- Да се променя концесионното възнаграждение едностранно от държавата без съгласие на концесионера, е несправедливо. Това ще демотивира инвеститорите, казва председателят на Българската минно-геоложка камара
- Добре би било да се оцени възможността за добив на редки метали в България при спазване на всички изисквания на ЕС
- Г-н Драганов, какво се постига с шестото издание на Европейския минен бизнес форум?
- Чухме становището на колегите как виждат осъществяването на този зелен икономически преход, който е без алтернатива. И как би се справила индустрията ни с него. Искаме да отправим послание към европейските политици, тези в бъдещия Европейски парламент и в Народното събрание в България, когато се създава регулаторната рамка, да се има предвид тя да не бъде толкова рестриктивна, че да постави в неравностойно положение българската минна и респективно европейската индустрия спрямо конкурентните от трети държави.
- Има ли такава опасност?
- Съществува такава опасност, тъй като някои от държавите – големи производители на суровини в света, не са подписали Международното споразумение за контрол на гробалното затопляне от Киото. Това би направило европейската индустрия неконкурентоспособна, ако няма целево финансиране или някакво друго действие, за да се увеличи производството на критични и на стратегически суровини и Европа да си ги произвежда сама, вместо да си ги внася.
- 10% задоволяване на потребностите на ЕС с критични суровини до 2030 г. Вижда ми се амбициозно, при 3 на сто сега. Постижимо ли е?
- Целта е амбициозна, така е. Въпреки че Европа не е континент на богати природни ресурси като Азия, Африка или Северна и Южна Америка. Все пак
би трябвало максимално да използва
собствените си ресурси
Затова европейските компании използват съвременни технологии, за да са конкурентоспособни. Така че има възможност.
- Какви са целите на европейската минералносуровинна индустрия и какво иска тя от съюза, държавите, политиците?
- Те са записани в манифеста на “Евромин”, в него са поставени основните посоки и изисквания на минералносуровинната индустрия, която предлага път за действие с цел осигуряване на огромните и постоянно растящи нужди на Европа от суровини. Ще маркирам три от тях: първото е разкриване на потенциала и насърчаване на собствения добив в Европейския съюз. Другото е улесняване на издаване на разрешителни за търсене и проучване. Третото е насърчаване на инвестициите и иновациите в минералносуровинната индустрия.
- В какви условия могат да се случат?
- Зависи от новия Европейски парламент. Евродепутатите би трябвало да се съобразят и да създадат такава правна рамка, която да позволява реализацията на тези цели.
- Как се вписва България в този преход към нисковъглеродна индустрия?
- По-скоро какъв е потенциалът на България е интересно.
Българската минерално-суровинна индустрия
се държи устойчиво през последните години
Компаниите спазват регулациите, инвестират в устойчиво развитие. Числата за приноса на добивната индустрия са изключително впечатляващи. Досега и медии, и някои не толкова добронамерени политици се концентрираха само върху концесионната такса, която плащат компаниите.
- Чуват се коментари, че е ниска.
- Тежестта на концесионната такса на база на общия принос на минната индустрия е по-малко от 10%, другите ползи са огромни. Сега действащата наредба е много добра, тъй като тя съобразява размера на концесионната такса с рентабилността - тя може да варира от 0,8 до 4%.
Има обаче един много притеснителен момент. От известно време се оказва некоректен натиск към компаниите, които искат да сключат концесионни договори или да ги удължат. Концедентът иска да вкара такава клауза, че той може едностранно да променя размера на концесионното възнаграждение. И аз задавам въпроса: Кой сериозен инвеститор ще подпише договор с такава неяснота? Утре държавата би могла да каже: “Увеличавам таксата, вместо 4 - става 14%”. Смятате ли, че това би стимулирало развитието на този отрасъл в България?
- Каква е причината за този натиск?
- Не зная.
Само една компания е подписала
такъв договор, останалите масово протестират
Ние сме поставили проблема на вниманието на Министерството на финансите и на Министерството на енергетиката. Това може да унищожи индустрията. Ще си изкарат компаниите договорите и ще спрат.
- Какви са възможностите за развитието на добивната индустрия у нас и какво трябва да се направи, за да се осъществят?
- Страната има средносрочна перспектива да запази темпа на развитие на тази индустрия до към 2040 г. Има достатъчно проучвания и запаси, има инвеститори и инвестиции и тя би се развивала. Въпросът е да се облекчи режимът на издаване на разрешителни за търсене и проучване и самата процедура към тези, които желаят да намерят, проучат и докажат нови запаси и биха гарантирали продължаващия темп на развитие на индустрията. Сега процесът за проучване и за получаване на концесии за добив е труден. И е изключително сложна регулаторната рамка.
- В този нов законодателен акт на ЕС за критичните суровини и за стратегическите ние като държава къде се насочваме?
- С най-голям дял е медта, но има потенциал. На трето място сме в Европа по добив на мед и на четвърто по добив на злато. Имаме находища на волфрам и флуорит.
- Не е ли ваш ангажимент да убедите местните общности, че реализацията на минни проекти е добре за живота им? Някои смятат, че ще им отнемете поминъка, ще се отрази на водите и туризма.
- Това е съвместна работа - на минната индустрия и на държавата и местните общности. Да се посочат какви са ползите и резултатите. Имаме находища на флуорит, който също е критична суровина. В момента се развиват технологии за бъдещите батерии за електромобили, които се очаква да използват флуорит. Още не са стигнали до краен продукт, но се смята, че това е бъдещето. У нас е имало експлоатации на мини с флуорит, но са прекратени. Те са в района на Северозападна България.
Стана въпрос и за редките метали. България беше третият производител в света на уран по хидрометалургичен способ.
Съвременният стандарт на живот би бил немислим без продуктите на минната индустрия. Добре би било
да се оцени възможността за добив на редки метали в България при спазване на всички изисквания на ЕС
В противен случай ще се добиват на други места, при друга регулаторна рамка и няма да можем да контролираме общото въздействие върху глобалния климат.
Имаме редки метали, за които може да се разработи технология за добив. Проблемът е, че голяма част от тях са свързани с други радиоактивни - може да не е уран, може да е торий. Това е проблемът. Но има технологии, които позволяват такъв добив в САЩ, Канада, Австралия.
- Българската индустрия явно не се е доказала и част от обществото няма доверие, стане ли дума за опазване на околната среда?
- Не съм убеден, че не се е доказала. Отидете и попитайте местните общности дали нямат доверие. Насажда се негативно отношение към тази индустрия от някои неправителствени организации, които нямат нищо общо с тези региони. Вижте в районите с миннодобивна индустрия колко от неправителствените организации имат седалища там, от колко време съществуват, колко души има в тях. Не е редно неправителствена организация от други части на страната да изказва становище за Средногорието, без да се допитва до хората. Абсолютно сте права, че трябва да има съвместна работа между политиката и бизнеса. Просто трябва да се покажат ползите за обществото. Това е първата стъпка. След това ще покажем как са благоустроени тези региони, какъв е животът на хората. Може да се покажат рекултивирани райони, депа за минни отпадъци, кариери или подземни изработки в южната част на Средногорието. Това е нашата задача. Да покажем след приключване на експлоатацията как ще изглеждат.
Дори в работещ рудник се рекултивират площадки. Можем да сравним с такъв тип дейности с Гърция и в други европейски страни. Да е ясно, че ние не неглижираме възстановяването на околната среда и работим в съответствие със закона.
