Осигурихме възможност да бъдат изпълнени проекти за инвестиции от над 170 млн. лв., казва министърът на земеделието и храните.
И още:
Около 300 млн. трябват за втори транш на украинската помощ, налага се актуализация на бюджета
Много ми се иска да върна диалога в бранша, не го деля
Очаква се добра реколта от пшеница - между 6,1 и 6,3 млн. тона
Подадени са вече 33 400 заявления за директни плащания, очертани са над 2,3 млн. хектара
- Г-н министър, какъв е този нов инструмент за защита на фермерите, който предложихте преди дни на Съвета по земеделие в Брюксел?
- Идеята е да имаме по-гъвкав инструмент за прогнозиране и управление на риска. Когато е наличен откъм бюджет, той да може да се активира при форсмажорни обстоятелства, на каквито сме свидетели в земеделието през последните 2 години. Това е в подкрепа на предложение на Хърватия и Словения.
- Тоест да е част от стратегическите планове и да се финансира със средства от тях?
- Точно така! Изразих становище, че този механизъм ще допринесе за по-бързи действия при извънредни ситуации, които са предизвикани от неблагоприятни събития и процеси. Той трябва да е ад хок, тоест финансовата подкрепа да се задейства веднага. Предложих това да се реализира при следващото изменение на Регламента за стратегическите планове.
Общата селскостопанска политика като цяло и в частност самият селскостопански резерв се нуждае от адекватен бюджет, който трябва да създава сигурност.
Отново поставих и искането ни да има справедливост при подпомагането на фермерите. Казах пред Съвета на министрите, че сега е моментът - при отваряне на регламента, да работим за изравняване на нивата на директни плащания в старите страни членки и новите.
- В София еврокомисарят Януш Войчеховски се съгласи, че трябва да има изравняване на плащанията. Но това са последните дни от мандата му. Ще има ли време да се случи?
- Мандатът му изтича през ноември, има още 6 месеца. Моята кауза е да не спирам да настоявам това изравняване да се случи. За съжаление, тази тема не се е повдигала от известно време. А аз през последния месец го направих на три пъти - в Люксембург, Брюксел и София.
- Не е реалистично обаче изравняване да има до края на този програмен период. Но за следващия оптимист ли сте?
- Наистина има шанс да стане, което ще бъде много добре за българските фермери. Защото при нееднакви нива на плащания се създава напрежение сред нашите фермери - те работят с останалите на един пазар, с почти еднакви разходи, които в последно време се повишават много, особено енергийните и логистичните. И когато себестойността е покрита с по-високи нива на директни плащания, това дава предимство, а останалите са неконкурентни.
- Премиерът Димитър Главчев подари на всички министри “Приказка за стълбата”. Препрочетохте ли я? И къде сте повече “в свои води” - в министерството или във фонд “Земеделие”?
- “Приказка за стълбата” чета редовно от 30 години насам. И аз, и децата ми я знаят наизуст. Винаги се старая, където и да работя, да не я забравям.
- Защо нямаше пари за т.нар. украинска помощ, след като още от февруари се знаеше, че в споразумението с протестиращите тогава земеделци, на което стои и вашият подпис, е записана датата 22 април за изплащане?
- Сложил съм моя подпис и това, което бях поел като ангажимент по този меморандум, съм го изпълнил 100%. Като изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие” да осигуря безпроблемен прием на заявления, да организирам процеса по начин, по който те да бъдат обработени, и всички алгоритми, които заложихме в новия модул, да бъдат достатъчно коректни и правдиви, и към 22 април фонд “Земеделие” да има готовност за плащане. Приехме над 52 хил. заявления, обработихме ги и към датата, на която трябваше да се изплати сумата, имахме абсолютна готовност...
- Но нямаше пари...
- Аз не отговарях за парите. В меморандума имаше и други подписи...
- Днес обаче сте министър и отговаряте и за парите. ЕК одобри удължаването на украинската помощ до края на 2024 г. и фермерите очакват втория транш - по неофициални данни ще са нужни 600 млн. лв. Работи ли министерството по актуализация на бюджета, за да не се повтори ситуацията с първия транш?
