Ходенето до урните се превърна в наркотик, но с все по-слаб ефект, докато накрая не предозираме
Изборите може да се окажат единственият наркотик, който не само не размива мислите и съзнанието, а напротив - отваря очите за трагедията, в която сме се вкарали.
Как действа дрогата по принцип? Когато я употребиш един път, ти носи неописуемо удоволствие и те кара да скъсаш с реалността и да витаеш в облаците. Рано или късно това спира да действа и зависимият, вече влюбен в първоначалното усещане, което е получил, ще почне да търси ефекта с всяка следваща доза. Докато не предозира фатално.
На шестия поред парламентарен вот се видя, че ние сме близо до свръхдозата
- активността на вота само показва как изборите нямат вече ефекта на удоволствието, защото се стига до едно и също тъжно състояние на депресия и отчаяние. И така вече четвърта година.
Нормално е избирателят да се отврати, когато претенцията за властта се основава на измислени морални принципи, а не на реални различия в предлаганата политика или идеология. Неслучайно при истинския допир с властта шумно декларираните принципи отстъпват пред суровия прагматизъм. Затова точно най-морализаторстващите понесоха най-голяма изборна щета.
Но за да имаш постоянно поле да (си само)наложиш своята реалност, ти трябва опиат.
Така партийните водачи решиха да станат дилъри на избори
Това изисква постоянно убеждаване на собствения електорат да ненавижда другите, което води до разрушаването на всякаква, дори и възможност за комуникация - политическа, че дори и човешка.
С първата доза от този цикъл на 4 април 2021 г. получихме една доста приятна активност - 50,61%. И политиците дилъри, и електоратите клиенти разбраха, че им харесва, та поискаха още.
С първата злоупотреба същото лято - на вота на 11 юли, видяхме отслабения ефект - 42,19%. Още тогава трябваше да светне червената лампичка. Но явно
дилърите станаха зависими от собствената си стока,
а по правилата на улицата това е най-лошата комбинация - хем няма какво ново да предложиш на клиентите си (под формата на политически послания), хем си достатъчно зависим, че да имаш постоянна нужда от избори, за да се позиционираш под светлините на прожекторите и да оправдаваш собственото си съществуване.
Ударихме си двойна доза на 14 ноември 2021 г. с парламентарен и президентски вот 2 в 1 - и получихме същия отслабен ефект от 40,23% активност.
Тогава пробвахме да си дадем почивка от около година, за да изчистим отровата от кръвта си. Но зависимият си е зависим и той ще си иска дозата, независимо кога. Дори след година почивка все така ефектът е слаб - 39,41% активност на изборите на 2 октомври 2022 г. Същата ситуация е няколко месеца по-късно - 40,69% на вота на 2 април 2023 г.
За момент мислехме, че изборната зависимост и у политиците, и у агитките, и у политиканите, е приключила - говореше се за край на цикъла, за нуждата от редовно правителство. Но както казах, зависимият си е зависим и той ще си иска дозата. Политиците не признаваха, че нямат нужда от наркотика си, тъй като за тях той винаги е изход от ситуацията и
бягство от суровата реалност - че всички до един са се изчерпали
като политически потенциал. За да стигнем накрая до трагедията от около 34% избирателна активност, отново при двойна изборна доза, този път на парламентарен и европейски вот.
С цялото това предозиране се обособиха три вида електорат - въздържателите, зависимите и изпадналите в абстиненция.
Най-голямата част засега са въздържателите, защото негласуването е форма на самоограничение от отровата, която се продава на политическия пазар.
Зависимите пък са онези 34%, които отидоха до урните на 9 юни - дали от чувство за изпълнен граждански дълг, дали от идеализъм и вяра в една политическа система, която става все по-нелигитимна, или поради друга причина.
Изпадналите в абстиненция са всички отвратени, които искат по-силна доза под формата на по-радикални политически формации, заявки или действия. Затова не бива да ни изненадва, че
паравоенни секти
ще получат представителство в новия парламент, засега с малко над 4% от гласовете.
По-скоро трябва да се изненадваме от поведението на тези политици, които след 6 изборни цикъла имат дързостта да твърдят, че “разчитат вота на избирателя”. Единствените, разбрали намека на избирателите, са Христо Иванов и Корнелия Нинова, които подадоха оставки като лидери на партиите си - колко безкористно, само те си знаят. Остава да видим дали други ще разчетат правилно резултатите от вота. Току-виж се сбъдне приписваната на комунистите фраза: “Колкото по-зле, толкова по-добре”, и да видим лица, които защитават идеологически ценности, а не водят махленски битки, които отвращават нормалните избиратели и
радикализират вече отвратените
Именно разочарованите са с потенциал най-бързо да набират сила, но те няма да изразят негодуванието си с политически средства, а по-скоро с юмручно право.
Защото колкото повече въздържателите се увеличават, толкова желаещите по-силна доза ще увеличават своята политическа представителност на фона на все по-малко гласуващите.
