- Сред домашните насилници попадат и набедени хора, жертва на манипулации
- Делата срещу журналисти са често срещани у нас, досега не бях виждала толкова абсурдни обвинения, каквито имаше срещу млад автор на "24 часа"
- Няма риск от конституционна криза, защото не очаквам кардинално решение от КС
- Адвокат Недева, след ваша защита Пловдивският районен съд оправда нашия млад колега Никола Михайлов, срещу когото човек с 12 присъди заведе дело, защото се почувствал обиден от публикация, в която беше описано богатото му съдебно минало. Вие пледирахте, че “когато изложените факти и обстоятелства са истина, не може да има клевета, а когато няма унизителни квалификации, няма обида”. Според вас подобни дела срещу журналисти честа практика ли са?
- Делата срещу журналисти са често срещани в съдебната практика, и то не от днес. Но не съм защитавала друг журналист по толкова абсурдни обвинения. В тъжбата бяха вписани фрази, които не могат да бъдат нито обидни, нито клеветнически, при това в нея се твърдеше, че инкриминираните изрази са всъщност думи на съдията, а не на журналиста. В хода на делото вече се пледираше, че публикуването на снимка на осъденото лице било също обида. Многократно осъжданият според мен не беше разбрал защо е в съда и от какво е обиден, тъй като в лична пледоария обясни как приятелката му и майка му били обидени от публикацията, а и съвсем малката му дъщеря, като порасне, също. Това не беше процес, който може да е красноречив пример за дело изобщо, още по-малко срещу журналисти.
- На самото заседание обърнахте внимание, че задължение на адвоката е да предпазва клиента от стремеж да води дела, които са недобре мотивирани, и в този смисъл са грешка. Смятате ли, че колегите ви спазват този принцип?
- Този принцип е задължителен в адвокатската професия, както е задължителен за лекаря принципът “да не се вреди”. Ние имаме задължения, вписани в Етичния кодекс на адвоката, да съветваме и защитаваме клиента си компетентно, грижливо, добросъвестно и своевременно. Да го осведомяваме за развитието на възложената работа и при поискване да отговаряме на въпроси, поставени ни от клиента във връзка с провежданата защита.
В рамките на цитираните задължения, трябва да предупредим клиента за последиците от действията, които иска да предприеме. Те могат да бъдат в пъти по-тежки за него, отколкото да не заведе дори печелившо на пръв поглед дело. Така например навремето Бойко Борисов се оплака, че спечелил дело срещу Волен Сидеров за клевета, но трябвало да му плати 35 000 лева. (виж в. “24 часа” от 5.07.2016). И да, така става, когато не се премери добре размерът на вредата, която претендираш, и да се оценят последиците. Сега съществува риск вашият колега да сезира прокуратурата с жалба за осъществено спрямо него набедяване чрез подадената до съда частна тъжба и това да коства на тъжителя нова 13-а присъда или която е там по реда на осъжданията му. Адвокатът не е длъжен да предприема всички действия, за които клиентът настоява - той трябва да откаже възложената работа, ако не счита, че е полезна за клиента му. Адвокатът професионалист не поема всякакви дела, особено такива, които са causa perduta.
- Неведнъж сте защитавали журналисти от различни медии. Наблюдава ли се стремеж за сплашване и саморазправа с тях чрез съдебни дела?
- Моето впечатление е, че тези дела продължават, независимо от категоричната практика на Европейския съд по правата на човека, възприета вече и от нашите съдилища, че пресата е “куче пазач” на обществото и чрез нея то получава информация за значимите процеси в политиката, икономиката, културата и изобщо - в света. Правото да се разпространява и получава информация е защитено от Конвенцията за правата на човека и основните свободи и от българската конституция и ако си спомняте - дълги години не се приемаше необходимостта от Закон за печата. Нямаме го и днес. Защото в подобна регулация се провижда цензура, каквато опасност безспорно съществува.
Вече е приета директивата за защита на публично участващи лица от неоснователни и злоупотребяващи съдебни производства (дела шамари, или SLAPP), която тепърва предстои да бъде транспонирана в българското законодателство, включително с мерки, които да неутрализират прекомерните щети, които биха претърпели ответниците.
- Известен наказателен адвокат и правозащитник сте, а напоследък зачестиха дела за домашно насилие. Най-често в тях жените са жертви. Има ли злоупотреба с права от страна на нежния пол?
