Сергей Станишев: Разломите поставят в смъртна опасност БСП – можем да се окажем извън парламента при нови избори

Бих участвал в състезанието за лидер само ако видя осъзнаване, че е необходима промяна на посоката, и желание да върнем партията, където ѝ е мястото - в реалната политика, с потенциал за управление и гаранция за държавническо мислене, казва бившият председател на БСП и експрезидент на ПЕС

Още акценти от интервюто:

• Искам БСП и лявото да са носител на успеха за България
• След избора на Нинова пръв казах, че политиката на партията е грешна. Направих го открито още през 2018 г. Обкръжението ѝ я предаде
• Въпросът пред БСП е дали иска да бъде партия на бъдещето, или политическа сила със затихващи функции. Отговорът ще определи следващия лидер
• Калоян Методиев е симптом, че Нинова успя да превърне БСП в частна партия
• Нинова вкара левицата в шизофренна ситуация - номинално е проевропейска, а реално - евроскептична партия

- Г-н Станишев, след като Нинова подаде оставка, веднага вашето име изплува като евентуален нов-стар лидер на БСП. Ще се кандидатирате ли на прекия вот наесен?

- Правилният въпрос е тези, които се обявяват за кандидати, какво искат да постигнат и как възнамеряват да го направят? Моето впечатление е, че повечето събират номинации, за да седнат с тях на масата за преговори за преразпределение на влиянието в партията. Въпросът не опира само до Нинова, а до това каква партия трябва да бъде БСП и какво предлага на хората.

Ясно е, че първоначално оставката на Нинова е била планирана като пореден сценарий, за да се свали напрежението и да се мине към вкарване на процеса в спокойно русло, за да бъде преизбрана наесен. Сега хората около нея смениха концепцията и отбора. Не си дават сметка обаче в каква смъртна опасност поставят БСП. Столетницата има 140  хил. гласа - 7% от 33% избиратели, отишли до урните. С назряващия конфликт въпросът наистина става екзистенциален - ако се разцепи партията, лявото може да няма парламентарно представителство на следващи избори.

Политиката не трябва да бъде употребявана самолюбиво, от страст за постове и икономически интереси. Необходимо е да дава съдържание. За жалост, в момента политическите сили не предлагат такова - като цяло в България и в лявото в частност. БСП се хлъзна в неправилна посока - на противопоставяне на патриотичното и традицията на европейското. Това е абсурдно. Къде се намира България - в ЕС. Решенията на ЕС засягат всички нас. Вместо да изградим успешното бъдеще на България в ЕС и да ползваме неговите инструменти, ние му се противопоставяме, а това ни обрича да сме изпълнители на чужда воля.

Нинова постави БСП в шизофренна ситуация - номинално е проевропейска, а реално - евроскептична партия. Тя имитира по всички теми “Възраждане”, ВМРО и другите националистически партии. И не дава никаква реална алтернатива на статуквото, на десницата.

Днес въпросът пред БСП е дали иска да бъде партия на бъдещето, или политическа сила със затихващи функции. И членовете и симпатизантите трябва да си отговорят, разсъждавайки трезво кой от кандидатите за лидер къде ще заведе БСП, каква работа може да свърши, ще разделя или обединява около себе си. А работата наистина е колосална - трябва да се възроди духът на БСП, взаимното уважение и усещането за принадлежност; да се върне интелектуалният капацитет в правенето на политики. След изчегъртванията и смачкването на местните структури на партията ще ѝ е нужно време да се възстанови организационно.

Що се отнася до мен, бил съм на почти всички високи позиции в България и в Европа. Бих участвал в състезанието за лидер само ако видя осъзнаване, че е необходима промяна на посоката, и желание да върнем БСП, където ѝ е мястото - в реалната политика, с потенциал за управление и гаранция за държавническо мислене.

- Как ще определите случилото се между оставката на Нинова и пленума, на който беше избран за временен председател Атанас Зафиров - революция, дворцов преврат, връщане на колективното начало...?

- Революция? Та повечето “революционери” бяха част от екипа на Нинова през годините и изпълняваха всичките ѝ решения! Стана очевидно, че оставката ѝ не е била искрена - в смисъл на осъзнаване на грешките и поемане на отговорност. Напротив, на пресконференцията тя каза, че политиката ѝ е била правилна. Планът е ясен - подава оставка, но с апаратни игри чрез режисиран пряк избор се връща за още един мандат.

