Имахме смелостта да покажем “българския” Вагнер на значими световни оперни сцени. И успяхме!, казва директорът на Софийската опера и балет
- Господин Карталов, как накарахте новоизбрания президент на Северна Македония Гордана Силяновска да дойде на представлението на Софийската опера и балет в Скопие?
- Гостуването на Софийската опера на фестивала “Майски оперни вечери” в Скопие беше договорено много отдавна. За честта, която ни оказа новоизбраният президент госпожа Гордана Силяновска, че ще присъства на “Валкюра”, разбрахме, когато пристигнахме на място.
Нейното присъствие не е никак случайно, защото тя е сред най-редовните посетители на националната опера и балет на Скопие. Предварителният ѝ интерес към гостуването на Софийската опера с “Валкюра” от Рихард Вагнер, компетентността ѝ като оперен фен и изключително сърдечното ѝ уважение и поздравленията, които лично направи след спектакъла пред целия състав на Софийската опера, бяха впечатляващи.
Очакваме през септември тази година гостуване в София на Националната опера на Скопие с “Набуко” от Джузепе Верди.
- В навечерието на 24 май се случи и нещо друго – получихте за пореден път наградата “Златно перо” след предишната, която ви бе връчена през 2009 г. Какво означава за вас това признание, а и всички останали, които получавате?
- Наградите са като плодове от клоните на дърво на живота. Съзнателно или не, само с огромен труд и постоянство в усилията за отглеждането му може да възнагради грижите и издръжливостта за постигането на най-високи цели. Те не идват даром. Препятствията и трудностите не трябва да сломяват духа, а напротив, да откриват нови пътища и да ни водят през тях смело, без колебание и самоотвержено. Тогава идва и радостта, и признанието.
- Остава съвсем малко време до премиерата на една от оперите на Вагнер с може би най-красивата музика - “Лоенгрин”. В далечното минало тя все пак е правена в София. Защо пристъпвате чак сега към това произведение?
- Новата постановка на “Лоенгрин” от Рихард Вагнер продължава традицията на Софийската опера в новите хоризонти на друго мислене и манталитет.
Които през последните 14 сезона доказват способност и увереност, че и в България може да има постижения в разкриването на собствени творчески възможности за докосване с обемното творчество на Рихард Вагнер, съизмерващи ни със световните оперни традиции.
След най-трудните вече реализирани седем негови оперни шедьовъра най-напред, имахме дързостта да започнем с най-трудния - тетралогията “Пръстенът на нибелунга”, която претърпя две различни режисьорски интерпретации, за първи път на българска сцена през 2013 и нова през 2023 г.
Също за първи път на българска сцена направихме “Парсифал” и “Тристан и Изолда”. Останаха по-“лесните” “Летящият холандец”, която направихме миналото лято, и предстоящата премиера на “Лоенгрин”.
Забележителното е, че всичките тенденциозно поставях само с български оперни гласове. Това, че Лоенгрин, синът на Парсифал, се появява на оперната ни сцена точно сега, не е случайно. И на нас като че ли ни е било нужно да извървим пътя към светлината, която ни дава Светият Граал с вътрешната сетивност за осмисляне и духовно житейско и творческо израстване.
Винаги подчертавам, че българските оперни певци израстват в изпитания, които заслужават и ги правят още по-извисени в кариерата им.
По отношение на концепцията и при “Лоенгрин” с дълбоко уважение и внимание следвам принципа си, че не може да има по-важно нещо от прочита на музикалния език на композитора. Само музиката на композитора има значение за образа на спектакъла.
- Не са ли доста ресурсоемки произведенията на Вагнер, особено пък когато целта е да се поставят с целия им блясък? Все пак не отнема ли нещо на Софийската опера цялата тази трудна работа?
- Много интересен въпрос. Отговорът е, че богатството в създаването на репертоар е в силите ни да използваме всички творчески ресурси на художествените състави, да се разгърнат с цялата си мощ. Да се излезе от клишетата на отъпкани пътища от познатото, лесното, традиционното с едни и същи композиторски школи и познати вокално произведения както за певците, така и за публиката.
А за един оперен оркестър с национален авторитет това е начин да бъде трамплин за израстване и шанс за навлизане в най-дълбоки води. Даваме на всички музикални колективи шанс за запознаване с нови предизвикателства, без ограничения, скъсване с предразсъдъците, с поглед в по-широката палитра и богатството на световната музикална съкровищница.
Успяхме, като гледаме интереса и оценките на международната публика и на музикална критика.