- Няма такава сметка, според която номиналната стойност, която се очаква да бъде изплатена през септември - октомври, да се равнява на 600 млн. Може би това е сумарната цифра от двете плащания. В първия транш платихме малко над 300 млн. лв. и евентуално толкова се очаква и за втория.
В последните 18 месеца ЕК е оставила държавите сами да се справят с преодоляването на негативните последствия за бранша от войната в Украйна. Парите, които плащаме по т.нар. украинска помощ, са национални средства. Знаейки затрудненията, които изпитва секторът от насложените кризи през последните години, аз бих подкрепил дадената от ЕК възможност за втори транш по тази помощ в рамките на 2024 г.
За да бъде взето такова решение, трябва да има актуализация на бюджета, която минава през Народното събрание. Така ще има гаранция за парите, за да не се получи ситуацията отпреди месец, когато имаше обещания без никакви финансови инструменти. Просто тогава на лист хартия се подписаха най-важните държавни мъже, но когато трябваше да има плащане, парите ги нямаше. Използваха се всички резерви на фонд “Земеделие”.
- Това означава ли, че бяха стопени парите за интервенциите по стратегическия план за 2024 г. и приеми по инвестиционни мерки няма да има?
- Няма опасност! Парите, които се изплатиха от фонд “Земеделие”, по никакъв начин няма да се отразят на плащанията, които фермерите трябва да получат до края на годината. Това го гарантирам 100%. И по никакъв начин няма да се отразят на всички интервенции, които ние сме амбицирани да отворим през стратегическия план до края на годината.
- Откъде ще дойдат парите?
- Парите ги има, беше преструктурирана план-сметката на фонда. Това е едно нелесно действие, при което трябваше да бъдат съобразени всички тенденции към края на годината за реализация на стартирали мерки и подмерки по ПРСР и по стратегическия план.
Беше направена комуникация с бенефициерите на какъв етап на изпълнение са техните инвестиционни проекти и какви очаквания на заявки за плащания ще има до края на годината. И след този анализ се прецени каква част от средствата биха могли да бъдат ползвани сега, за да не се загубят към края на годината.
Това е осмислено действие, в което лично съм участвал. И то няма да породи забавяния в плащания или да е причина за нереализиране на инвестиционни проекти.
- Искането ви към комисаря Войчеховски за удължаване с 12 месеца на срока за разплащания по ПРСР обаче може да се тълкува като предупреждение - “за тази година няма повече пари, ще платим следващата”.
- Както се казва, няма ненаказано добро. Това искане към Войчеховски по никакъв начин не е свързано с преструктурирането на план-сметката на фонд “Земеделие” за изплащане на украинската помощ. То се базира единствено на реалната икономическа ситуация в момента в страната ни и в Европа.
Имаме пълен анализ на проектите. Над 60% от стартиралите по мерките 4.1 и 4.2 не могат да се реализират заради затруднения във веригите на доставки. Давам пример с проекти за закупуване на дълготраен материален актив. България не е производител на такива активи, доставките обикновено са от Германия, Нидерландия, Италия. Бенефициентът иска да го закупи веднага, понеже е изтеглил кредит, обаче от доставчика от чужбина казват, че по-рано от март догодина тази стока не може да бъде изпратена. Тези документи са във фонда и на база на тях е преструктурирането, за да не останат излъгани самите бенефициери и да не загубим европари.
- Другият горещ картоф в земеделието е закъснението с директните плащания. Все още не работи очертаването в Системата за електронно управление - кога ще тръгне?
- Регистрираните в ИСАК заявления към 30 май са 33 400 с очертана площ от над 2,3 млн. хектара. Това е добра тенденция за нормалното протичане на приема. Успяхме да проведем информационна кампания, като в рамките на 10-ина дни зам.-министри, директори на дирекции, експерти се срещнаха с над 3000 стопани от цялата страна.
