Сградата е на 43 г. - много скоро трябва да ремонтираме Зала 1, за да отговаря на международните критерии
Още акценти от интервюто:
- Трябва да се модернизира системата за билети, за да отговаряме на стандартите на младото поколение
- Единственият начин за ремонт е да кандидатстваме по европейски проекти и с помощ от държавата. Като търговско дружество нямаме възможността да го направим
- Изчистихме сградата от графити, но след 24 ч се появиха нови. Моят призив е всички да я пазим "Фантомът от Операта" ще гостува за една седмица. При нас ще се проведе и Световният конгрес на неврохирурзите
- Г-жо Петкова, това е първото ви интервю, откакто сте изпълнителен директор на Националния дворец на културата. Кои бяха първите задачи, които трябваше да изпълните?
- Да се запозная в детайли с процесите, които се случват в НДК, както и с екипа, който заварих. Човек, за да може да изгради правилна организация от управленска гледна точка, трябва да познава в детайли процесите на едно дружество, каквото е НДК. То е търговско дружество и отговаря на всички стандарти за управление на такова. Разликата е, че е държавна собственост с принципал Министерството на културата. От тази гледна точка има различни нюанси относно законодателната рамка, на които НДК отговаря.
Първите задачи бяха опознаване на процесите, на самата сграда, която е много голяма, запознаване с екипа, а следващите стъпки са изграждане на стратегия за развитие на НДК в следващите пет години, както и краткосрочни стратегии.
- Какви са краткосрочните планове?
- Те са за увеличаване на публичността на всички направления, които се извършват в дружеството, както и работа по реорганизация на сайта, системата за билети, модернизация и дигитализация на управленските процеси, което е сериозна и дълга работа. Това ще ни доведе до стабилизиране на компанията, както и модернизиране на процесите на управление. Дружеството трябва да се изведе едно стъпало по-близо до XXI век.
- То как работи в момента?
- Добре работи, но много тромаво поради факта, че процесите са доста остарели заради липсата на дигитализация на всичките механизми, които трябва да се управляват по модерен начин с анализи, да има статистически бази данни. Това са много важни неща, за да може мениджмънтът да взема правилни решения.
- Как може да се подобри системата за билети?
- Много лесно - трябва да се напише правилно софтуер, така че да е много модерен и интуитивен. Младите хора всичко правят през телефона и е доказано, че 60-80% от всичко от нашия живот минава през телефона. Трябва да се направи приложение, както и всичко да е максимум на два клика разстояние. Колкото повече кликове, толкова повече ние отказваме потребителя да стигне до крайната цел да закупи билет. В момента работим върху начина, по който да изградим тази система, така че тя да отговаря на най-модерните стандарти.
- От февруари сте на поста изпълнителен директор. Какво “наследство” ви остави старото ръководство?
- НДК е сработена структура, която действа сравнително добре. Нещата, за които говорих, са свързани с оптимизацията на процесите. Това е нашата роля - да има точни и ясни анализи, прозрачност. Това ще се постигне с информацията, която трябва да се публикува доста по-активно в нашите социални медии и на сайта ни. Недопустимо е НДК да има само 40 хил. последователи във фейсбук, а същевременно да извършваме много голям процент от културната дейност на цялата страна. В момента създаваме нова органиграма (организационна диаграма - б.а.), в която изграждаме модерен маркетингов отдел, като голямата му част ще бъде насочена върху дигиталния маркетинг. Трябва да отговаряме на стандартите на младото поколение и на XXI век. Нямаме избор.
Имаме стратегия за развитие в тикток, нямаме инстаграм дори. Трябва и там да се вложат сили. Има много работа, която трябва да се извърши от този отдел, който ще работи активно от септември, за да може да създадем модерна комуникация с нашите потребители. В крайна сметка ние сме дом на едни от най-значимите културни събития в страната.
- НДК всъщност е търговско дружество, което печели от наемите на помещенията, които отдава. Стигат ли му тези приходи?
- Това е един от основните източници, защото изцяло се самоиздържаме. Каквото си изкараме, това харчим. Ограничени сме в приходите. Държавата не ни субсидира, не сме на делегиран бюджет, така че усилията са в тази посока, както и краткосрочните наеми, тъй като отдаваме залите за конференции и културни събития. Ние сме голям конферентен център. Затова се казва НДК - конгресен център София. Имаме конгресен център и във Варна.
- Кои са най-големите проблеми на НДК?
- Старият сграден фонд и обновяването му. Не отговаряме на стандарти. НДК е строен по мащабен и много интелигентен начин преди 43 години, но въпреки това всичко остарява. Много е важно да обновим зала 1, защото тя е най-голямата у нас. Длъжни сме да го направим. Ако влезем в Шенген, ще има възможност всеки, който гастролира в централна Европа например, да ни посети и нас. Ще бъде много лесно, но трябва да отговаряме на техните изисквания.
- Какви са техните изисквания?
- Давам пример с мюзикъла “Фантомът от Операта”. За да се получи този блестящ звук, трябваше организаторите да доставят цялото оборудване.
Залата има невероятна акустика, но ние нямаме техниката. Трябва да я променим в рамките на няколко години, ако искаме да поддържаме ниво.
