Публикуваме отново най-четените коментари през изминаващата седмица. Този е номер 1 с близо 80 000 прочитания.
Църквата сама ще реши от какъв водач се нуждае, но трябва да има алтернатива
По-малко от две седмици и половина ни делят от 20 юни - деня, в който ще бъдат избрани имената на тримата митрополити от Светия синод, които ще се кандидатират за овдовелия патриаршески престол на Българската православна църква (БПЦ).
Един от най-авторитетните членове на синода - Пловдивският митрополит Николай, направи през март декларация, че не желае да бъде номиниран, тъй като не иска заради него да бъде хулена църквата. Изглежда обаче, че далеч не всички са съгласни с това негово желание. Защо дядо Николай направи това изявление?
От началото на митрополитското му служение в Пловдив през 2007 г. той е обект на нескончаеми груби атаки. Бе обвиняван в какво ли не - от стремеж към лукса и връзки с олигарси през крайни изказвания за певицата Мадона до убийството на Варненския митрополит Кирил. Особено интересни, макар и взаимно изключващи се, са непрекъснатите истерии, че е краен русофил и съответно - отявлен русофоб.
Каква е историята с ролекса
Дядо Николай кръщавал дете на заможен баща и в края на церемонията бащата попитал колко струва. След като получил отговор "Нищо", човекът свалил часовника от ръката си и му го подарил. Владиката дълго време нямал и представа колко точно струва часовникът, чиято оценка излязла 12 000 долара. През 2014 г. той го даде на църквата "Св. Марина", за да бъде продаден и с парите да се плати сметката за ток. По-късно друг човек му подари нов ролекс. В момента Пловдивският владика има два часовника - въпросния подарък и Certina за 250 лева. Автомобилът, който ползва, е "Ауди А8", но такъв имат и Варненският митрополит Йоан, и Доростолският Яков. Имаше идея Светият синод да закупи централизирано еднакви автомобили за всички митрополити, но засега тя не е реализирана.
Относно критиките, че владиката контактува с олигарси и се интересува от имоти, дядо Николай използва всеки свой контакт и среща, особено с отговорни държавници и с влиятелни хора, за да проповядва християнските ценности на добротворчество и щедрост. В резултат на тази проповедническа дейност дарителството в Пловдивската епархия в полза на църквите и манастирите придоби невероятни измерения.
В действителност той възроди традицията на своите предшественици митрополитите на Пловдив от XIX век, когато всички църкви и манастири са били построени с даренията на заможните пловдивски нотабили, за което свидетелстват ктиторските надписи върху тях. Дядо Николай последователно и методично възстанови имуществото на църквата, заграбено или национализирано по времето на комунизма и разпиляно в годините на разкола. Най-добрите примери са манастирът "Св.св. Кирик и Юлита" и баташката църква "Св. Неделя". Тази негова ревност да не се допусне да бъде загубен нито един сантиметър от църковното имущество, а то да бъде умножавано непрекъснато, основно чрез дарения, в действителност му създаде врагове сред желаещите да се възползват от църковните имоти.
Случаят "Мадона" и какво каза владиката
Всъщност той никога не се е изказвал за певицата. Това му беше вменено от медиите, когато на журналистически въпрос "Има ли връзка между концерта на Мадона в деня на Йоан Кръстител и загиналите българи в Охридското езеро" принципният му отговор беше манипулиран по некоректен начин. Всеки, който го е слушал внимателно, знае, че позициите му по актуални въпроси са изхождали от православната ценностна система и връзката между греха и негативните обществени последици. Богословите признават, че няма нито едно негово изказване, което да не е догматично безупречно.
Преди обвинявахте Църквата, че мълчи по обществените въпроси, а сега, когато ви кажа каква е позицията ни по една или друга тема, ме упреквате защо говоря, казва дядо Николай.
