В неделя, 9 юни, отново ще избираме. Този път представителите ни в Европейския парламент и тези в националния ни парламент. Мнозина мислят, че са уморени от изборния маратон, на който ни подложиха през последните години. Други са отвратени от поведението на политическите партии и кандидатите. Но винаги има смисъл да се гласува и смисълът е, че властта е на гражданите, а чрез изборите ние изпращаме своите представители във властта. Нека да избираме позитивно, според своите ценности и убеждения, според очакванията си за бъдещето ни. Отказът да се гласува, или отбелязването на онова квадратче „не подкрепям никого" означава отказ от очакваното от всеки нас бъдеще. Приемането, че гласът ни е загубен, ако подкрепяме партия или коалиция, които нямат шанс да влязат в парламента не е полезен ход. Така имаме два изхода – да се откажем да гласуваме, или да подкрепим „с отвращение" по-малкото зло. Някой ден това по-малко зло може и да се превърне в голямо зло. За мен най-важното винаги е да гласувам според убежденията си и очакванията за бъдещето.
Напоследък се налага твърдението, че „няма ляво, няма дясно в политиката". Това е открита манипулация, защото защитниците на тази теза не казват нищо по въпроса каква и какво е всъщност политиката. Когато такива хора получат достъп до управлението и започнат да изпълняват цели, действията им винаги могат да бъдат определени по оста „ляво-дясно".
В помощ на всеки избирател е да направи разликата между лявото и дясното и да разбере защо дясното е по-полезно за общество и за отделния човек.
Основната разлика между лявото и дясното е по отношение на държавната намеса в икономиката и размера на данъците за богатите. Левите искат да контролират всичко и да определят животът ни всекидневно. Те искат държавата да събира пари от данъци като богатите плащат повече, а след това правителството разпределя към бедните под различни форми – субсидии, помощи, пенсии, регулирани заплати и други. Такава политика не стимулира икономически растеж, ограничава инициативата на предприемчивите и талантливите, убива моралната отговорност на всеки от нас за общото ни бъдеще и по този начин установява като доминиращ модел на поведение да чакаме всичко от държавата и да бъдем недоволни, а в крайна сметка нещастни. Тъй като държавата има всеобхватен контрол естествено се поражда корупцията във всичките ѝ форми.
Дясното традиционно разбира ролята на държавата като гарантираща сигурен живот, качествено образование, здравеопазване и справедливост за всеки. Социалните дейности не се отричат, напротив, грижата за хората в неравностойно положение и осигуряване на среда за достоен живот са сред основните отговорности на държавата. Свеждането на държавната намеса в икономиката до необходим минимум извежда ролята на предприемчивите и талантливите като първостепенна за икономическия растеж. Свободата на инициативата и зачитането на правата на всеки да определя своя живот не води до хаос и атомизация на обществото. Когато държавата се е погрижила всеки да има осигурен достъп до качествено образование, подготвящо подрастващите за живота, създаващо мислещи и творчески личности, младите хора са уверени, способни да открият себе си и да изберат житейския си път, те са щастливи и спокойни. Щастливите и уверени хора създават общност, създават блага и са готови да помагат. Държавата е длъжна да осигури среда, в която те да се реализират според своя избор, в рамките на закона и без директна управленска намеса. Когато държавата се оттегли от икономиката причините, пораждащи корупция отпадат. Крадците нямат място в този управленски модел. Когато държавата се грижи да има инфраструктурна обезпеченост и свързаност, когато има чиста природа и осигуреност на публични блага, то общността става здрава и е готова да се развива.
Десният консерватизъм разчита на традициите, семейството и вярата. Моралът в личното поведение става движеща сила на отношенията помежду ни. Ние не сме врагове, а приятели.
Живеем в сложни времена. Партиите търпят своите трансформации. Често сме затруднени да определим кои са леви, кои са десни. Спектърът е пъстър. През годините се явяват смесени от идеологическа гледна точка, основаващи се на конюнктурни ситуации партии и коалиции. Дефинициите на консервативни и либерални партии не са извън оста дясно-ляво. Има неолиберали и неоконсерватори, има крайно леви и крайно десни партии. Различните идеологии, на които те стъпват също се подреждат по оста ляво – дясно. Крайностите винаги са били осъждани и заклеймявани. Като фашизма и комунизма. Но десният консерватизъм винаги е гарантирал наличието на баланс на публичните интереси. Нека припомним думите на Маргарет Тачър, „Желязната лейди", които станаха емблематични за разбирането на дясното: „Има два пътя на развитие – единият е десен, а другият е грешен!" След реформите на Тачър Великобритания се възвърна към върховете на своята слава и темпове на развитие. Не случайно в английския език десен и прав се обозначават с една дума – right. Най-правилният път за постигане на развитие, просперитет и щастие е десният.
В неделя, 9 юни ще избираме. Отново. Нека изберем според ценностите си и според очакванията си за щастие и добро бъдеще.
