Публикуваме отново най-четените коментари през изминаващата седмица. Този е номер 3 с над 28 000 прочитания.
Срещу вариант за седми вот наесен играе тревогата от потенциална партия на Радев и от влизане на много радикални малки играчи
В България за последните 34 години (от края на съветския период) никога не е имало толкова дълга политическа криза. В рамките на три години страната стана рекордьор по провеждане парламентарни избори, като изпревари Израел (където стигнаха до 5 парламентарни избора).
След изборите на 9 юни неделя, прогнозите за съставяне на стабилно правителство отново са песимистични. Въпреки оскъдната информация ето опит да се оценят някои от следизборни сценарии.
Предложената графика е по-скоро инструмент, който се опитва да очертае и свърже най-вероятните варианти за след изборното развитие, очаквани варианти за правителства, възможната им политика, оценка за риска от улични протести, появата на нови политически формации и т.н.
Предложените проценти на графиката (средни от оценките на експерти) имат по-скоро ориентиращ характер, но както опитът през последните 12-15 години показа, по-малко вероятните сценарии се случват по-често в България.
Експертно правителство като възможно решение
В новия парламент вотът на избирателите е още по-раздробен, отколкото в отиващото си 49-о народно събрание. Затова съставянето на правителство е още по-трудно.
Показателно е, че три от политическите формации се бореха за второто място с разлики около 1% помежду им, а също че имаме 7 вместо 6 участника в парламента.
Последицата е, че за да се състави правителство, вече са необходими поне 3 парламентарни сили. Още преди изборите политическите наблюдатели спекулираха, че най-реалистичният сценарий за правителство е коалиция между ГЕРБ, ДПС и ИТН. Проблемът е, че никой не знае дали партията на Слави Трифонов действително ще се съгласи на подобна коалиция.
Единственото, което знаем до момента от ИТН, е, че те искат “експертно правителство”.
Съответно прогноза 1 е за правителство, независимо какъв етикет ще му сложим, експертно, програмно, технократично и т.н. В него не би трябвало да има известни политици. Някои от коментаторите предупреждават, че правителство, в което участва ГЕРБ и ДПС ще предизвика улични протести в София. Дали Слави Трифонов ще приеме да протестират и срещу него? По-скептични коментатори казват, че “улицата е уморена” и малко вероятно да видим нещо, подобно на протестите от 2013 и 2020 г. И припомнят, че Бойко Борисов разбра, че власт с улични протести в България вече трудно се взима. За разлика от февруари 2013 г., когато си хвърли оставката, през 2020 г. той остави улицата да протестира и остана на власт до края на мандата си. А на изборите през 2021 г. стана ясно, че ГЕРБ не е загубил електоралната си подкрепа въпреки протестите.
Проблемът на този сценарии е колко дълго ИТН би подкрепяла подобно правителство. Опитът от последните три години показа, че партията се отказа да прави два пъти правителство и разруши правителството на Кирил Петков през 2022 г. като предизвика 3 пъти предсрочни парламентарни избори.
Втория вариант за възможно правителство се опира на заявленията на БСП и лидера ѝ Корнелия Нинова, че хората са изморени и изтощени и че трябва да се избегнат нови избори. Предлаганото решение е отново “експертно правителство”. Съответно въпросът е дали Бойко Борисов ще търси по-широка база за експертно правителство и дали Нинова ще подкрепи правителство, в което участва ГЕРБ. Проблемът на БСП е, че при всички предсрочни избори след април 2021 г, социалистическата партия губи избиратели.
Разликата между двата варианта на “експертно правителство” е, че при вариант 1 - “ГЕРБ, ДПС и ИТН” се предполага по-консервативна фискална политика и прозападна външна политика. При вариант 2 с участие на БСП се очаква всички проблеми на лявата икономическа политика – ръст на пенсии и бюджетни заплати, съответно големи бюджетни дефицити, ръст на външния дълг и инфлацията. И смекчаване на прозападна линия.
За лидера на ГЕРБ най-привлекателния вариант би бил в експертно правителство да успее да получи някаква подкрепа от ПП-ДБ, но поради изборните резултати на коалицията особено след оставката на Христо Иванов, това изглежда малко вероятно.
Трябва да се има предвид, че времевия хоризонт на едно експертно правителство е ограничен в рамките на 1-2 г. Има поне две причини за това. На първо място това е рекордно ниската избирателна активност на вота на 9 юни, която постоянно ще поставя въпроса за легитимността на подобна коалиция. Втората причина е много различните партии, които ще трябва да правят компромиси и с партньорите в коалицията и съответно ще губят избиратели.
В очакване на предсрочни избори
Основния мотив за съставяне на правителство е, че нови предсрочни избори означават още по-зловещо ниски нива на избирателна активност и нарастваща апатия сред избирателите. В допълнение и “новите партии” и “системните партии” са изправени пред серия от заплахи за своето бъдеще.
На първо място това е “партията на Радев”. Колко успешна би била подобна партия е сложно да се оцени. В това отношение примерите с неслучилите се очаквания са много започвайки с партията на бившия президент Георги Първанов - АБВ и завършвайки с феномена на кметските избори в София през 2023 г. – Ваня Григорова - “Солидарна България” не успя дори да влезе в парламента Освен това, след вълната от нови малки партии, които успяха да вземат между 0,5% и 3% е възможна нова вълна от коалиции, което допълнително да влоши ситуацията на парламентарно представените партии.
А все по-ниския (в брой гласове) праг за влизане в парламента дава възможност за участие на крайно радикални маргинални партии със странни искания и цели.
Сценария нови предсрочни избори, обаче е възможен и това значи не просто задълбочаване на политическата криза, но риск да се стигне до тежки икономически сътресения.
