- "И да убия Петър Тодоров, няма да ми върнат момчето. Болката ни не може да се опише с думи, искам само други да няма", казва бащата на прегазения на пешеходна пътека Филип - Красимир
- На 40-ия ден от смъртта на сина ми един от хората на панихидата каза: "Познавам бащата на задържания, похвали ми се, че ще плати, за да не го осъдят"
- Автомобилът е оръжие! Ако развиеш 88 км/ч, енергията, която има, е стотици пъти по-голяма от на куршум. Уцелиш ли - човекът няма шанс да оцелее
- Една сутрин в 5 ч, когато нямаше никого, опитах да развия 88 км/ч на същото място. На 60 км/ч махнах крака от газта, защото се уплаших, сякаш влизах в тунел
- Последното, което Филип нарисува: "С нами Бог". На последната снимка с приятели, час преди катастрофата, над главата му сякаш има ореол от светлини
- Г-н Арсов, как се движи делото за убийството на сина ви Филип, който беше пометен на пешеходна пътека в центъра на София от пияния Петър Тодоров?
- След 2 септември 2023 г., когато синът ми беше убит на пешеходна пътека, с изумление установих непонятни за мен неща в България. Делото ни се движи със светлинна скорост, ако трябва да го съпоставя с всички останали. На 8-ия месец има вкарано обвинение, де факто има започнато наказателно производство. Надяваме се в рамките на няколко месеца да приключи. Разговаряйки с родители, чиито деца са убити на пътя, разбрахме, че практиката е следната - първото най-важно е дали шофьорът е употребил алкохол или упойващи вещества. Преди точно този казус се е бавил с месеци, дори години, поради баналната причина, че няма достатъчно лаборатории. Благодаря на министър Калин Стоянов, който направи още лаборатории и пое ангажимент за разумни срокове, в които да излизат резултатите, точно както по филмите - за часове да има извод от изследването. Второто нещо, което се случи бързо при нашето семейство, са отделните експертизи като автотехнически, комплексни, медицински, психиатрични и т.н. В провинцията има случаи, в които по 3 години няма експертиза и следователно - дело. Това ме шокираше, защото забавянето на правораздаване води до липса на такова. Основната цел на наказанието не е да се търси справедливост и възмездие, а да се превъзпита въпросният човек, но и обществото. Без дело и присъда казваме на хората - убивайте и ще ви се размине. След 5 г. и свидетелите няма да помнят нищо. Третата причина, която ме изуми, бяха механизмите, допуснати от закона, които защитата на подсъдимия може да използва. При нас например на второто заседание адвокатката на Петър Тодоров намери само една техническа грешка (вместо 21,30 ч в обвинителния акт е записано 23,30 ч). При това положение съдът върна цялото дело на прокурора, който има 1-седмичен срок да я поправи. След това отново да го предяви и върне.
Целта на защитите е да се протака делото и да се търсят грешки. Понякога те могат да бъдат наистина съществени - при катастрофата на бул. "Вапцаров", когато отново на пешеходна пътека беше пометено дете, 3 години не бяха иззети видеоматериали от камерите. Разследващият полицай се бил разсеял. При трагедията край Димитровград, когато загина момче, а бременното момиче в колата абортира, бащата на жертвата сам отиде да търси доказателства и каза на полицията, че има камери. Между другото, пияният шофьор, който беше гражданин на България и Турция, бе пуснат преди 24-ия час да изтече и си замина за Турция.
- В момента Петър Тодоров е под домашен арест. Може ли да се укрие?
- Целта на тези задържания под ефективен арест е да не се даде на подсъдимия възможност да влияе на свидетели. В нашия случай, както той е обвинен за умишлено убийство, предвидената присъда е 12-15-18 г. Това е достатъчен мотив той да направи опит да избяга. Знаем за случая "Соло", където след 12 г. скитане по света прибраха в България двойния убиец. Съдът пусна под домашен арест Петър Тодоров, който блъсна детето ни, с мотива, че е прекарал много време в ареста и не му е било комфортно там. Истината е, че прекара само 5 месеца, а законът позволява до 8 месеца задържане. Наблюдаващият прокурор не обжалва решението.