Най-грозното обвинение, отправяно някога към него, е в някакво телевизионно предаване, където реалност и фантазии се смесват - че бил замесен в
"убийството" на Варненския митрополит Кирил
В действителност в книгата на Лора Лазар "Небеса от грях", издание на КК "Труд", е описано убийство на митрополит, удивително напомнящо на обстоятелствата около смъртта на митрополит Кирил. Това е една година преди настъпването на събитието - книгата е издадена през 2012 г., а Варненският владика се удави в морето през 2013 г.
Но колко болни са фантазиите на отделни хора по отношение на дядо Николай, показва най-добре объркването на критиците му от разните лагери
- дали е русофил, или русофоб, или пък е фанариот или антифанариот?
Подозиран дълго време в русофилство, заради следването си в Москва и широките си контакти с руски кръгове, напоследък митрополит Николай бива обвиняван в русофобство, заради контактите си с Вселенската патриаршия в Константинопол.
Това, което не се разбира, поради българския нагон да се делим на "фили" и "фоби", е неговият стремеж БПЦ да има равнопоставени и равноправни отношения с големите патриаршии, като оценките му за едни или други техни действия винаги се базират на каноничните принципи.
Така например той защити запазването на паметника "Альоша" в Пловдив от гледна точка запазването на паметта за покойниците, но пък не се поколеба да осъди руската агресия в Украйна и войната от гледна точка на неприемливостта на враждата между православни народи.
От една страна, той винаги показва респект към Константинополския престол, от който сме приели християнството, но пък винаги намира начин да даде да се разбере, че на Българската православна църква се дължи реципрочно уважение.
В този смисъл митрополит Николай е църковен дипломат от най-висока проба, а бляскавият прием, който му бе устроен от патриарх Вартоломей в Истанбул неотдавна беше доказателство, че отправените от Пловдивския владика послания са разбрани. Фактът, че му беше позволено да оглави службата в църквата "Св. Стефан" сам, без "надзора" на представител на Вселенската патриаршия, е доказателство за доверие и респект лично към него.
За да бъде разбрана личността на този митрополит, трябва да се проследи
неговата основна движеща сила, а тя е любовта към Църквата и желанието му БПЦ да се ползва с уважение в обществото. Като свидетел на униженията, на които са били подлагани българският патриарх Максим и БПЦ по времето на разкола, той е дал дума, че ще прави всичко по силите си това никога повече да не се повтори. И цялата му дейност в Пловдивска епархия през изминалите 17 години е подчинена на идеята за въздигането на Църквата и заемането на полагащото се достойно място в обществения живот.
И на това е подчинено всичко - и
дисциплината сред пловдивското свещенство
- лично обучени от него, и поддръжката, чистотата и редът във всички храмове в епархията. Воденето на богослужението е без аналог в България. Многочасовите литургии, особено на големи църковни празници, се изпълняват по най-педантичния литургичен ред.
Всички манастири в епархията са ремонтирани основно, изградени са десетки нови църкви и параклиси. Обвиненията за тапетите в църквите обикновено са от хора, които влизат в църквите като в музеи - веднъж на две години. Освен че в гръцките и румънските църкви те са обичайно нещо, са и между 3-4 пъти по-евтини от изографисването. А и част от "новите зографи" влизат в тежка колизия с начина, по който изографисват храмове там, където са събрани средства за това.
Новата митрополия, за която също е критикуван, и храмът до нея "Св. Архангел Михаил" бяха превърнати от дядо Николай от едно запустяло място на гола скала в благодатно място, с което пловдивчани да се гордеят.
Пловдивската православна телевизия, която е с 24-часова програма, излъчвана по кабел и сателит, бе създадена от владиката преди 15 години. Той държи и поддържа на ниво Пловдивската духовна семинария, а в допълнение създаде и Духовна академия. С подкрепата на Пловдивска митрополия свободно избираем предмет "Православие" учат около 5000 деца в епархията.
Мнозина са убедени, че ако дядо Николай стане патриарх, той може да убеди изпълнителната власт и образователното министерство да се въведе вероучение в българското училище.
