България има oгромна нужда от ПАВЕЦ, не разбирам защо 3 г. нищо не е направено за "Чаира", казва служебният министър на енергетиката
Повишение на цената на тока под 1,5% е нещо, което обществото би трябвало да адмирира
- Мандатът ви като служебен министър показа, че за два месеца и 14 дни, колкото минаха досега, може доста да се свърши. И въпреки ограниченото време на правителството се концентрирахте върху мегапроектите в енергетиката, защо?
- Въпреки че хоризонтът е кратък, а решенията, които се вземат в енергетиката, трябва да са с дългосрочна перспектива, когато човек има необходимата енергия и познанията, много може да бъде постигнато.
Не бих казал, че съм се концентрирал само върху стратегическите проекти. Всекидневната работа не е толкова видима, но успоредно с развитието на големите проекти имаше доста предизвикателства на ежедневна база. Всяко правителство, независимо служебно или редовно, трябва да следва стратегическите цели на държавата. А енергетиката е основополагащият гръбнак на икономиката и нейното устойчиво развитие.
- Като че ли трудно се постига политически консенсус за важните проекти. Как си го обяснявате?
- За постигането на политически консенсус по стратегическите проекти е необходимо да има редовно правителство с ясен хоризонт и откроено политическо мнозинство в парламента. Основен приоритет на следващия редовен министър би трябвало да е разработването на нова енергийна стратегия. Тя следва да е не само за периода до 2030, но с дългосрочен хоризонт до 2050 г., когато трябва да се постигне въглеродно неутрална икономика.
- Ако се състави редовно правителство и ви поканят да останете на поста си, ще приемете ли?
- Както вече отбелязах, страната ни се нуждае от редовно правителство с дългосрочен хоризонт. Това са сигналите и изискванията, които получавам при редицата си срещи с международни партньори както в Европа, така и в САЩ. Те желаят да работят с редовно евро-атлантическо правителство. А по отношение на моето оставане - има много въпросителни. Нека да видим как ще се процедира за правителство, какъв ще бъде съставът на Министерския съвет, кой ще бъде министър-председателят и какви ще бъдат приоритетите и програмата на редовния кабинет. Нямам предложение към момента, но ако имам, ще го обмисля, като си направя анализ на позитивите и негативите.
- От този месец АЕЦ “Козлодуй” работи с американско ядрено гориво. Как се стигна да смяната?
- Безпрепятствената смяна се получи заради доброто сътрудничество между Агенцията за ядрено регулиране, “Уестингхаус” и АЕЦ “Козлодуй”.
Приоритетът на българската държава трябва да бъде и изграждането на VII и VIII блок на АЕЦ “Козлодуй” при максимална степен на сигурност и безопасност, но и с необходимата скорост. Всяко забавяне в етапите на изпълнение ще доведе до мултиплициране на забавянето в крайния срок за въвеждането в експлоатация на двата блока. Всяко правителство по отношение на ядрения сектор следва да продължи диверсификацията на доставките на гориво. Днес е 14-ият ден, в който V блок работи с 43 касети, произведени от “Уестингхаус”, на пълна мощност и без сътресения, безопасно и сигурно.
- Енергетиката ни може да работи и без руски технологии и суровини. Има ли още стъпки към прекратяване на тази зависимост?
- Все още сме по средата на пътя. Много е свършено в енергетиката, но предстои още работа, за да се постигне пълна независимост.
- Какво предстои да се направи?
- Пълната диверсификация в ядрения сектор ще се постигне, когато договорът на “Фраматом” за доставка на ядрено гориво за VI блок започне да се изпълнява и горивото за V блок бъде напълно подменено. 25% от горивата сега за V блок е на “Уестингхаус”, има още три години за поетапна пълна подмяна на руското. Да не забравяме, че все още има руски технологии в V и VI блок, от които сме зависими. Зависимост има и за оборудването в топлоелектрическите централи, които са изграждани назад във времето. Диверсификация ще има, когато изградим VII и VIII блок.
- Газовата ни мрежа беше ли готова за диверсификацията?
- Страната ни е била и винаги ще бъде със стратегическо значение на газовата карта на Европа. С цел запазване на тази позиция в тези близо два месеца и половина основен акцент в работата ми беше продължаване на реализацията по Вертикалния газов коридор.
- Той нали е ваша идея?
- Без да звуча нескромно, да, идеята е моя. В действителност работата по проекта започна през 2018-2019 г., но динамичният пазар и среда през последните няколко години допринесоха за съживяване и ускоряване на проекта. Но същият нямаше да бъде осъществен без подкрепата на екип на “Булгартрансгаз” ЕАД и партньорите от региона.
- Доставките на газ през Украйна ще спрат в началото на 2025 г. Ще бъде ли готов тогава Вертикалният коридор?