Преврат? По-скоро развитието дойде с усещането за необратимост на ситуацията. Затова и доскорошните ѝ привърженици избраха по-лекия и формален начин на приемане на оставката - чрез свикване на Националния съвет. Правилното би било в тази тежка криза да се свика заседание на постоянно действащия конгрес на БСП, защото само такова би дало легитимност на политическите процеси. Би задало тона на реалната дискусия вътре в партията. Така отчетно-изборната кампания щеше да има политически, а не формален характер. Да носи енергия и смисъл. Това щеше да е предпоставка за съдържателен разговор между кандидатите за лидер - с визия и идеи, които да направят БСП полезна за хората.

Но временното ръководство заложи на апаратния подход. За всичко е “виновна” Нинова, махат я. И всички са в бяло. След 8 години “промяна”, сега ще правят “промяна на промяната”. Вярно е, че Нинова много внимателно изманипулира избора и състава на НС. В годините чрез партийни сделки той се превърна в гумен печат, за да валидира всичките ѝ решения и политики. Но сега повтарят сценария на Нинова без Нинова. Отчетно-изборните събрания ще са през август. Партията ще анализира резултатите - в разнебитеното си състояние структурите не могат да проведат нормален разговор, камо ли да дадат посока. Тя се очаква от ръководството. Вместо това различни групи си разделят сферите на влияние - събират формално номинации, които впоследствие да бъдат изтъргувани за заместник-председателски места. И за какво - за да се раздели баницата от 7%?

Връщане на колективното начало? Под този термин разбирам свобода на дискусия и взаимно уважение, а не парцелиране и търговия с останките от партията.

- Имате ли пръст и вие в това, което се случи на “Позитано”, каквито обвинения ви отправи Нинова?

- След избора на Нинова пръв казах, че политиката на партията е грешна. Направих го открито още през 2018 г. По това време мнозина от “революционерите” бяха неизменна част от това, в което Нинова превърна БСП, в разбиването на местните структури, в наложения диктат, в изневеряването на ценностите.

Всички знаят, че действам открито, а не подмолно. По тези неща има други “майстори” в БСП. Много хора разчитат на късата памет, а нещата трябва да се казват такива, каквито са. Обкръжението на Нинова я предаде. Както през 2020 г. предаде хората с политическо мислене и ясна позиция в Националния съвет - някои от превратаджиите направиха лични сделки, за да оцелеят. И започна истинското разложение в партията - вътрешната дискусия беше тотално пресечена. Те са не по-малко виновни за състоянието на БСП.

- Калоян Методиев ли бе искрата, която взриви окончателно партията, за да се стигне дотук?

- Искрата беше разгромяващият резултат. Калоян Методиев е симптом, че Нинова успя да превърне БСП в частна партия.

- Методиев не бе включен в състава на червената група по решение на Националния съвет, но 8 от соцдепутатите не са го изпълнили, като са били “против”, включително Нинова. Трябва ли да има наказания за тях?

- С натиск и наказания не се решава нищо. Изгонване на хора, гласувания на конгреси, остракиране на членове - направиха ли БСП по-силна? Не! Естествено е, че в тази ситуация ще има разделение. Но това може да доведе до разцепване на парламентарната група и дори до сформиране на нова партия около Нинова.

- В БСП всеки чете устава, както му е угодно - има ли Нинова право на още един мандат?

- Уставът е еднозначен - не поставя броя мандати в зависимост от начина на избор на съответния лидер.

- А очаквате ли все пак тя да се включи в лидерската надпревара наесен?

- Няма нищо по-категорично и безапелационно от резултата - от 950  хил. на 140  хил. гласа на изборите. Въпрос на личен морал и чувство за свян.

- Всъщност това ново ръководство е старо – неговите лица само допреди седмица бяха най-близките на Нинова. Ще има ли истинска промяна в партията, ще успее ли да я помири, или разломът тръгва с още по-голяма сила?

- Разломите се задълбочават. В този процес е нужна много деликатност. Нанесени са тежки рани, те още кървят. Има злостни обиди, желание за реванш. Единственото обединяване може да дойде от осъзнаването на нуждата от съдържателна промяна в политиките на партията. Не може лявото да е лошо копие на десницата…

Искам БСП и лявото да са носител на успеха за България. Да предложи план за бъдещето. Основното, което вълнува хората, е икономиката. Лявото не се свежда само до социална политика - раздаване на пенсии и пари за майчинство. Важното е създаването на качествени работни места. Разнасянето на козунаци за Великден е мил жест, но не решава проблеми.

Лявото трябва да посочи пътя през случващите се трансформации, да даде надежда. Да се бори с демографската криза и за възстановяване на държавността и доверието в институциите.

- Зафиров и Гуцанов тръгнаха със заявката за ляво обединение. Възможно ли е такова и на каква цена?