За забавянето на кампанията мога да кажа, че обявените индикативни дати, които фонд “Земеделие” публикува през януари, се изпълняват без никакво закъснение. А от гледна точка на това, че тези дати са чувствително по-късни от предходни години, това се дължи изцяло на забавянията на наредбите и подзаконовите нормативни актове през 2023 г., което се случи в министерството.
- Кои схеми и изисквания затрудняват най-много земеделските стопани?
- Най-честите въпроси бяха свързани с прилагането на националните стандарти за поддържане на земята и за интервенциите в сектор “Животновъдство” - най-вече за доказване на реализация на продукция и за хуманно отношение към животните.
Затруднения се изпитват и от допълнителните ограничения по екологичното законодателство. Там имаше известни дерогации от ЕК, но този процес продължава.
- Имаше декларации от ЕК и за намаляване на административната тежест към фермерите, вие също го поискахте при срещата си с еврокомисаря.
- И продължавам да го искам. Защото знам, че когато административната тежест е прекомерно голяма, това отнема време на земеделските стопани, те нямат и яснота кога ще получат подпомагането си. Винаги съм казвал, че пари, дошли навреме като подпомагане, са средствата, които носят най-много принадена стойност. Затова е много важно парите да постъпват навреме.
Държавен фонд “Земеделие” няма как да изплати нещо, което не е подкрепено от норматив. И понеже познавам процеса като директор на фонда и като министър сега, се опитвам да създам тази симбиоза на действие, която да доведе до най-добър и бърз ефект.
Защото забавяне в министерството на изготвяне, съгласуване и обнародване на наредби, неминуемо оказва влияние върху изплащането на самите суми по индикативния график.
Във фонд “Земеделие” при утвърдени наредби се създава организация за контрол, алгоритми и модули, които да доказват законосъобразното харчене на средства. Затова аз и екипът ми ще дадем всичко от себе си тази година да минимизираме щетите, въпреки че забавянето е голямо.
Наредбите трябваше да бъдат готови до края на май 2023 година, а през ноември и началото на декември във фонд “Земеделие” тепърва идваха - например за предварителната условност, за обвързаната подкрепа за плодове и зеленчуци, където сме най-атакувани за закъснение в плащанията. Нашата амбиция е до дни наредбите по директните плащания да бъдат обнародвани. Също и наредбата за системата за електронни услуги, за да може до 24 юни да приключим със заявленията. И индикативният график, който ще заложим за изплащане на подпомаганията, ще бъде адекватен на очакванията на фермерите.
Това е амбицията ми, но това, което заварих, не беше никак добро. Наредбите бяха в първоначална фаза. Миналата година до 25 юли се удължи срокът за прием на заявленията.
- И сега има очаквания за удължаване.
- По-скоро не. От тези изходни данни, които имаме с над 2,3 млн. хектара очертана площ, означава, че ИСАК се използва. Ще отпушим нормативно и електронните услуги, имаме още 20 дни до приключване на кампанията. Дойде и официалното одобрение от ЕК на първото изменение на стратегическия план.
- При вашия предшественик бяха формирани множество консултативни съвети, за което в бранша имаше критики, че се губи време в приказки, но имаше и одобрение. Ще продължат ли работа и под каква форма?
- Много ми се иска да върна диалога в бранша. Но консултативните съвети не са единствената форма за комуникация. За мен е важно да имам диалог с всеки един, не деля по никакъв критерий браншовите организации. Разделението в бранша беше много осезаемо.
За продължаване на консултативните съвети мога да кажа, че съм привърженик на по-оперативната работа, която да дава резултати и действия. Всичко добро, което е направено, че ще го продължим, но консултативни съвети по 7-8 и дори 10 часа или с дни няма да има.
- Планирате ли смени на зам.-министри?
- Не. Аз мога да работя с всички. Особено когато съм си поставил цел и знам, че действията ми са правилни, по-скоро гледам да заразявам с работа, отколкото да деля зам.-министрите на добри и лоши. Екипът ми е добър.