Привържениците на дядо Николай в Синода го виждат като "неосъзнат лидер" в българската църква и са категорични, че той е показал, че умее да води активен диалог с всяка светска и духовна власт.
Владици, игумени на манастири и редови свещеници през тези месеци повтарят често един факт - че днес в Църквата има нужда от ред, а митрополит Николай е показал в Пловдив, че има отлични организаторски сподобности. Точно добрите организаторски умения ще доведат до подобряване на Софийската епархия, която е най-голяма на територията на България.
Според устава на БПЦ патриархът, който е и Софийски владика, е "първи по чест измежду митрополитите", но е с доста ограничени правомощия. Православната църква, за разлика от католическата, се управлява съборно, т.е. от митрополитите заедно, като патриархът е просто един от тях. Той има право да свиква и председателства заседанията на Светия синод, но макар синодалните старци да не могат да вземат решения без негово участие, при гласуванията той има също един глас като всички останали и "няма право да решава или извършва нещо по общите дела на църквата без решението на Светия Синод".
Всеки митрополит има пълната власт в собствената си епархия и я управлява самостоятелно и независимо, съгласно устава на БПЦ. Патриархът не може да нарежда на останалите митрополити по какъвто и да е въпрос - служебен, правен, имотен и т.н.
На хартия патриархът представлява БПЦ пред държавните власти и пред другите поместни православни църкви. Но практиката е показала, че държавните власти си контактуват пряко с отделните митрополити и обратно – всеки владика има връзка с централните власти, така че това правомощие е по-скоро формално. Единствено неоспоримо е правото на патриарха да осъществява международните контакти, защото по протокол между православните църкви е прието патриарх да контактува с патриарх.
Например за посещението на дядо Николай в Истанбул Вселенският патриарх Вартоломей е изпратил покана не директно, а чрез наместник-председателя на Светия синод на БПЦ.
Внушаваната мисъл, че ако случайно стане патриарх, дядо Николай би се "разпореждал" с цялата Църква, е манипулативна и фактически невъзможна поради съборния характер на институцията. Бидейки сам митрополит, Николай много добре може да цени самостоятелността на епархийските митрополити и е напълно наясно, че никой патриарх по никакъв начин не може да интервенира в чужди епархии или да си присвоява правомощия, каквито няма.
Патриархът не е "папа" и Николай Пловдивски най-добре от всички разбира това
Той е наясно, че силата на Църквата идва от единодействието на всички митрополити, заедно, а всеки опит за установяване на "единоначалие" само би я отслабил вътрешно и в крайна сметка разрушил.
Това, което не се забелязва и отчита в България, е, че митрополит Николай е много внимателно наблюдаван от страна на останалите православни църкви. Неговите слова и проповеди редовно биват превеждани и публикувани в чуждите църковни медии. Начинът, по който бива приеман в другите поместни православни църкви, когато е на посещение там, говори сам за себе си. Същото се отнася и при контактите му с католици и мюсюлмани, които по съответния начин винаги са засвидетелствали уважение към него като към изявен духовник.
Има малки, но кресливи кръгове, обсебени от погрешната идея, че патриархът има "власт", които се стремят по всякакъв начин, с интриги, инсинуации, и компромати да отстранят потенциалните конкуренти, за да инсталират удобен за себе си кандидат.
Дали, обаче, на църквата е необходим "удобен" патриарх? Или е необходим харизматичен, образован, дисциплиниран, авторитетен и независим човек, който може да отстоява принципи, да се бори за каузи, да защитава истината, в която вярва, дори с цената на лични щети и загуби? Човек, който излъчва и изисква уважение към хилядолетната институция, която представлява и може да я пази?
Цъквата сама ще реши какъв патриарх е нужен. За да може да вземе вярното решение, тя, Църквата, трябва да може да избира между различни алтернативи, а за да има избор, Николай не бива да се отказва.