- Това е една много чувствителна тема, по която вече трябва да започне да се говори с обратен знак - т.е. да се оцени справедливо балансът между ползата и вредата от закона в този му вид. В закона за защита от домашно насилие изначално е заложена възможност за злоупотреба. Не става дума за злоупотреба само от страна на лица от женски пол, макар жените най-често да са жертви на домашно насилие. Ако трябва да си вземете дадени назаем 1000-2000 лева, са ви необходими свидетели или документи пред съда. Ако искате да осъдите някого за обида или клевета - също. Но ако искате да се подготвите добре за бракоразводен процес и на всяка цена искате да получите родителските права над малолетните деца, достатъчно е да попълните една декларация, в която да декларирате, че нещата са се случили точно по този начин, и тази декларация е достатъчна без други доказателства, за да бъде отстранен посоченият от вас насилник от дома си и от детето си. В огромен процент от случаите такова решение предрешава последиците от дело за развод и за родителски права. Отделно от тотва белязва осъдения с клеймото на домашен насилник, към която категория напоследък обществото е силно чувствително. Злоупотребите с този закон са много и ясно показват, че той невинаги гарантира разкриване на истината. Имам случай, при който баба без притеснения лъжесвидетелства пред съда, че съпругът на нейната внучка е разбил прозореца ѝ с крак, докато търси съпругата си в дома ѝ. Нито клетата жена, нито внучката ѝ, която я вкара в тази беля, не бяха проверили, че точно в този ден съпругът на внучката е лежал парализиран след инсулт в болница. Имам случай на сдърпали се в стремеж първи да се доберат до един телефон съпрузи, за да проверят дали един от тях не е разменял съобщения с любовник. Лекото нараняване на пръст в тази схватка е категоризирано като домашно насилие.
Имам и случай на баща, лишаван от майката самоволно, без акт на съда от контакт с детето си. Този баща е осъден за домашно насилие заради опит да види детето си, когато е изведено от баба и дядо от мястото, в което го крият. Възгласът на бащата “ела при тати” и опитът да се доближи до детето, което право той има по силата на родителството, бяха класифицирани от троен дамски съдебен състав като емоционално насилие над дете. На фона на този немотивиран и за мен напълно произволен съдебен акт органите, които са задължени да оказват съдействие при всички казуси, свързани с деца - МВР, социални служби, прокуратура, години наред не бяха съдействали на този баща за среща с детето му. Стигна се дотам детето да бъде изнесено като багаж зад граница, вероятно с лек автомобил. Независимо че пътувалите с автомобила лица са известни на прокуратурата, разследването на това престъпление не е приключило и виновникът не е известен. Оказа се, че английското правосъдие по-добре защити интересите на едно българче и детето беше върнато в България, но за съжаление, нашите власти нямат принос за това. Последните изменения в Закона за защита от домашно насилие, провокирани от все още неизяснения случай “Дебора”, влошиха според мен процедурите по закона и разшириха възможностите той да бъде употребен не за целите, за които е създаден.
- Адвокат сте на клиент от Симеоновград, който е с ефективна присъда от 4 г. затвор от Харманлийския районен съд по твърдения на приятелката му за блудство. Сега делото е в Хасковския окръжен съд, който се явява последна инстанция. В същото време сме описвали условни присъди за водачи, причинили смърт с две жертви на пътя. На какво се дължи този контраст в решенията на съдилищата?
- Да, за този казус вече “24 часа” писа. Но паралелът с причинена смърт по непредпазливост при управление на МПС ми се струва неуместен, тъй като блудството е умишлено престъпление, а престъпленията по транспорта са непредпазливи и при много от тях са налице и независещи от водача фактори, съпричиняване от пострадали и др. В харманлийския казус основният проблем идва от липса на адекватен анализ на доказателствата, предоверяване на тезата на пострадалата и пренебрегване на правилото да се признае подсъдим за виновен, само ако обвинението е доказано по несъмнен начин. Прозира и известна пристрастност според мен. В това дело обвинението е напълно недоказано, а съдът е постановил 4 г. лишаване от свобода единствено върху показанията на уж пострадалата, която дори не се е явила в съда, за да ги препотвърди. И съдът ги е прочел в нейно отсъствие, като е пренебрегнал серия решения на Европейския съд по правата на човека и задължителна практика на Съда на Европейския съюз, която не му дава такова право. Очаквам Хасковският окръжен съд да прояви повече задълбоченост и професионализъм.
