Само истинско дясно управление може да спре корупцията и нравствения разпад на обществото.
Свръхкорупцията идва от свръхдържавата. Левите политици, най-вече тези които се представяха за десни, създадоха тази свръхдържава и са причината за олигархичния корупционен модел. Същевременно те наложиха мантрата за спасителната реформа на съдебната власт, чрез която ще преборят корупцията. Излиза, че тези които са причината за корупцията, ни предлагат лекарство за последиците от нея. Това е все едно с едната ръка да те удрят с бухалка по главата, а с другата да ти дават хапчета за глава. Лявата политика, освен източник на корупция, е източник на високи данъци, бюджетен дефицит, инфлация и държавен дълг. Лявата политика убива икономическия растеж и гони инвеститорите. Лявата политика е да подкупваш избирателите с малка част от парите, които си ограбил от тях, а лъвският пай от тези ограбени пари да пренасочваш в бездънните джобове на партийните секретари и олигархичните обръчи около тях. Лявото управление доведе и до тази жестока битка за власт, за властта на всяка цена, защото властта е превърната в огромна хранилка за многобройната партийна клиентела съставена от хора, специализирали да преживяват на държавната хранилка. Лявата политика пропилява цялата обществена енергия в това преразпределение на ресурси, а не за създаването на обществени блага. При лявото управление държавата абдикира от основните си функции и вместо да гарантира справедливост и сигурност като създава равни възможности за всички свои граждани, инвестирайки в сигурност, образование, здравеопазване и социални дейности, тя се занимава с нечестен бизнес, като поставя в привилегировано положение близките до управляващите партии икономически структури.
Лявата политика, освен икономически социализъм, налага и нравствен либерализъм, който руши моралните устои на обществото. Левичарството е пропито с марксическата омраза, завещана му от Комунистическия манифест към традиционните ценности, към вярата в Бог, привързаността към семейството и Отечеството.
Въпреки че страната ни е член на ЕС и НАТО, нейното управление е копие и продължение на руската олигархична политическа система. Произведеният от прехода олигархичен елит е негоден да формулира и отстоява националната кауза на България. Днес имаме върховенство на законите, които се правят в услуга на олигархията, а съдът вместо справедливи присъди, раздава индулгенции за невинност. Политическата система създава чувство за безперспективност и несправедливост и ражда обезверени и объркани хора, неспособни да градят бъдещето си достойно и отговорно. Затова дълг на всички почтени и родолюбиви българи е обединението за радикална промяна, за постигане на достоен живот, чрез утвърждаване на справедливостта и морала в нашето общество.
Затова България се нуждае от дясно управление. Дясното управление, означава:
⦁ Свобода на личността да мисли, да говори и да действа свободно, за да разгърне своите инициативност и способности;
⦁ По-малко държава в икономиката, убиване на голямата корупция, по-ниски данъци, по-ниски дългове, по-ниска инфлация, по-голям фискален резерв, повече частни инвестиции, по-висок икономически растеж и по-високи доходи за хората;
⦁ Повече средства от икономическия растеж и ефективно управление за сигурност, образование и социални дейност, а не за сметка на увеличаване на данъците и на държавния дълг;
⦁ Да превърнем страната ни в сигурно и справедливо място за живеене. Тогава младите хора ще останат в родината, а тези, които са я напуснали ще се върнат;
⦁ В българските институции да бъдат избрани хора, които не са свързани с БКП и ДС номенклатурата и създадения от нея политически „елит" на прехода. Защото само такива хора могат да гарантират, че ще бъде потърсена отговорност за престъпленията срещу нацията, извършени през периода на тоталитарния режим и на посткомунистическия преход.;
⦁ Създаване на механизми за носене на пряка и персонална отговорност от лицата, заемащи публични длъжности, пред избирателите;
⦁ Разбиване на олигархично-монополните структури чрез пълни гаранции за свободната инициатива и пазар, привличане на чужди инвестиции и диверсификация на източниците на енергийни ресурси за страната ни;
⦁ Осигуряване на стабилност на законодателния процес и извършване на смела административна реформа за премахване на стотиците излишни регулации;
⦁ Децентрализиране и намаляване на свръх-централизираната и раздута администрация, както и засилване на местното самоуправление и създаване на второ-регионално ниво на самоуправление;
⦁ Реформиране на съдебната власт чрез решителна промяна на критериите и механизма за подбор на висшите магистрати, за да се премахне тяхната зависимост от партийно-олигархичните кръгове. Децентрализиране и преструктуриране на прокуратурата със закон. Връщане на триинстанционното производство;
⦁ Адекватна политика и реакция срещу четирите основни заплахи за страната ни и за нашия европейски дом – хибридната война; неоосманизма; радикалният ислям; и левият либерализъм, който е вирусът, разбиващ имунната система на Европейския съюз;
⦁ Активна позиция на България за формиране на политиката на НАТО и ЕС. Пред нас продължава да бъде открита възможността да се превърнем в лидер на Западните Балкани, тъй като без нашите усилия и партньорство, НАТО и ЕС не биха могли да бъдат пълноценни в нашия регион.
