- Проблемът на “Величие” е, ако мейнстриймът го вземе за мезе на чисто естетическа основа
- Видя се, че далеч не всички европейски консерватори са путинисти
- ГЕРБ може да потърси широко съгласие за ясна програма, а мандатът да е на ИТН
- Доверието в изборите е на най-ниската си точка от 1989 г. Гласува се наказателно за причудливи играчи. Това започва да прилича на криза в представителството, а е болест. Мислим си, че може да се излекуваме от нея с повече еднолична власт, но става още по-болно. Това е игра с огъня, от която може да се окаже, че няма връщане
- Бяхте сред единиците, които прогнозирахте не само появата на нов играч от електорални недра отвъд видимите, но и го назовахте. За вас май “Величие” съвсем не е изненада, така ли е, г-н Симеонов?
- Със сигурност сме агенция, която показа “Величие” в прогнозните данни. А от няколко месеца насам навсякъде срещах хора, които питат за полковник Николай Марков. Стигна се дотам, че този човек се превърна в някаква запазена част от говоренето ми, за което чувам обвинения от колеги. Постоянно обикалям страната и виждам, че набира височина. Но за честта на цялата гилдия искам да кажа, че този вид вотове до последно се крият. Затова и не се хващат много лесно.
- Защо хората крият такъв избор?
- Първо, защото генерално нямат много доверие на мейнстрийма. После, защото са отишли в една паралелна медийна реалност, избягали са от медиите и от естаблишмънта и са отишли в новите социални медии, главно в ютюб и тикток - паралелна контракултура, която не ни обича много и тъкмо заради това се крие от нас.
- Социалният антрополог Харалан Александров сподели пред “24 часа”, че знаци за появата на “Величие” са дали най-напред българските емигранти в САЩ, разочаровани от неосъществената си американска мечта, за която обаче търсят почва в родината. Може би затова конкурентът “Възраждане” ги обяви за американски проект и ги нарече “Двуличие”. Кое помогна на “Величие” да пробият така изненадващо?
- Харалан Александров обикаля много страната и добре прави. Аз също и така получавам огромна информация. Докато много от политиците не го правят и дълбоко грешат. Тъкмо от тези мои обиколки не просто съм чувал за мрежата около “Величие”, а съм я следил, при това от много отдавна. Нещата, свързани с Историческия парк, с Ветрино и предишните прояви на тази политическа марка. Наблюдавал съм Ивелин Михайлов с любопитството към бизнесмен, който се опитва да продаде нещо. И бях сигурен, че все някога асансьорът ще спре на техния етаж. Но аз не бих подценил и “Възраждане”.
- Въобще не става и дума за подценяване, но нали “Величие” изненада почти всички с появата си, затова се питам каква ще е неговата роля в 50-ия парламент?
- Хората в тази нова партия, изглежда, са по-различни от тези във “Възраждане”, което е по-монолитно, по-центрирано около лидера си Костадинов, даже понякога изглежда като култ, но със сигурност има идеологическо сцепление, ясни рамки, дисциплина и енергия. Освен всичко друго Костадинов е работохолик, енергичен и много четящ човек.
При “Величие” е обратното - има повече мрежа, а то самото изглежда по-аморфно, малко по-бизнес ориентирано. Затова може би трябва да се пазят от съдбата на “Атака”, която след като през 2005 г. влезе с развети знамена в парламента, на третия ден започна да се цепи. Когато хората не са идеологически подковани и изведнъж попаднат там, където част от тях не са и очаквали да бъдат, се превръщат в лесен прицел за разрояване. Другото, от което трябва да се пазят, е да не ги вземат за мезе в мейнстрийма, при това на чисто естетическа основа, а това трудно се издържа.
- Имаме ясен победител на тези избори в лицето на ГЕРБ-СДС и нежелани партньорства от него и от другите с него. Къде спря неговият асансьор и ще имаме ли редовно правителство?
- Асансьорът на ГЕРБ спря под неговия етаж - загуби около 140 хиляди гласа. Но големият губещ на 9 юни е ПП-ДБ, които загубиха половината си привърженици. Достатъчно ясен знак е, че “Величие” открадна шоуто на Борисов.
