Утре е Черешова Задушница.
Отдаваме почит на умрелите, спомняме си ги живи и...някак си усещаме, че и нашият път води натам - горе ли, на небето, долу ли, в геената, не знам!?
Но знам, че в Малашевските гробища може и да не намериш гроба на майка си и татко си.
Табелите с номерата на парцела, реда и гроба са паднали и потънали в гората от боклуци, храсталаци, отпадъци...
Няма поне един гробар - да те упъти.
Ужасно, ужасно, ужасно...
Тук, на тая наша родна територия, умираме, както живеем - мърцина.
И не се намери кмет, който да изгони мизерията от последния ни земен адрес...