- Една от причините, която доведе до нуждата от по-бърза реализация по този проект, е спиране на преноса на руски газ през Украйна от 1 януари 2025 г. Има известно разминаване между тази дата и въвеждането в пълна експлоатация на увеличените капацитети за пренос на газ от Гърция към България и от България към Румъния и всички държави, които са част от Вертикалния коридор. Твърдо съм убеден, че в края на 2025 г. този проект ще бъде реализиран, затова се радвам, че в правителството срещнах подкрепа за неговото ускоряване, а именно - осигуряване на финансирането, създаване на междуведомствена работна група за съпровождане на проекта, в която участват 9 министри. От друга страна, е важно, че имаме техническо решение и за преходния период до края на 2025 г., в който можем да осигурим преноса на допълнителни обеми втечнен природен газ от терминалите в Гърция и Турция в посока север.
- Към Украйна и Молдова ли?
- От България през Румъния към Молдова и Украйна е едната посока, а другата е от България през Румъния към Унгария и Словакия. През 2023 г. 14 млрд. куб. м руски газ е пренесен през Украйна. И тези количества в началото на следващата година трябва да бъдат заместени. Смятам, че Вертикалният газов коридор е едно от трасетата, което ще допринесе за намаляване на зависимостта от руски природен газ, и това е прието от Европейската комисия като едно от потенциалните решения.
- Споразумението с турската компания “Боташ” за ползване на терминалите и газовата мрежа може ли да се окаже от полза в тази ситуация?
- Споразумението между “Булгаргаз” и “Боташ” е сключено, когато България нямаше достъп до капацитети на терминали за регазификация на втечнен газ, тъй като след започване на войната на Русия в Украйна капацитетът им беше резервиран и недостъпен.
България бе първата държава, която успя да си осигури достъп до турските терминали. Да не забравяме, че тогава цените на природния газ бяха 4 до 5 пъти по-високи от тези в момента. Таксата, която плаща “Булгаргаз” за регазификация, съхранение, пренос и гъвкавост, към онзи момент е била съотносима към пазарните условия. Сега същата е значително по-висока и е неконкурентоспособна. Веднага след решението на Народното събрание предприех съответните действия, като проведох среща с министъра на енергетиката и природните ресурси на Република Турция – д-р Алпарслан Байрактар, и изразих позицията си, че макрорамката е различна и трябва да бъдат предоговорени финансово-икономическите условия. Имаме разбиране от тяхна страна и преговорите между “Булгаргаз” и “Боташ” трябва да продължат, за да постигнем реалната цена, която пазарът е готов да плати. Затова “Булгаргаз” организира търгове за продаване на капацитет при равни и недискриминационни условия.
- Но засега тези продажби не са съвсем успешни.
- Да, засега не са успешни и това е доказателство, че цената, която се плаща от “Булгаргаз” на “Боташ”, е неконкурентна. Беше проявен интерес от 6 компании, но до конкретни търговски предложения не се стигна. Сега тече вторият търг, при който ще видим каква цена би могъл да плати пазарът. Смятам, че мандатът, даден от Народното събрание за промяна на този договор, е правилен и не следва да се стига до прекратяването му. При друга пазарна конюнктура, примерно при сурова зима и променена линия на доставките, може да се окаже, че този капацитет е необходим не само за нас, но и за региона. Затова сме готови да го предоставим и на други държави и търговци.
- Дали ще бъдат построени двете нови ПАВЕЦ?
- Това е един от приоритетите, които съм поставил от първия си работен ден като министър. Електроенергийната система има огромна нужда от такава централа. Успяхме да подпишем договор с Европейската инвестиционна банка за предпроектни проучвания за ПАВЕЦ “Доспат” и ПАВЕЦ “Батак”. Едно от изискванията ми към вицепрезидента на ЕИБ Кирякос Какурис бе да има резултати в рамките на 9-10 месеца.
- А след това какво?
- Тези резултати само биха подкрепили визията ни, че развитието на такива хидробатерии трябва да бъде заложено в енергийната стратегия и биха подкрепили взимането на такова стратегическо решение.
- А какво се случва с ПАВЕЦ “Чаира”?
- Смятам, че е незадоволително по моите високи изисквания и цели това, което се направи за възобновяване работата на “Чаира”. Тази централа, която може да балансира електроенергийната система и да осигури сигурност, трета година не работи. Не разбирам защо нищо не е направено, след като тя може да покрива дисбалансите и бизнесът и домакинствата да усетят икономическите ползи.
- Не правиха ли някакви анализи на причините за аварията?
- Това е като в онази приказка - докато умните са наумуват, лудите се налудуват. Докато правим анализи, пазарът се развива. Съседни държави ще строят ПАВЕЦ. Имаме сигнали, че Албания работи по сериозен проект. А тези съоръжения са важни не само за България, а и за целия регион.