“Величие” е “Възраждане”- 2, но по-аморфно и бизнес ориентирано
На тези избори се очакваше Борисов с ГЕРБ да се прелегитимира и дори да добави гласове върху 670-те хиляди, които имаше, натривайки носа на онези, които го поставиха в политическа изолация. С две думи, тези избори трябваше да означават краят на протестите от 2020 г. Но шамарът, който избирателите удариха в неделя с активността, е оранжев картон, клонящ към червен. А жълтият беше Ваня Григорова.
Заради този шамар ние вече втори ден не можем да започнем разговора за правителство, а още обсъждаме какво се случи на изборите в неделя. Затова чистосърдечно признавам, че все още анализирам какъв сигнал ни е дало обществото. Не е маловажно, защото аритметиката може да ни посъветва едно на тема мнозинство, но не разчетем ли сигнала на обществото, на следващите избори то може да ни накаже още по-сериозно.
- Дали оставката на Христо Иванов като лидер на “Демократична България” не е начало на разпада на съюза с “Продължаваме промяната”?
- Уместен въпрос, защото ПП-ДБ наистина са големият губещ на този вот - 300 000 българи оттеглиха подкрепата си за тях. Проблемът обаче не е в това дали ще се разцепят, а в това, че и в самото ПП има вътрешни напрежения и разногласия. И ако към тях има оферта да участват в програмно, експертно или черноработническо управление, (каквото всъщност сглобката трябваше да бъде, но главно заради ПП не стана и това беше грешката им) и тези разногласия станат видими, при следващи избори ПП-ДБ биха получили още по-нисък резултат. А може вече и да не са заедно. Правилото е, че когато тръгнеш надолу, стъпало по стъпало слизаш надолу, отправиш ли се нагоре, стъпало по стъпало се изкачваш все по-високо.
По тази логика нищо чудно “Величие” да получи още по-висок резултат на следващ вот. Но пътят, който Костадинов отъпка, е същият, по който мина и Григорова, а сега и “Величие”. Костадинов, естествено, по линия на политическата ревност не желае да види, че друг минава по пътеката, която той е отъпкал. Но един ден по същата тази пътека може да мине и самият Радев.
- Хората според психолога Пламен Димитров са гласували по-слабо в неделя не защото са уморени и отегчени от многото избори, а защото чакат истинско лидерство, може би намеквайки и за Радев. Наскоро впрочем президентът беше заявил, че ако хората много искат партия, оглавена от него, тя ще се появи рано или късно. Колко късно?
- Онова, което уважаваният от мен Пламен Димитров е назовал като изчакване на истинско лидерство, социолозите наричаме отсъствие на нов политически играч, за да е по-висока избирателната активност. А когато става дума за бъдещ такъв, всички се сещат за Радев. Той успява да претвори в по-доброкачествена злокачествената енергия, която може да се разпилее в много посоки. Също успява да преведе Запада на български език за хора, които са скептични към него. Нещо, което опоркаджиите от тв екрана не успяват и така отблъскват от западния разказ българите към ютюб, където превключват на полковник Николай Марков. Радев не е антинатовски, нито антиевропейски и успява да говори в европейския контекст, макар в неговото говорене произточният нюанс да е с една идея повече – в унисон с обществото ни.
Освен това Радев има кадрите - изгради кажи-речи две правителства в сянка. И не на последно място, историческите обстоятелства са благоприятни за него, защото посланията на тези избори бяха “ И едните, и другите са маскари”. ПП-ДБ го отнесе заради компромиса, който направи, но и ГЕРБ не печели - няма връщане към ГЕРБ. Има търсене за нещо трето, очакваше се да е “Възраждане”, но се появи още едно - “Възраждане”- 2.
На предните избори звездата беше Ваня Григорова и сега се очакваше напрежението да избие през нея. А на този вот хората избраха даже по-хард вариант от нея, още по-жилава тояга и това е “Величие”. Силен урок, нали? И така идва времето за нов голям.
- Да, но хората очакват от тези избори редовно правителство, а колегите ви предупреждават, че всички варианти са трудни. И вие ли?
- Според мен трябва да се измисли ясна програма от мандатоносителя ГЕРБ, който е безспорен победител на тези избори, и той да потърси за тази програма максимално широка подкрепа, включително сред ПП-ДБ, ИТН, БСП, ДПС. Мандат на ИТН също е вариант за това.