- Как разбрахте, че е пуснат под домашен арест?
- От медиите. Станало е тихомълком. При мерките за неотклонение ние не сме страна по делото. Между другото, още на 40-ия ден от смъртта на детето ми един от хората на панихидата каза: "Познавам бащата на Петър и ми се похвали, че ще плати, за да не го осъдят". Бих приел, че този човек се е разкаял, ако излезе и каже пред съда: "Аз направих най-голямата грешка в живота си, убих дете, съдете ме, ще излежа присъдата". И на всяка медия, вместо да се крие, да казва: "Хора, не правете като мен, аз съм антипример, не се качвайте на автомобил да шофирате, след като сте пили". Но за мен той не съжалява. Според техническата експертиза Петър Тодоров е карал с 88 км/ч. Видял е пешеходна пътека и не е намалил, а след удара е спрял след 300 м заради ремонт на пътя. Хората са го настигнали, за да му кажат какво се е случило, но той им е говорил глупости.
Ще призная, че една сутрин в 5 ч, когато нямаше никого на същото място, аз опитах да развия 88 км/ч. Имайте предвид, че там ширината е 5 метра и се минава за 5 секунди. Когато вдигнах 60 км/ч, просто махнах крака от газта, защото се уплаших. Все едно влизах в тунел. Не мога да си обясни какво е направил този човек.
Твърдят, че било по невнимание, но той е карал срещу хората с 88 км/ч. Само дето не е тероризъм. Въпросът е бил дали ще е моето дете или пет други, които могат да са там в този момент. Заслужава максималната присъда от 18 г., но смятам, че няма да я получи, гледайки практиката на съдилищата. Те избягват да дават крайните присъди. Обикновено са близки до минимума. Целта на защитата му е да докаже, че престъплението не е било умишлено. Но имаме редица фактори - караш под влияние на алкохол, който пречи на реакциите ти, караш с превишена скорост, не спираш на пешеходна, убиваш човек и продължаваш. В закона ясно е казано кога е умишлено и кога е по непредпазливост.
- Според вас карал ли е и друг път пиян?
- Многократно е карал пиян и многократно е превишавал скоростта. Жената, която се е возила с него, казва: "Аз не го видях да е неадекватен". За мен при 2,2 промила алкохол в кръвта човекът е изключително пиян, но тя дори не го е забелязала, просто защото при него е било ежедневие и тя е свикнала с гледката. От 2 септември, говорейки с други почернени родители, констатирам едни и същи системни причини за произшествия - първо превишена два или три пъти скорост, но не със 7-10 км/ч, а следната - при разрешена 30 км/ч - 88 км/ч, при разрешена 60 км/ч - 140 км/ч, при 80 - 200-240 км/ч. Вече имат и наглостта да се снимат, докато нарушават закона. При всички случаи, в които има смърт или тежка телесна повреда, е налична многократно превишена скорост. Втората най-често срещана причина е употребата на алкохол или упойващи вещества. Третата е грубо погазване на Закона за движение по пътищата - отнемане на предимство на пешеходец, велосипедист, друг автомобил, навлизане в насрещното, минаване на червен светофар. В това число влизат млади и неопитни водачи. На последно място е неадекватната пътна обстановка. При нас говориха за повдигане на пешеходната пътека, но познайте - не го направиха. Ако всички изброени от мен причини ги няма, може би ще видим нулева смъртност. Към момента България е първа в Европа и по брой загинали на пътя при ПТП-та. Затова дадохме на г-жа Мария Габриел три предложения - законодателни, административни и възпитателни. Законодателните предвиждат по-сурови присъди. Законът казва, че когато човекът се постави в невъзможност да предотврати престъплението, то вече е умишлено. Никой не е насочил пистолет към главата му, за да бъде насила. Идеята е, че ако държиш пистолет и простреляш някого, може да се води умишлено. Например министър-председателя на Словакия не го убиха, но го простреляха 3-4 пъти. Водеше се умишлено. С колата, като развиеш 88 км/ч, енергията, която автомобилът има, е стотици пъти по-голяма отколкото на куршум. Уцелиш ли човека, той няма шанс да оцелее. И после ми казват, че някой не се е качил в автомобил с идеята да убие друг. Всеки може да се оправдае по този начин. Автомобилът е оръжие. Когато въведоха вземането на колите, отбелязахме рязък спад на употребилите алкохол, защото този, който тръгва да пие, си казва: "По-добре да дам 50 лв. за такси, отколкото да ми вземат колата, която струва 5000 лв.".