- Кога централата може да заработи и да балансира излишъците на ток?
- Подходът, който е бил приложен, ако мога да кажа, че е имало подход, е без резултат - от четири хидроагрегата нито един в момента не работи. Концепцията ми е, че ако искаме действаща ПАВЕЦ “Чаира”, трябва да направим цялостна реконструкция. При последната обществена поръчка за подмяна на част от оборудването на четвърти хидроагрегат - с изключително дълъг срок за подаване на документи, а именно 90 дни, нямаше оферти. Значи има нещо грешно в подхода при търсене на решение.
- Извън търсенето на частичен ремонт?
- За мен това е грешно и съм поставил категоричното си изискване към ръководството на БЕХ и НЕК да се търси цялостно решение. Това, което ние сме направили като политически кабинет, е да търсим възможност за безвъзмездно финансиране, включително и чрез REpowerEU, за грант за възстановяване на ПАВЕЦ “Чаира” с изцяло ново оборудване. Като едно от предизвикателствата, с които трябва да се справим, е, че до средата на 2026 г. трябва да усвоим средствата. Аз смятам, че при правилно структуриране на проекта и с участието на всички световни лидери в производството на хидроагрегати можем да се справим.
- Парламентът отложи либерализацията на пазара на ток на едро, НЕК продължава да е обществен доставчик. Това добре ли е за компанията?
- Всички разходи на НЕК по услугата за обществена доставка се компенсират от фонд “Сигурност на електроенергийната система”.
- Тази услуга обаче е недофинансирана и плащанията се оставят за следващ период.
- Това, което ние като ръководство на Министерството на енергетиката и на ниво МС направихме като ключов ход, е да разработим решения за покриване дефицита във фонда, като осигурим механизъм за компенсации. Ако се обърне внимание на финансовите отчети на НЕК в последните няколко финансови години, ще се установи, че компанията не е на загуба. Като, от друга страна, това допринася за гарантиране на поносима цена на електроенергията за битовите потребители.
- Добре ли е за държавната енергетика, че токът за бита поскъпва с малко - средно с 1,5 на сто.
- Повишение на цената с под 1,5% средно за трите крайни снабдителя е нещо, което обществото би трябвало да адмирира.
- Но това не лишава ли енергетиката от средства за важни проекти?
- За стратегическите проекти търсим механизми за финансиране не само по Плана за възстановяване и устойчивост и REpowerEU. Един от топприоритетите за следващото правителство трябва да е договарянето на около 460 млн. евро по REpowerEU, които да бъдат безвъзмездно предоставени за стабилизирането на сектор “Енергетика” в рамките на енергийния преход.
Има и други източници - като Фонда за справедлив преход, нисколихвено финансиране и други. Това е изкуството на политиката - да можеш да балансираш между обществения интерес и този на държавните дружества в енергийния сектор. Енергетиката е сериозен източник на приходи за държавния бюджет, но голяма част от финансовите средства, които се генерират в държавната енергетика, трябва да бъдат оставени в нея за реинвестиране. В дългосрочен хоризонт това ще допринесе за благополучието на всеки българин.
Но следва да бъде обърнато специално внимание на социално-уязвимите групи, които следва да бъдат подпомагани. Затова едно от първите решения, които предложих на Министерския съвет, беше да се покрият част от разходите за електрическа енергия на детски градини, училища, спортни клубове, религиозни храмове. Тези дейности държавата трябва да финансира и компенсира.
Едно от ключовите неща като послание към моите колеги, които ще поемат този пост, е, че всяка инвестиция в енергетиката се изплаща в дългосрочен план и води до подобряване на стандарта на живот на населението.
- Публикуван беше актуализираният план за климата и енергетиката. В него има прогноза за цените на тока, която показва стабилност през годините. Дали наистина ще е така?
- Важно е да правим правилно прогнозиране, за да планираме инвестициите. Обществото е стигнало до стандарт на живот, при който би следвало да има необходимите блага. Но повечето са свързани с електроенергия и ограничаване на потреблението едва ли ще бъде основната движеща сила. По-скоро очакваме повишаване на използването на електроенергия с развитие на електромобилността и изкуствения интелект.
Големи инвестиционни проекти като VII и VIII блок на АЕЦ “Козлодуй” трябва да имат правилната рентабилност, за да може инвестицията да бъде изплатена и да носи приходи на държавата. Смятам, че енергоресурсите ще продължат да бъдат в основата на всяка една икономическа дейност.
България
има oгромна
нужда от ПАВЕЦ,
не разбирам защо
3 г. нищо не е
направено за
“Чаира”
Повишение
на цената на
тока под 1,5%
е нещо, което
обществото би
трябвало да
адмирира
