Също така ни препоръчва: да намалим бюджетния дефицит с 1%
Тези дни Международният валутен фонд публикува годишния си доклад за България, с който формално приключват редовните консултации с всички държави по член IV от Учредителния договор на МВФ.
Целта на тези годишни консултации е да се оцени икономическата и финансовата устойчивост на страните и да се изработят подходящи политики, които да адресират слабостите и да предотвратят бъдещи финансови кризи. Позитивното е, че този процес осигурява един външен поглед върху предизвикателствата пред България.
Инфлацията намалява по-бързо от очакваното
Само преди няколко месеца - през април, МВФ прогнозира, че инфлацията в България ще намалее значително – от 8,6% средногодишно през 2023 г. до 3,4% през 2024 г. и 2,7% през 2025 г.
Сега обаче МВФ вече очаква по-бързо намаление на инфлацията, която вече се прогнозира на 3,2% през 2024 г. Тази промяна е движена от успокоението на световните цени на храните и енергията след края на енергийната криза въпреки щедрия държавен бюджет и растежа на заплатите в икономиката.
В същото време експертите на МВФ подкрепят всеобщото очакване, че България няма да успее да влезе в еврозоната на 1 януари 2025 г., тъй като средногодишната инфлация към момента все още е доста по-висока, отколкото в Западна Европа. Обаче МВФ смятат, че при сегашните темпове на намаление на инфлацията България запазва реалистични шансове да влезе в еврозоната по-късно през 2025 г. Условието е да избягваме шокове и да не напомпаме изкуствено инфлацията с погрешни политики.
За по-сигурно намаление на инфлацията МВФ препоръчва през 2025 г. България да намали бюджетния дефицит с около 1% от БВП. Експертите на фонда препоръчват да не се разчита на еднократни приходи и в никакъв случай да не се орязват инвестиционните разходи, тъй като те са важни за дългосрочния потенциал на икономиката. Вместо това виждат
устойчиви приходи чрез премахване на намалените
ставки по ДДС, които бяха въведени по време на пандемията, както и намаление на субсидиите.
И докато това е в голяма степен общоприето, МВФ предлага и една спорна идея за вдигане на данъчните ставки върху доходите.
При тази неефективност на държавата и все още голяма сива икономика товаренето на честните данъкоплатци с по-висока тежест не е най-справедливо и ефективно – има все още много възможности да се увеличат бюджетните приходи чрез повишаване на събираемостта и те трябва да се използват вместо да се залита към “лесното” решение за вдигане на данъците.
В своя отговор българските власти правилно са посочили, че вдигането на ставките ще има обратен ефект и ще увеличи укриването на доходи, съответно няма да събере повече приходи в бюджета.
Както писах преди време в “24 часа”, имаме дори възможност да повишим приходите чрез намаление на данъчните ставки – особено що се отнася до осигуровките, където ставките са високи, а укриването масово.
Икономиката да се ускори чрез структурни реформи
България има голям потенциал за настигане на западните държави и примерът на редица страни от региона показва, че е съвсем реалистично това настигане да се случва в съкратени срокове. Но за тази цел са нужни реформи, които да насърчат производителността, да ускорят настигането на доходите и успешно да управляват процесите на интеграция в еврозоната.
На първо място, въпреки дефицита на кадри България има един от най-високите проценти на младежи, които нито работят, нито учат.
Ако те бъдат интегрирани както към образованието, така и впоследствие към пазара на труда, ефектът ще бъде значителен.
Експертите на МВФ също така посочват важността на качественото образование, ученето през целия живот и намаляването на отпадащите от училище, за да се повиши човешкият капитал и да се намали несъответствието в уменията. Всичко това изисква целенасочени политики.
На второ място, необходими са инвестиции във физическа и дигитална инфраструктура, за да може България да участва в глобалните вериги на добавена стойност и максимално да се възползва от членството в еврозоната и Шенген, както и от еврофондовете. Накратко, икономическата интеграция изисква инвестиции и инфраструктура, иначе просто няма как да се случи. Инфраструктурата и добрата бизнес среда биха привлекли повече частни инвестиции и биха вдигнали конкурентоспособността независимо от бързото увеличение на заплатите. С други думи, ако искаме високи заплати, имаме нужда от инвестиции. Кратко, ясно и безспорно.
На трето място, прилагане на вече приетите реформи и продължаване на реформите в областта на съдебната система и държавното управление. Има множество насоки, включително в областта на обществените поръчки, държавните компании, регулаторите и т.н. Не бива да се подценява и вкарването на България от т.нар. сив списък за прането на пари – той реално затруднява бизнеса и инвестициите и не бива да оставаме в него твърде дълго. Рисковете от спирала между ипотечния кредит и недвижимите имоти също трябва да се следят.
Накратко, МВФ ни предлага рецепта, чрез която едновременно да поддържаме ниска инфлация и в същото време да подсилим икономическия растеж и по-бързо да настигнем богатите страни. Не е лошо тази рецепта да стимулира вътрешния политически дебат, а защо не и да предизвика други алтернативни предложения, насочени към по-бърза модернизация на страната. След години на тотална политическа доминация имаме нужда и от повече икономически дебати.