За десният човек няма дилема между националното и европейското. Напротив, както казва бащата на консерватизма Едмънд Бърк „Принадлежността към някоя група в обществото и любовта към тази малка общност е основният принцип (или може би зародиш) на любовта към обществото. Тя е първото звено от онази обвързаност, която поражда любов към родината и цялото човечество." И действително, зародишът на нашата привързаност към Европа е в нашата привързаност към България, така както нашата привързаност към семейството, приятелите и населеното място, в което сме родени е в основата на нашата привързаност към България. Силна Европа е възможна само като обединение на силни национални държави.
Десният човек съзнава, че ние сме европейци и нас ни обединяват общи ценности и история, а не бюрократични и финансови институции. Да си европеец е културен и цивилизован избор, а не паспорт за европейско гражданство. Европеец може да си във всяка точка на света, независимо от гражданството което имаш, както може да си дивак с европейски паспорт, избиващ невинни хора в центъра на Европа. ЕС беше създаден след две кървави войни не за да заличи европейските народи и да създаде хомо-европеикус, а за да превърне Европа в един общ мирен дом на всички европейци независимо от тяхната национална, етническа, религиозна, расова или друга принадлежност. Създателите на Обединена Европа ни завещаха един съюз който ни даде неограничената свобода на движение на хора, стоки, капитали и услуги. Европа означава свобода, а не регулации. Свободата означава свободна конкуренция между отделните граждани и техните общности, а не унификация, регулация и преразпределение. Свръхрегулациите и преразпределението водят до бюрократизация, а тя до корупция и неефективност. Бюрократизацията и генерираната от нея корупция и неефективност са силата която може да разруши ЕС.
ЕС се нуждае от радикална дясна реформа за максимално съкращаване на излишните европейски структури и бюрокрация. ЕС се нуждае от шокова терапия, а не от перестроечна агония. Един по-децентрализиран ЕС ще бъде много по-сплотен, проспериращ и силен, защото това ще става по естествена потребност и убеждение, а не по бюрократична принуда. ЕС трябва да бъде обединен в защита на свободите на своите граждани, а не в защита на определени финансово-икономически структури, чрез левичарския, бюрократичен, регулаторен протекционизъм.
Десният човек съзнава, че постигнатото от европейската цивилизация се основава на нейните християнски ценности. Християнското човеколюбие е основата на демокрацията и толерантността на съвременният европеец. Независимо дали сме вярващи или не, ние дълбоко в себе си носим християнското възпитание, то е въплътено и в нашите основни закони. Мултикултурната псевдотолерантност е тази, която толерира хора които не се съобразяват с нашите закони, а със закони, които не зачитат тази толерантност. Не може да има справедливост, там където има два закона, защото това е като да мериш с два различни аршина според това как ти изнася, а там където няма справедливост има несигурност и граждански конфликти. Ние сме толерантни към различните, независимо дали това различие е религиозно, етническо или друго, именно защото носим дълбоко в себе си уважението към човешката личност, защото любовта към ближния е и уважение към личността. В приоритетите на един реформиран ЕС трябва да бъдат солидарността при защитата на сигурността на европейските граждани и държави. Недопустимо е най-голямата икономическа общност да няма собствен военен ресурс да защитава своите граници от агресори като днешна Русия с десетократно по-малка икономика. Мирът и високият стандарт на живот не са даденост, те трябва да се отстояват непрекъснато. Улисани в занимание с размера и формата на краставицата, от Брюксел не обърнаха особено внимание на проблема с радикалния ислям и емигрантската вълна, която залива Европа. Никога не трябва да забравяме, че ЕС е първо ценностна, а след това икономическа общност. ЕС ще излезе по силен от ситуацията в която сме поставени днес, ако проведем откровен разговор за проблемите на съюза. Европейските лидери трябва да имат доблестта да погледнат истината в очите и да поемат своята отговорност за положението в което днес се намира ЕС.
