделителните линии в обществото ни и как това разединение се мултиплицира в мощно недоверие към всичко.
- Преди Негово Светейшество да ни приобщи, ми се струва, че най-голямата отговорност за това носим ние, родителите. След тях е училището, което в по-голяма степен образова, а в по-малка - възпитава. Но има огромна нужда и от религиозно възпитание.
А чак след това идва ролята на новия патриарх да приобщава, да привлича младите към вярата. Най-прекият път е чрез личния пример, после с множество инициативи и най-вече с отношение към младите.
Защото те в крайна сметка са огледалото, в което се оглеждаме ние, възрастните. В този смисъл е необходимо съдействие и на семействата, които невинаги са въцърковени, и на училището, и на енорията, за да може младите да тръгнат към Църквата.
Като майка съм оптимистична по отношение на младите. Вярно е, че те се бунтуват понякога, включително и срещу религиозните авторитети, но този бунт е показателен за търсенето на екзистенциален смисъл. Питат се: “Какъв е смисълът на живота ми?”. И тук е важно нашият отговор да бъде адекватен. Защото ние следва да приобщаваме младите към Църквата, като я представяме като жива общност, а християнството - като радостна вяра. А не да ги отблъскваме с назидателно говорене.
И тъй като патриархът е млад човек, съм убедена, че ще успее да приобщи младежите по различни начини и чрез различни инициативи. Макар да изглежда твърде строг, то в основата на това строго излъчване стои любовта към човека.
- В деня на избора на патриарх една от телевизиите съобщи за първата онлайн църква, създадена от Chat GPT. Дали новите модерни технологии биха могли да помогнат на патриарх Даниил в спечелването на младите?
- Биха могли, но добре е да има мярка. Ако си спомняте, по време на пандемията имаше онлайн излъчване на св. литургия. Добре, но то не заменя в пълнота общуването между вярващите в храма. Затова си мисля, че при необичайни ситуации онлайн контактуването би било полезно. Църквата обаче е не просто постройка - тя е място за благодатен живот и поради това възможността за пряко, живо общуване в дома на Отца не може да бъде заменено от нищо. Няма съмнение, че медиите имат водеща роля за младите хора. Освен като носители на информация, на новини понякога медиите могат да възпитават, да внушават и ред други неща.
- От какво ръководство имат нужда Българската православна църква и православният ни народ?
- От ръководство, което следва примера на Спасителя, защото Господ Исус Христос е примерът, който ние, християните, следваме. Ще повторя онова, което споделих в началото на разговора - изборът на митрополит Даниил Видински за патриарх е според Божия промисъл.
Пожелавам на новоизбрания ни патриарх здраве и сили за това тежко и отговорно служение! Убедена съм, че с Негово Светейшество, като с пръв сред равни, ще работи целият ни Свети синод в полза на Църквата и обществото ни.
CV
Проф. Клара Тонева е родена в София през 1971 г.
Завършила е природо-математическа гимназия, а след това и висше образование в Богословския факултет на СУ “Св. Климент Охридски” (1995)
Днес е професор и е първата жена, придобила научната степен “доктор на науките” в Богословския факултет (2023).
Автор е на 5 монографии, 4 учебни помагала, десетки студии и статии в България и чужбина