Най-интересното е, че от четиримата зам.-министри в момента двама са от стария екип и като министър мога да кажа, че ги преоткрих - от гледна точка на експертиза, комуникация. И ако преди някои неща са се случвали за 7-8 месеца, сега се получават в рамките на дни. Явно посоката, която задаваме, и целите, които търсим, са правилните, и това ги мотивира за работа.
- Ще продължите ли работата по законодателната част - бяха обещани закони за браншовите организации и аграрната камара, за агрохранителната верига, за кооперациите, за регулиране на рентите и т.н.?
- Министерството не е спирало да работи по законодателната част, комуникацията с бранша по законодателните инициативи продължава. Но отварям една скоба - ако разчитаме, че само чрез закони, наредби и правилници ще си решим проблемите, това няма как да стане.
- За животновъдите проблем са ограниченията за паша на животните в националните паркове. Ще имате ли разговори с МОСВ за решаването му?
- След неосигурените финансови средства за Украйна и другата “бомба” с кампанията по директните плащания и забавата в индикативния график това е третият голям проблем, с който се сблъскахме. А той стои от 2 години и е предизвикан от екологичната оценка за въздействие, която е върху националните паркове. И която предизвика редукция на средната гъстота на животните за паша близо 3 пъти. Също се редуцира и надморската височина - от 1800 м беше свалена на 1500 м. Имам повече от 5 срещи с екоминистъра по тази тема, дебатът с МОСВ не е никак лесен.
- Има ли решение?
- Има един механизъм, който не беше взет предвид, и това са природните паркове, които са под шапката на земеделското министерство. Ние в националните паркове не можем да се месим. Това, което може, е да видим, какви свободни пространства имаме в природните паркове.
- В началото на юни ще стартира жътвата. Каква реколта се очаква?
- Към момента данните показват, че общото състояние на пшеницата и ечемика е много добро. По експертни оценки на областните дирекции “Земеделие” прогнозните средни добиви са 528 кг/дка за пшеница и 504 кг/дка за ечемика. Това са среднопретеглени стойности, получени на основата на моментното състояние на посевите. Реколтата се очаква да е в границите на 6,1 и 6,3 млн. тона пшеница и над 800 хил. тона ечемик.
- Най-важна обаче е изкупната цена, за да се “вържат” сметките на зърнопроизводителите.
- Цената е борсова. Това е проблемът. Но има и друг. Както казах в Брюксел: Европа е един богат пазар, който се търси от много страни. Но нека да насочим малко усилия да наложим всички тези екологични стандарти за всички, които искат да ползват пазара.
Защо имаме висока себестойност? Защото всички тези тежести, които се налагат през регламенти, я увеличават. И като дойде продукция от трети страни, която не е обременена с тези регулации, те стартират с близо 40% по-ниска себестойност. Украйна е във война, но и тази година се очаква да добие около 62 млн. тона зърно и тяхната себестойност е много по-ниска.
Това наистина унищожава и демотивира нашите земеделски производители.
- През Министерския съвет мина поредното изменение на старата ПРСР, за да се прехвърлят средства за нови приеми. Какво предвижда то?
- С изменението се осигурява възможност да бъдат реализирани проекти за инвестиции на над 170 млн. лв. Осигуряват се допълнителни средства по мярка 4.1 по приема от 2021 г. за над 200 проекта, получили от 34 до 15 точки включително. Също и за проекти в 56 общини, които да спомогнат за повишаване на качеството на живота в тези райони.
Ще стартираме и целеви прием за инвестиции и дейности, осигуряващи опазване на компоненти на околната среда, включително ВЕИ по подмярка 4.2 за инвестиции в преработка.
- Ще останете ли в редовен кабинет, ако ви поканят след изборите?
- Това не ми е тема към днешна дата. Знаете народната поговорка: “Времето е най-добрият съдник”. Нека да свърша това, което съм си поставил за цел, и което мога в този ограничен хоризонт, който имам. И след това бих могъл да разсъждавам.