- Наложиха ли евроизборите нов фон и обстоятелства, които да маркират ситуацията у нас?
- Да. В цяла Европа имаме консервативна вълна и България не е изключение, а за пореден път е представителна за процесите в Европа.
Тази вълна обаче винаги трябва да се мисли и през още едно измерение и то е по оста Путин и анти-Путин. Далеч не всички европейски консерватори са путинисти. Видя се много ясно, че и Националният сбор във Франция, и Мелони в Италия взеха завоя и вече не са толкова про-Путин като “Алтернатива за Германия” или “Възраждане” у нас. Така че тревогата за Европа според мен е малко фалшива. Но пък картината е изящно красива - зелените падат, консерваторите растат. Това е недвусмислено доказателство, че в нашия свят има консервативна вълна и нейният апогей вероятно ще е тази есен на изборите в САЩ. Впрочем не ви ли звучи “Величие” като “Да направим България велика отново?”
- Има нещо абсурдно в това, че ден след поредните избори, приключили с невиждана от 1989 г. ниска активност, мнозина прогнозират нови през есента, не мислите ли?
- Не виждам откъде ще дойде активност изобщо, ако това се случи. Валидните бюлетини от изборите тази неделя са 2,1-2,2 млн., при това бяха 2 в 1. Малко преди вота в неделя регистрирахме индикации за леко повишена активност и на този фон колапсът е още по-значим.
Между другото, чест е за агенциите, че хванаха всички изборни особености. Дистанцията на ПП-ДБ от ГЕРБ-СДС, която те винаги оспорват и сега май най-сетне разбраха, че социолозите не сме гадове. Също интригата за второто място. Борбата, която клокочи сред периферните партии, и вотът, който се разпилява за тях. Едно не беше хванато - активността. А тя обикновено се вдига с нов голям играч. На фона на безизходната ситуация, -тите избори, и трето - на сезона, всеки би се учудил на какво отгоре искаме да има висока активност?
- Ако трябва да обобщим - каква е поуката от този вот?
- Победителят е в сравнително тежка ситуация, защото ще трябва да измисли решението. Но топката вероятно пак ще отиде към ПП-ДБ, защото има логика да им се предложи някаква форма на участие. И тогава може да се окаже, че е подложена на съмнение тяхната монолитност. Или пък те да излязат виновни, че не са колаборативни в името на страната и че тласкат Борисов към вариант с ДПС.
Едната поука е, че трябва да спрем с партизанщината, защото вече си играем с огъня. Другата - че нещо бъркаме с нашия разказ за Запада, защото на терена излизат все нови антизападни играчи. Разбира се, че в нашия западен свят има много конспиративна култура и много руска пропаганда. Но и ние нещо бъркаме. За войната в Украйна се разказва пожелателно през централните медии, което кара хората да се отнасят към тях скептично и да търсят и намират други източници на информация. Ефектът на евроатлантическото престараване е обратен.
Имам едно голямо опасение - че случващото се у нас започва да прилича на криза на демокрацията. Намалява активността, преди половин година хората се криха в екзитпола, а това е знак за проблем в усещането за свобода. Доверието в изборите е на най-ниската си точка от 1989 г. до момента. Гласува се за причудливи опции просто защото има наказателно поведение срещу мейнстрийма. Това започва да прилича на криза в представителството, а не бива да се допуска, защото е болест. И за съжаление, понякога си представяме, че може да излекуваме тази болест с повече еднолична власт, а става още по-болно. Това е игра с огъня, от която може да се окаже, че няма връщане.
CV
Първан Симеонов е роден e през 1982 г. в Стара Загора
Доктор по политология, магистър по политически мениджмънт, бакалавър по журналистика
Изследовател в Института по социология “Иван Хаджийски”, член и бивш председател на клуба на стипендиантите на фондация “Конрад Аденауер”
Преподава политически кампании и изследователски методи в СУ “Св. Климент Охридски”
Директор е на “Галъп интернешънъл болкан”
Основен автор и редактор на годишниците на “Галъп интернешънъл” – “Политическият процес и обществено мнение в България”, издания на “Сиела” 2013 - 2019 г.
