А когато такива необикновени и очарователни хора се съберат като изследователи, обикновено остават в страната, казват световните учени
Още акценти от интервюто:
- Много малко са институтите по света, които извършват подобна научна работа
- Изкуственият интелект ще промени света, нашата задача е да е към добро, отговорността ни - да упражним контрол
- В България е доста по-различно изучаването на математика - има креативност, прави се много добре
- С концентрацията на толкова умове в INSAIT той се нарежда на едно място с големите изследователски центрове като тези на "Майкрософт" и Google. Това е от огромно значение за обществото и държавата
- От дни сте част от екипа на INSAIT, в петък домакините представиха забележителните ви биографии. Защо големи учени от университети в топ 10 в света като вас избират да се преместят в България и да работят именно в този институт?
Амир Абуд: Когато научих за INSAIT, бях много развълнуван. Разбрах с какво точно се занимават и за научните изследвания, които правят. И целият обхват на изследванията и научната работа, която извършват, предизвика у мен голям интерес. Като се вземе предвид моят опит, бих се чувствал доста добре в INSAIT и като цяло в България. Вече знам колко много научни изследвания се правят тук и колко хора се занимават с компютърни науки, в това число олимпиадите и състезанията. Мисля, че като цяло това ще допринесе доста за моята кариера и за изследователската ми работа.
Бернхард Хойплер: Много се радвам, че съм тук. Мисля, че работата, която се извършва в института, е на първокласно световно ниво. Има много малко такива институти в света и в Европа, които извършват подобен вид работа. Тук се работи по доста силни предмети и изследвания.
Хората, които работят тук, включително студентите и професорите, са на световно ниво. Някои от тях са работили за Google, други за подобни световни организации. Извършва се и доста академична работа в колежите и в университетите. Наистина тази работа, което се извършва тук, може да допринесе много за бъдещето. Хората също са добри, високо ниво професионалисти. Както казват, добри хора привличат добри хора. Затова много се радвам, че съм тук и че мога да работя с тях и да допринеса за добри научни изследвания.
Томаш Кочумака: В момента работя като изследовател в института “Макс Планк” в Германия. Мисля, че INSAIT е едно от най-върховите места в Европа, що се отнася до изследванията, които се правят тук. Аз лично се чувствам най-силен в позицията на изследовател и работата тук доста добре се връзва с моите умения и знания.
Виждам, че в България се инвестира много в хора, които се занимават в тази област, което много ме радва. Бях тук през 2009 г. на олимпиада по информатика в Пловдив. Тогава разбрах, че мнозина се занимават с такива науки и представянето на участниците по такива състезания и олимпиади по математика и информатика е на високо ниво, затова много се радвам, че ще работя с такива хора, и се надявам, че работата ми тук ще бъде успешна.
- Какво може да привлече днес младите хора към математиката - основа на цялото технологично знание? Как бихте им представили с едно изречения магията ѝ?
- Амир Абуд: Смятам, че математиката е много забавна, красива. Математиката е изкуство. Аз лично се чувствам добре, когато се занимавам с математика. Това е прецизна наука, която води до откриване на истината. Красотата на математиката може да се открие от всеки, който работи с нея.
Бернхард Хойплер: Нашият живот е изграден и заобиколен от различни технологии. Като вземем интернет, пазаруването по интернет, фотографията, електронните и изчислителните мрежи - всички тези неща около нас са изградени от алгоритми. Зад тях се крие доста инженерен труд.
В сърцето на тези технологии има един ключов аспект - да се търсят идеи, и финото им разрешаване изисква боравене с математика, което води до разкриването на нещо ново.
А това показва красотата и силата на тези идеи. Обикновено резултатът от тази работа носи нещо ново и силно. Това е най-интересното - работата с математиката върху откриването на новите идеи.
Томаш Кочумака: Математиката е в сърцето на много науки като компютърните, физиката, механиката. Ако се раздели на две, това, което правим, е да общуваме с различните потребители, които използват нашата работа. А другото са интелектуалните предизвикателства, с които се сблъскваме. Това носи удовлетворение.
Бернхард Хойплер: В България изучаването на математиката е доста по-различно, отколкото в други държави. Тук се прави много добре. Като малък гледах на математиката като на различни теории, които трябва да се приложат в определен момент. Разликата е, че има доста креативност, използва се доста въображение при прилагането на математика. В едно изречение бих казал, че математиката е креативна, иновативна, красива и с голямо въздействие.
- Кога ви зарази тази магия, за науката ли си мечтаехте от малки? И за решението на коя задача продължавате да мечтаете и до днес?
Амир Абуд: Заразих се с математиката, когато бях на около 10 г. Тогава осъзнах, че когато ми се зададе въпрос, аз мога да мисля по него и да стигна до отговор. В същото време, когато задам този въпрос на възрастни, те не можеха да ми отговорят. Още тогава осъзнах, че математиката е като една суперсила, която можех да използвам.
Бернхард Хойплер: Когато бях в основното училище, работех с математика. По начина, по който ние я изучавахме, не ми носеше особено удоволствие. Просто учехме различни неща до теста, на който отговаряхме на въпросите. Не се насърчаваха въображението и креативността на учениците. По-късно в университета обаче разбрах колко много неща се откриват чрез математиката. Тогава разбрах неща, за които не съм знаел. Неща за Вселената. Тогава имах шанса да избера нещата, с които бих искал да се занимавам и да изследвам. По този начин пред мен се разкри един нов свят - чрез математиката. В университета открих красотата и силата на математиката.