- Този призив е разбираем и е съблазнително да се използва - добър начин да изглеждат като хора с кауза. Обединяването на лявото обикновено влияе на резултата - носи знак, тежест и енергия. Така беше с “Коалиция за България”, която успяваше да разширява влиянието и да включва отделни елементи - от социалдемократи, през комунисти и земеделци, до патриоти.

Помните, че призовах за обединение преди изборите, за да запазим 5 места в ЕП. Лидерите не ме чуха. Но нека не се самозалъгваме – механичното обединение няма добавена стойност. Ако погледнем резултата на всички леви партии - те се вместват в под 10% от 33% подадени гласове на изборите. Защо? Защото кампаниите и посланията им бяха абсолютно идентични. Хем не искат да се обединяват заради лидерски амбиции, хем говорят еднакво. Обединението, за да се преразпределят 7%, не дава сила. Нужна е истински голяма цел.

- Обединение под шапката на БСП ми се струва невъзможно, но заедно с БСП под ръководството на Румен Радев как ви звучи?

- Това би означавало отказ от субектност. Подкрепял съм Румен Радев във всичките му кампании, той е институция - президент на страната. И затова като роля и поведение е отвъд лявото. Призван е да представлява интересите на цялата нация. А БСП трябва да даде прогресивния прочит за развитието на България. Партията не може да е придатък в нечия коалиция. Тя не бива да бъде употребявана за цвят. Няма как това да е вдъхновяващо бъдеще за БСП.

- Всъщност част от тези, към които БСП протяга ръка, напуснаха или бяха изгонени именно по Ваше време - и Татяна Дончева, и Георги Кадиев, и Георги Първанов и останалите лица от АБВ... Вие лично помирихте ли се с тях през годините?

- Никога не съм започвал войни в лявото. Едни напуснаха, защото не удовлетвориха своите амбиции, други заради собствени политически проекти. Нека припомня, че помолих създателите на АБВ да не се отцепват, а да направим обща листа на евроизборите през 2014 г. Направих го публично, с мандат от ИБ. Каква беше реакцията? АБВ обявиха своя листа. Е, БСП трябваше да се защити! И да констатира, че те напускат партията, учредявайки свой проект.

Татяна Дончева казваше, че „няма ляво, няма дясно". В своите позиции тя по-често беше до ДБ отколкото до лявото. Не враждувам с никого, мога да говоря си с всички. Въпросът е възможно ли е обединение по политики.

- Ако няма да се включвате в лидерската битка в БСП – къде ще ви видим в политиката оттук-нататък?

- Сигурно е, че каквото и да е бъдещото ми качество, ще работя за това политиката да се реабилитира в очите на хората. Да не бъде мръсна професия. По един или друг начин ще намеря как да го правя.

- Вие все още пътувате до Брюксел – какви са отзивите там за продължаващата политическа криза у нас?

- В българския политически разговор изцяло отсъства представата колко жалко изглеждаме в очите на европейците. Шест избора за три години показват безплодието на политиците в България. И това ужасно вреди на страната ни. С цялата добронамереност на ЕК и ЕП по отношение на еврозоната и Шенген, пропускаме шансове в момента. Както и средства – по ПВУ, например.

- Шансовете за правителство в този мандат все повече намаляват, какво бихте препоръчали на Борисов, а и на другите партии в този момент? Или изборите наесен са неизбежни?

- Нашите политици показаха, че всичко е възможно - поредни избори и безпринципни сглобки… Тяхна отговорност е обаче да нормализират разговора в обществото. Да говорят с всички, не можем да бъдем разпарчетосани на острови и да сме все на опашката в Европа. Нужно е намиране на съгласие поне по основните теми пред страната.

Затова е важно да направят усилие - било с първия, било с третия мандат и да излъчат правителство. Но не под формата на сглобки, а на кабинет с ясни цели и програма. С ясни правила - официална коалиция с явно мнозинство в парламента, което да даде стабилност и предвидимост поне за определен период от време.

Имам усещането, че всички искат да са във властта, но да не се изцапат. Няма как - управлението винаги носи и негативи. Изправянето на страната пред седми избори за три години ще покаже пълната импотентност на политиците у нас. Кое е по-важно - хвърлянето на страната в хаос и безвремие или загубата на още няколко хиляди партийни гласа? Хайде лидерите да се държат като държавници!

ВИЗИТКА

• Роден на 5 май 1966 г. в Херсон, днешна Украйна
• Има докторска степен по история от Московския държавен университет и специализация по международни отношения в Лондонското училище по икономика и политически науки
• Лидер на БСП в продължение на 13 г. (2001 - 2014)
• Премиер на България (2005 - 2009). През 2007 г. по време на мандата на неговото правителство страната става член на ЕС
• Президент на ПЕС в продължение на 11 г. (2011 - 2022)
• Член на Европарламента два мандата (2014 - 2024)