Навремето бившият председател на Конституционния съд Румен Янков беше дал следната “рецепта” за решаване на дела: “Когато имаш един казус, го претегли на сърцето си и каквото то ти каже - ако си добър юрист, ще го облечеш с правни факти”. Такъв подход е чужд, за съжаление, на някои съдии.
Те прилагат закона буквално, сухо, формалистично, без сърце, а понякога дори и без разум, като забравят, че да си безпристрастен, не означава да си безчовечен.
- Непрекъснато се говори за реформа в съдебната система. Състоя ли се тя според вас?
- Аз съм от 38 години адвокат и в 35 от тях все правим съдебна реформа, но без особена полза. И аз имам своето обяснение за това - никоя власт няма интерес от истински независима и работеща съдебна система, защото всеки властимащ е потенциален клиент на тази система. И ако са ликвидирани в нея отношенията на зависимости и влияние, виновният ще бъде обявяван за виновен, а невинният - за невинен. Хората по високите етажи на властта нямат този интерес, поне не по всички дела. Затова е важно да има обществен контрол, макар да не съм сигурна, че може да бъде ефикасен по начина, замислен от авторите на последното конституционно изменение.
Съдебна власт, която наистина се реформира, започва реформата от мисленето и от усещането, че бидейки основа на държавата, всеки пробив в нея е пробив в държавността. Такова усещане не се наблюдава сред политиците реформатори, нито сред магистратите. Иначе нямаше да се възпроизвеждат след съдебния кадровик с прозвище Черния още гнили ябълки, две каки, евро, джуджета, Нотариус и др.
- Очаква се решението на Конституционния съд за промените в основния закон и мнозина предвещават, че те ще бъдат отменени. Вие имате ли прогноза и ако да, каква е тя?
- Не съм оптимист. Неслучайно КС не е съд по своята същност, а орган, поставен в системата на държавната власт. И като такъв често постъпва по държавнически, а не юридически. Пример за това е решението по делото за мандата на Инспектората на ВСС. Представете си един от най-спорните въпроси - този по конституиране на служебното правителство, как би бил решен сега от позиция на изминалото време. Смятате ли, че актовете на МС, оглавяван от премиера Главчев, ще бъдат поставени под въпрос, ако се обяви за противоконституционен начинът, по който самият премиер е избран? Аз не очаквам никакви смели и чисто юридически решения на КС по поставените въпроси за конституционните изменения и се опасявам, че по съображения за целесъобразност ще бъдат валидирани едни наистина противоконституционни промени.
- Има ли риск от конституционна криза, ако промените бъдат обявени за противоречащи на основния закон?
- Според мен няма риск, защото такова кардинално решение не очаквам от КС. Възможно е някой и друг текст с второстепенно значение да бъде обявен за противоконституционен, но като цяло осакатената конституция вероятно ще остане да действа във вида, който ѝ придадоха конституционните реформатори.
- Какво бихте посъветвали партиите за юристите, които изпращат в Народното събрание?
- Да не избират партийни послушници, а знаещи и доказали се хора.
CV
Емилия Недева е адвокат с богата практика по наказателни дела и защита на човешките права пред Европейския съд в Страсбург
Експерт е в Acoциaция зa eвpoпeйcкa интeгpaция и пpaвa нa чoвeкa в Пловдив
Бивш члeн нa е Bиcшия aдвокатски cъвeт и пpeдcтaвитeл зa Бългapия нa Meждyнapoдния aдвoкатски cъюз cъc ceдaлищe в Пapиж в пepиoдa 2003-2010 г.
Участвала е в много работни групи към Министерството на правосъдието по изготвяне на законови промени
Члeн нa бългapcкатa дeлeгaциятa в Eвpoпeйcкия cъвeт нa aдвoкaтypитe и пpaвнитe oбщecтвa
Oт 2015 г. e члeн нa Koнcтитyциoнния cъвет пpи oмбyдcмaнa
Зaбeлeжитeлнa e paбoтaтa й кaтo члeн нa УC нa Цeнтъpa зa oбyчeниe нa aдвoкaти "Kpъcтю Цoнчeв" oт cъздaвaнeтo мy, включитeлнo и кaтo нeгoв лeктop
