Сопраното ще изнесе концерт с италианския пианист Джулио Дзапа в Зала “България”
CV: Родена е в София, завършва Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров". Учи пеене при майка си - оперната певица Дарина Такова, и при Лукреция Меса. Била е стипендиант на фондация "Райна Кабаиванска" към Нов български университет и на фондация "Борис Христов" за Оперното студио в Националната академия "Санта Чечилия" в Рим, където специализира при Рената Ското.
- Г-жо Михова, утре ви предстои голям концерт с пианиста Джулио Дзапа в Зала “България”. Какво ще изпълните?
- За мен е огромна радост, че Джулио Дзапа ще направи своя дебют в България именно с мен. Той е артист от световна величина, който партнира в рециталите на някои от най-добрите певци в световната опера и е истински празник да правя музика с него. Концертът е по повод 145 години дипломатически отношения между България и Италия и по покана на посланика на Италия, Н.Пр. Джузепина Дзарра и Италианския културен институт в София. Програмата е изцяло италианска, много елегантна и създаваща красива атмосфера. Ще представим камерни арии на най-големите италиански оперни композитори.
- Какъв тип музика предпочитате за камерни концерти в съпровод на пиано?
- Много държа на камерната музика и се старая поне веднъж годишно да представям нова програма на софийската публика. Винаги подбирам произведения, обвързани от обща тема, разказващи история, създаващи цялостна атмосфера и представящи нови, непознати или малко познати страни на камерната музика и оперното пеене.
- Как се справяте едновременно с партията на Абигайл от “Набуко” на Верди и белкантови композитори като Белини, Росини, Доницети? Не е ли голямо предизвикателство преминаването от едното към другото?
- Аз третирам всичко като белканто. За мен белканто не е просто стил в операта, това е целият смисъл на пеенето и на вокалната техника. Ранните произведения на Верди са изключително повлияни от драматичните белкантови опери, това е и темата на моята докторска работа. Верди е бил силно вдъхновен и повлиян от Доницети и Белини, както и от Росини, който е бащата на белкантото. Верди и Росини са имали сложна връзка и макар и да не са се познавали лично, мнението на Росини е било изключително важно за Верди и той много е държал да получи одобрението му. В този смисъл аз избирам винаги да гледам на новите посоки в репертоара си с идеята за белканто, но и с нагласата, че всяка нова ария, всяка нова роля изисква ново настройване на инструмента.
- Предстои ли да участвате в оперни спектакли у нас и в чужбина?
- До края на годината ми предстоят два важни дебюта в Софийска опера. Аз съм особено щастлива, че моят дебют в роля в София идва точно в този момент на пътя ми като артист. Чувствам се в пълна сила и много вдъхновена, а операта в София е като мой роден дом, аз съм израснала в този театър и винаги съм знаела, че да пея на сцената му ще бъде в най-правилния момент. В този смисъл съм щастлива, че маестро Пламен Карталов, който беше и мой професор по актьорско майсторство в НМА, ми отправи покани за дебют в ролята на Виолета в “Травиата” - роля-символ за моята майка, за която маестрото е създал един от най-хубавите си спектакли в Софийската опера. След него предстои и дебют като Алис Форд във “Фалстаф” от Верди. Тези покани дойдоха след като акад. Карталов ме чу в концерта на сър Брин Терфел със Софийската филхармония и маестро Найден Тодоров.
- Как ви избра сър Брин Терфел за концерта си в Зала “България”, който беше в началото на годината?
- По препоръка на маестро Найден Тодоров, който му е предоставил мои записи и той ме е харесал и избрал за своя партньорка. Той е търсел човек с моя глас и темперамент за тази програма и съм повече от благодарна, че този концерт беше дебютът ми със Софийската филхармония.
- Имате ли любим концерт, някой, който ви е останал в съзнанието като най-хубав?
- Със сигурност концертът с Брин Терфел, той беше абсолютен празник. Друг много ценен за мен момент беше изпълнението на малката тържествена меса на Росини в залата на Сорбоната в Париж през 2018. Но истината е, че ми е трудно да правя класации. Обичам всеки концерт, в който съм вложила енергията и вдъхновението си.
- Какво ви даде участието в майсторските класове на Райна Кабаиванска?
- За мен Райна Кабаиванска е моята втора оперна майка. Тя даде финални насоки в развитието ми, обърна погледа ми към неподозиран дотогава репертоар. Нейното присъствие в моя творчески живот е изключително ценно и аз искрено я обичам. Тя е необятна вселена от вдъхновение, обич, грижа и едновременно мъдрост и толкова младежка енергия. Обожавам нейния хумор и нейната отдаденост към младите.
- Имате ли първи детски спомен как пеете?
- Първият спомен как аз пея е на майка ми, защото е бил напълно неосъзнат, най-вероятно е бил, преди да навърша една годинка, но майка ми винаги казва, че още преди да проговоря съм повтаряла мелодии.
- Кои са най-важните уроци на майка ви?
- Всички уроци - по живот, по женственост, по пеене. Всичко, което знам, съм научила от майка ми, а вероятно животът няма да ми стигне, за да науча всичко, което тя знае. Тя е моето най-голямо вдъхновение, най-мотивиращият критик, най-близкият ми човек, тя освен майка е и мой приятел и ние имаме много силна връзка. Нямам търпение да започнем работа по Травиата.
- Случвало ли ви се е да ви сравняват с майка ви - Дарина Такова? Как се чувствате в такива случаи?
- Винаги е имало сравнение, някои добронамерени, някои - не чак толкова. Аз не се сравнявам с майка си. Аз само се гордея с нея. Обичам факта, че сме много, много различни - като външен вид, като вид глас, като темперамент, като творчески път и тайминг на кариерата. Никога няма да преживея това, че тя не пее вече, че останаха роли, за които не ѝ стигна времето на сцена. Това е моята голяма болка, но и огромна мотивация. Просто сега пея и за двете ни.
- По какво се различавате двете и по какво си приличате?
- Различаваме се по много, много неща. Аз дори не приличам на нея, копие на баща ми съм. Приличаме си по огромната женска сила, непримиримост, високи изисквания на първо място към себе си , а след това и към другите. Ние сме страхотен отбор.
- Графикът ви е толкова натоварен. Имате ли свободно време въобще? И какво обичате да правите, когато нямате ангажименти?
- Много съм щастлива, че съм много заета. Чувствам се полезна, чувствам се благодарна, че периодът на големия стоп е зад гърба ми. Обичам най-нормални неща - социални медии, сериали, въздух, кулинария. Това са заниманията за мързеливи дни. За мен най-важното нещо в работата е почивката. В нея всичко си застава на мястото.
