Защо абитуриентите трябва да бъдат насърчени да четат извън задължителната програма
Десетки са полемичните текстове на Борислав Зюмбюлев в “24 часа”, оставили ярка следа. Беше непримирим към несправедливостите, които излизаха всеки ден от историите от новините. Умееше да формулира смели обществени каузи с логични тези и го прави в “24 часа” четвърт век. Някои от тях:
- За по-добро образование: по-високи учителски заплати, борба със сивата икономика на частните уроци, по-къса ваканция
- За по-добро здравеопазване: да има държавно финансирана фондация, която да отпуска пари за болни затруднени хора
- За по-нормален трафик и по-малко катастрофи - тировете да се спират по магистралите в определени часове и да се въведат специални маршрути за тях
- Българите трябва да се научат да спазват правилата - иначе винаги ще ни връхлитат “внезапни” трагедии
- Пътят за икономически растеж минава през вдигане на доходите.
И много други. Припомняме някои от неговите ярки и запомнящи се текстове. Този е от 18 май 2016 г., когато “24 часа” започна инициативата “18 книги за вашето литературно пълнолетие”.
Мина задължителната матура по български език. Абитуриентите писаха за "Гераците" от Елин Пелин. Това безспорно е много важна книга, която всеки, който се нарича българин, трябва да е прочел. Защото, ако не уважаваш семейството, не уважаваш рода и племето.
Съответно не си плащаш данъците на тая държава и си търсиш офшорното щастие. Обучението по българска литература е важно и задължително, защото то служи за патриотично възпитание. Ако не обичаш родината, не искаш да служиш, да я браниш, и тя не може да съществува. Разбира се, че
българската литература е остаряла
и безинтересна. Но тя не може да бъде заменена, защото да си българин, означава да знаеш драмата на Гераците.
Но освен добри български данъкоплатци ние имаме нужда завършващите гимназия да бъдат и добри глобални граждани. Да разбират шегите на другите, да могат изобщо да разбират за какво се говори в малко по-усложнен контекст. Да могат да си правят контекстуални връзки и да вземат решения, като свързват повече данни. Безспорно е, че нацията оглупява. Освен знаменитите влошени резултати на PISA тестовете, които показват влошено качество на образованието, в страната останаха много хора, на които им се губи контекстът. Те не са глупави или необразовани, но малко трудно разбират смисъла на нещата.
Единственият начин да вникваш в смисъла е да четеш книги. Всякакви книги - романи, разкази, есета, вестници и даже стихотворения.
Четенето е незаменима физиологична дейност - изграждат се едни връзки на централномозъчния кортекс, които правят "процесора" по-бърз. Ако използваме компютърна терминология - това е нещо като тактовата честота на компютрите. Ако имаш огромен харддиск - това е знанието, което придобиваме чрез учене, оперативната памет е вродената интелигентност, то изграденото въображение,
способността да правиш бързи връзки се осигурява само с четене
Защото, като четеш, ти задължително си представяш, тоест държиш ума в постоянен фитнес. Като четеш много за кеф, главата ти заприличва на макинтош компютър - работи бързо и добре, макар че данните на етикета не са толкова супер, хипер, мега 7 процесора жълт компютър. Същото е и с мозъците - макар да нямаш два доктората, ако четеш много, мислиш по-ефективно. И обратното - колкото и да ти е голям дискът (образованието по задължение), приличаш на някакъв ужасен уиндоус. Много хвалби, дълги сивита и никаква производителност.
Животът ни показва, че ефективната грамотност - реалното разбиране на написаните думи, е показател, по който България отива много назад. Около 30% от завършващите ученици не разбират това, което се пише. Това не означава, че не знаят буквите или че сричат. Напротив, научени са да четат гладко. Може и правописни грешки да не правят, но им се губи смисълът, а смисъла не можеш да го научиш по задължение и от учители, обсебени от мисълта за частни уроци и как обществото не им плаща достатъчно. Трябва да прочетеш онези книги, които отварят кръгозора. Например,
ако някой ти каже, че си мъгъл,
не може да го разбереш, не си ли прочел "Хари Потър". Само с "Гераците" не става.
Опазил ме Господ да тръгна многознайски да давам акъл на министерството или учителите. Не ни трябва допълнително съдържание в учебниците, а нова задължителна литература. Целта на "24 часа" е с помощта на четящи и заслужили българи да направим един свободен списък на "незадължителните", но много желателни книги, които трябва да си прочел, за да смяташ себе си за образован и глобален. Те дават възможност за разбиране на света и писаното слово.
Предлагам моя си личен списък, без да го налагам като основа за размисъл.
1. "Древногръцки митове и легенди", Николай Кун - защото не може да си европеец, без да познаваш в детайли елинистическата култура. Не можеш да разбереш половината от романите и пиесите на съвременността, защото те преразказват или използват смислови връзки от гръцките митове. Сборникът на Кун е този, който аз съм чел и смятам, че е достъпно и подробно разказан.
2. Библията - културата ни е юдео-християнска. В атеистичната среда, която властва в училищата, трябва да знаеш поне кой е Мойсей и коя - св. Ана. Може и някоя преразказана протестантска библия.
3. "Опити" от Мишел Монтен. Просвещението и неговите идеали са основата на европейското благоденствие. Това е книгата. Оттам идва и популярната дума есе (опит на френски), която сегашните абитуриенти са писали безброй, но не знаят какво точно означава. Есето е като прасето, както е казал Ламар - всичко яде.
4. "1001 нощ" - аз предпочитам преразказа на Светослав Минков, но и какъвто вариант си изберете. Най-доброто на арабско-ислямския свят.
5. "Пипи Дългото чорапче" - детска, но мъдра, без да е лигава и дидактична.
6. "Хладнокръвно" от Труман Капоти - много хубава и вълнуваща, отваря погледа към мрачните ъгълчета на човешкия ум. Автентичен ужас, без измишльотини и евтини номера.
7. "Хари Потър" - задължително, светът се промени.
8. "Милениум" - пример за литература от новото хилядолетие, хем интересна, хем задълбочена, хем изпипана.
9. "Името на розата" - най-хубавата книга, писана някога. Не си ли я чел, все едно нищо не си чел.
10. "Задочни репортажи за България" от Георги Марков - най-важното, което трябва да се знае за комунистическа България.
11. "Ана Каренина" - най-великото първо и второ изречение в цялата световна литература. "Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно посвоему. В къщата на Облонски всичко се обърка." Но не трябва да спирате само дотам.
12. "12-те стола", като ги свършите, ще прочетете и "Златният телец". Много смешна - ще разберете, че Русия не е само Путин, Жириновски и Кобзон.
13. "Баскервилското куче" - най-завършената книга за Шерлок Холмс. Днес от Д-р Хаус (наречен така в чест на великия детектив, защото Холмс на английски и в Перник се произнася Хоумс, което значи дом, къща, същото означава и хаус) до Гилелмо да Баскервил са цитати от Конан Дойл.
14. "Непосилната лекота на битието" от Милан Кундера. Наистина трябва.
15. "Спасителят в ръжта", Джеръм Селинджър - най-добрият роман за юноши.
16. "1984", Джордж Оруел. Има две важни причини - ще знаете защо "Биг Брадър" се казва така и ще разберете вредата от политически коректното говорене.
17. "Хобит: Билбо Бегинс или дотам и обратно". Най-доброто от Дж.Р.Р. Толкин. Другото е излишно раздуто, а филмите са ужасни.
18. "По пътя" - Джек Керуак. Важна и е интересна само докато си млад.