- Кметът на София Васил Терзиев каза преди време, че се надява да има ремонт и вътре в сградата. Възможно ли е това да се случи скоро?
- Това би могло да стане по програми, по които кандидатстваме, както и с помощ от държавата. Иначе като търговско дружество нямаме възможността да го направим. Заложено е в нашата програма, развиваме отдел, който да се занимава специално с европейските проекти, както и да се обръщаме институционално към държавните органи. Нашият сграден фонд е на 43 години и е доста амортизиран. Вътрешните пространства се нуждаят от ремонт, не са енергоефективни. В зала 1 не е правен ремонт от създаването на НДК, столовете са на 43 години, представете си колко много хора са седели на тях. Трябва да се сменят сценичната механизация, осветлението, звукът. Мащабна работа ни чака, за да може да отговаряме на съвременните изисквания на международните звезди, които все повече са част от културния ни календар. Много скоро трябва да обновим пространствата и да отговаряме на техните технически изисквания.
Нищо не е пипано никъде, нито зад кулисите, нито отпред, във ВИП частта също. Това са сериозни задачи, които е редно да изпълним.
- Един от актуалните проблеми на НДК е свързан с фасадата му. Въпреки големите усилия и средства за изчистването ѝ от графити те отново се появяват. Защо се получава така? Защо не пазим?
- Имам цяла папка от моето постъпване досега с жалбите на гражданите за графитите. Има много оплаквания и молби да вземем мерки, както и телефонни обаждания. Същевременно, когато изчистихме сградата от графити, 24 часа по-късно бяха направени нови. Това беше нашият призив към всичките будни граждани да бдим. Това е колективно усилие и аз мисля, че даде резултат. Благодарение на тези усилия, както на нашата, така и на охраната на Столичната община успяхме да заловим две 12-годишни момчета. Те си признаха, че са направили и предишните графити. Оттогава няма нови опити, но отново моят призив е: всички заедно сме длъжни да пазим това място. Виждам колко много обичаме НДК и всяка свободна минута сме около това пространство. Това е сърцето на София и изразява всички нас. Трябва да го обичаме и да го пазим.
- Какви мерки предприехте за опазване на сградата?
- Много усилен обход на нашата охрана, на Общинска полиция, усилено видеонаблюдение, което даде резултат. Нямаме много възможности. Разчитаме и на будните граждани, които да ни сигнализират.
- Какво предстои в културната програма?
- Доста силен календар. Все още сезонът не е свършил. “Фантомът от Операта” отново ще ни гостува за една седмица, след това от края на септември са планирани конферентни събития. При нас ще се състои и Световният конгрес на неврохирурзите с над 2000 делегати. Ще имаме музикален фестивал в края на годината.
- Преди два месеца със спектакъла “Семейство Едисън от Второ авеню” бе открит обновеният театър “Азарян”. Защо е важно да го има това пространство?
- Ние имаме още по-големи амбиции към това пространство. То е прекрасно средище за култура. Нашият план е да направим постоянен афиш и хората да знаят, че това пространство живее отново, има премиери, и да го търсят. От септември ще започнем сериозна работа, свързана с пълното възстановяване на театъра. Не като продуценти, но като дом, в който могат да гостуват театрални постановки от провинцията, както и свободни артисти.
- Столичната община избра идейния проект, по който да се възстанови Мемориалът на загиналите войници от Първи пехотен софийски полк и Шести пехотен търновски полк до НДК. Важно ли е да го има в парка?
- Разбира се. Той ще бъде близо до “Патриарх Евтимий”. Това е уважение на поколенията. Не мога да коментирам естетическите качества, има комисии за това и е редно да направят най-доброто.
- Г-жо Петкова, вие сте били организатор на самостоятелни изложби по цял свят. Какви бяха те?
- Много обичам съвременното изкуство и в частност българското. Това беше плеяда от големи български артисти като Стоян Цанев, светла му памет, Милко Божков, Светлин Русев, Свилен Блажев, Румен Скорчев. Изкуството е голяма любов. Организирала съм доста изложби в Рим, Париж, Латинска Америка.
Тази любов после прерасна към театъра, към създаването на първата стрийминг платформа за сценични изкуства.
- Как се роди идеята за тази платформа?
- По време на ковид пандемията, защото тогава нямахме достъп до изкуството. Фокусът ни беше да има платформа за пърформанс, защото има стрийминг платформи за филми. Идеята беше да дадем достъп до международни сцени. Да има куклени спектакли за деца, които да са добре заснети. Много е важно да възпитаваме децата си в друга естетика. В много градове няма достъп до куклени спектакли, както и опера, балет, модерни танци.
Изкуството и красотата ще спасят света, дълбоко вярвам в това.
CV:
- Завършила е факултет "Управление и администрация" към Университета за национално и световно стопанство със специалност "Маркетинг и мениджмънт"
- 14 години е издател на собствено списание за дизайн
- Организира над 30 самостоятелни изложби на съвременно българско изкуство по цял свят
- През 2020 г. създава първата стрийминг платформа за сценични изкуства, в която българската публика има достъп до любимите си театрални, оперни, кино-, фолклорни и балетни заглавия
- Заема поста изпълнителен директор на НДК от февруари тази година