Вторите ни предложения към г-жа Габриел са административни. Нека всички собственици на пътища да анализират потенциално опасните места. Да се направи план и проект в кратък срок. Разбирам, че проблемът не може да се реши с магическа пръчка. Ако нещо направим сега, резултатът ще се види след 2 г.
- Има ли присъда, която ще бъде възмездие?
- Не. И да го убием този човек, няма да ни върнат детето. Други са нашите разбирания. Строгата присъда трябва да е урок за обществото. Аз не искам да съм в това, не искам и той да е там. Искам други да няма. Ние вече сме от гадната страна на живота. Но не желая никой да е на нашето или на неговото място. Превъзпитанието трябва да е общо - детето ми например никога не си е гледало в телефона, не е било със слушалки и знае как да пресича правилно. В другите държави работят мерките и санкциите. Затова, когато прекрачим границата на Гърция, започваме да спазваме правилата.
- Опишете ни Филип? Какви мечти имаше?
- Филип беше едно ангелче, слязло на земята. В училище, където винаги има групички, той беше приятел с всички. Обичаха го и го уважаваха. В началния курс класната им беше дала листче, на което да отговорят на въпроси от рода на какви искат да станат като пораснат, кое е любимото им животно, цвят и т.н. Последният въпрос беше за какво мечтаят и на него детето ми беше отговорило: "Да живеем в по-добър свят!". Последните месеци беше решил, че иска да става адвокат. Преди това смяташе, че иска да се занимава с интериорен дизайн на коли, защото рисуваше много красиво. Правеше и комикси. Тренираше самбо. В едно от преборванията с момиче, което е по-тежко от него, тя беше паднала върху ключицата му и я счупи. Филип не каза лоша дума за нея, дори обвиняваше себе си. Докато го карахме към "Пирогов", се обърна към мен с думите: "Тате, съжалявам за безпокойството". Дори ми се е карал, когато съм си позволявал да минавам на жълт светофар. "Недей така", ме съветваше. Стриктен, пунктуален и винаги добронамерен. Точно тези хора си отиват, а тук остават лошите, които не спазват правилата. Приятелите му много страдат. Питат какво ще стане с делото. За жалост, заради 1%, към които сме толерантни, а те са доказани престъпници, но не трябва да им нарушаваме правата, страдат другите 99%.
- Казахте, че Филип е рисувал красиво. Какви бяха последните му скици?
- Интересното е, че рисуваше много храмове, но не приличаха на нашите. Последният път, когато пътувах в Гърция, осъзнах, че рисува гръцки храмове. Той просто вземаше лист, сядаше и започваше да рисува. Напълно вглъбен и отдаден. Последното, което нарисува и остави на бюрото си, беше голям надпис: "С нами Бог". А на последната снимка с приятели, която си прави на НДК точно час преди катастрофата, над главата му изглежда, че се е образувал ореол от светлините. Знаете ли, че наскоро негов приятел ми каза, че синът ми му е върнал вярата в живота, след като е изгубил майка си. Обичаха го и учителките му. Нямаше преподавател, който да не му се радва. Тази по испански веднъж ми каза: "Със затворени очи мога да му пиша отлична оценка". Дете за пример. Не можем да опишем болката ни с думи.