Томаш Кочумака: В основното училище съм участвал в различни състезания по математика, но по-късно, около 13-годишен, в средното училище се разкриха пред мен красотата и силата на математиката. Тогава разбрах, че тя може да се използва по креативни и иновативни начини за разрешаването на различни проблеми.
- С какво точно ще се занимава новото изследователско направление на INSAIT и защо то е стратегическо за България?
Амир Абуд: Нашата работа включва математическата част от компютърните науки. Ще се занимаваме с това да правим алгоритмите по-бързи, като използваме например теорията на комплексността и по-точно фината комплексност. Това, което ще изследваме, ще прави алгоритмите по-бързи, съответно с бързи алгоритми се постига по-бърза работа на компютрите.
Като се има предвид силната научна общност в INSAIT по компютърни науки, мислим, че тук е доста добро място за нашата изследователска дейност. Работата ни е концентрирана в базовата част от компютърните науки. След това идват софтуерното инженерство и разработките. Ние ще бъдем концентрирани върху работата с алгоритми, стремежъг ни е да ги направим по-бързи и по-ефективни.
Бернхард Хойплер: Работим върху дизайна на алгоритми и разпределение на изчисления. Работим върху теория за мрежово кодиране. Нашите изследвания са за едни по-бързи и по-директни системи. При работата с технологии се събира страшно много информация. Днес данните трябва да се складират бързо.
Това, което INSAIT прави, е, че събира на едно място необикновени и очарователни хора, които идват от различни места по света. Възпитаници са на най-силните университети и институти като Масачузетския, Технологичен университет, Оксфорд, Политехниката в Цюрих и др. Професори ще обучават нови студенти. При такава концентрация на толкова много таланти INSAIT се нарежда на едно място с големите изследователски центрове като тези на “Майкрософт” и Google. Резултатът, който идва от такива научни центрове, е от огромно значение за обществото и държавата. Повечето хора, които завършват или работят в такива институти, остават в тези държави.
Томаш Кочумака: Аз лично се занимавам с алгоритми, низове, компресиране на алгоритми на данни, тяхното по-ефективно използване. В INSAIT не са нужни големи групи от хора, които да работят по даден проблем. Ние сме се събрали хора с огромен опит и знание в това, което правим. Това е уникалното за този институт - че идват такива хора с такива знания и опит. Изследователската дейност, свързана с теоретичната информатика и математика, в тази част на Европа, в частност България, е доста развита. Работата ни ще окаже своето въздействие.
- Как виждате бъдещето на изкуствения интелект?
Амир Абуд: Ясно е, че изкуственият интелект се развива бързо и ще промени света, в който живеем. Нашата задача е да се промени към добро. Да сме сигурни, че работи в правилната посока.
Бернхард Хойплер: Много неща ще се променят, но в същото време много неща ще си останат същите. Ще има промяна при различните професии, но други ще останат същите.
Допреди няколко години не сме си представяли, че ще имаме такъв мощен инструмент като интернет и мобилния телефон, с помощта на които с натискането на две копчета можеш да откриеш огромен прозорец с информация. Изкуственият интелект ще бъде нещо подобно. Този инструмент ще ни помогне да боравим с информацията. Лежи обаче на нашите рамене отговорността да бъде полезен за човечеството и да не носи вреда.
Томаш Кочумака: Изкуственият интелект ще промени света, но е трудно да се предположи точно как. Едно от предизвикателствата в момента е по какъв начин изкуственият интелект се развива. Нашата задача е да контролираме и да разберем в детайли как той работи и се променя. Отговорността ни е да сме сигурни, че ще е полезен и няма да ни донесе вреда.
CV
Бернхард Хoйплер (40 г.) е професор в университета “Карнеги Мелън”, САЩ, и старши изследовател в ETH - Цюрих, Швейцария. Има докторска степен от Масачузетския технологичен институт (MIT) и награда за най-добра докторска дисертация в MIT. Също и най-добра докторска дисертация в света в distributed computing (2014). Носител на Европейския научноизследователски грант (ERC grant). Има над 100 статии във водещи научни форуми и издания в сферата на алгоритмите. Поради INSAIT се отказва от частичната си позиция си в Google Research, Цюрих.
Д-р Амир Абуд (32 г.) е учен във водещия израелски научен институт “Вайцман”. Носител е на престижния Европейски научноизследователски грант (ERC grant). Отличен с наградата Erdos Prize (2024) за изключителни постижения, като е най-младият носител на отличието в неговата история. Притежава докторска степен от Станфорд. Бил е изследовател в центъра на IBM Research, САЩ. Завършил е бакалавър и магистър в Хайфа и Технион, Израел, с най-високи отличия.
Д-р Томаш Кочумака (33 г.) е изследовател в института “Макс Планк”, Германия. Бил е постдокторант в Калифорнийския университет – Бъркли, САЩ. Златен медалист от Международната олимпиада по информатика и сребърен медалист от Международната олимпиада по математика. Автор на над 100 статии във водещи научни форуми и издания в сферата на алгоритмите. Носител е на наградата за млад изследовател “Кор Баайен” през 2021 г. и на наградата “Витолд Липски” през 2018 г.