Имахме смелостта да покажем “българския” Вагнер на значими световни оперни сцени в Германия, родината на композитора, фестивали в Минск, Любляна, Северна Македония и повторно в Германия. А и на историческата сцена на Болшой театър в Москва, също един от многото световни театри, който няма в своя репертоар Вагнер.
В годините Софийската опера се представяше в Бразилия, Япония, Италия, Гърция и в други държави с популярни заглавия, но ресурсът ни с български гласове е разширен с достигането на още по-високи репертоарни върхове.
- Почти всички големи европейски и световни оперни театри обявиха наскоро програмите си за сезон 2024-2025 г. Нещо направи ли ви впечатление в тях?
- Най-вече сигурността в дългосрочното планиране. Но тези театри, имайте предвид, че нямат системата на делегиран и прогнозен бюджет. Те не са зависими само от приходите си и не очакват след няколко месеца преизчисления на субсидията си, с която да покриват всичките си огромни разходи само от приходи.
Така че имат сигурността да обявяват нови премиери, предварително договорени артисти, дългосрочно да планират разходите за производство на декори и костюми, издръжката на щатен персонал и поддръжка на сградата си и много други потребности. Но пък ние успявахме да преодоляваме всички изпитания с огромен труд.
- Кои произведения отлежават на масата ви, т.е. чакат реализация и може би ще се случат през предстоящия сезон?
- Ние скоро ще обявим официално за нашата публика репертоара ни през 2024/2025, по който вече се работи. Откриваме новия сезон със спектакъл, посветен на юбилейната стогодишнина от смъртта на Джакомо Пучини. Това е най-много гостувалата в Япония и други държави наша постановка на “Турандот”, която за първи път у нас ще дирижира световноизвестният диригент Даниел Орен, а в главните роли ще видим Ана Пироци, Хорхе де Леоне и Радостина Николаева.
Първата оперна премиера планираме да бъде “Адриана Лекуврьор” от Чилеа, посветена на 90-годишнината на Райна Кабаиванска и на 90-годишнината на Александрина Милчева. Ще има нова балетна премиера – постановка на “Ромео и Жулиета” от Прокофиев.
Отново под диригентството на Даниел Орен ще има “Реквием” от Верди, следват нова постановка на операта “Фалстаф” от Верди, както и една копродукция с оперния театър “Лучано Павароти” в Модена с нова постановка на “Селска чест” от Маскани и “Палячи” от Леонкавало.
Ще има и традиционен Вагнеров фестивал. В новия сезон са включени и няколко концерта, между които отбелязване на 100-годишнината на бележития композитор и диригент Константин Илиев, 110 години от рождението на Борис Христов. Но също работим и за афиша на летните ни фестивали “Музи на водата” на езерото в Панчарево, “Опера на върховете” – Белоградчишки скали, и “Опера за деца” в Парка на Военната академия.
- През последните два сезона наблюдаваме видимо намаление на броя на премиерите, а донякъде и на спектаклите. На какво се дължи това, след като пандемията отмина?
- Няма намаление на дейността, а напротив. Иначе как ще се изпълнят плановите задължителни показатели за приходи от билети. Досадно положение, но това е действителността. Работа!
Софийската опера има най-високите финансови показатели и те са винаги с преизпълнение. С най-разнообразен и широк в богатството на жанровете репертоар: опера, балет, мюзикъл, спектакли за деца от най-ранна възраст, концерти, спектакли на открито на три сцени, гастроли в чужбина и много други дейности.
Излишно е да правим сравнения с всеки европейски театър, който има гарантираните предварително ясни средства за дейност. У нас има друга, неевропейска икономическа логика, но работата никога не е намалявала. И сравненията не трябва да са в мярката, а в марката.
- Ще се разширява ли “географията” на Софийската опера и балет с нови държави, в които преди това не е правила турнета? Ще се състои ли например отложеното заради пандемията турне в Япония?
- Географията на гастроли в годините беше много успешна на няколко континента от Бразилия до Япония, различни европейски сцени, а сега сме в планирането на предстоящи гастроли в Дубай, Хърватия, Румъния и други страни. За нови творчески идеи с Япония сме в преговори.
CV
Роден на 15 септември 1948 г. в Добрич
Завършва музикалната академия в София, специализира оперна режисура в Германия и кинорежисура в НАТФИЗ
Преподава режисура и актьорско майсторство в музикалната академия в София
През 1988-1990 г. заедно с Борис Христов прави Българската академия за изкуство и култура в Рим
На 9 октомври 2012 г. е избран за действителен член на БАН
Директор на Софийската опера и балет
Като оперен режисьор е реализирал над 180 постановки
Носител на наградата “Паисий Хилендарски”
