Смъртта е акт на свобода или другото лице на физическото присъствие на хората. Но животът на тези от тях, които са се посветили на словото и публицистиката, има много по-широко измерение. Те избират да живеят много по-дълго, отколкото е обикновеното всекидневно живеене.
Пътят за тези хора е изпълнен с нестихващ стремеж да разкриват истинския смисъл на самия живот. Борислав Зюмбюлев беше такъв човек. Влюбен в журналистическата работа, в писането и четенето, решен да разкрива тайните на историята и изкуствата.
Затова освен всичко написано за медиите, в които работеше, той ни остави интересна кулинарна книга. Тя описва града, в който е роден, учил е и е оставил следи, така че всички в родния му град да го обичат и споменават с уважение. Борислав притежаваше душа, на която не бе достатъчно просто да пише - тя искаше да стигне до дълбочината на всяка тема, всяка история и там да открие нови измерения и светове.
Затова той не обръщаше голямо внимание на физическото си съществуване, основният акцент за него бе върху духовното, като мисъл и преживяване. В неговите текстове винаги се виждаше загриженост и притеснение за това, което се случва в света. Той искаше да осмисля и притежава този свят и да не го изпуска от ръцете си. Когато съм разговарял с него, откривах, че си приличаме по нещо. По желанието да държим всички ключове в ръцете си. И за теб, и за мен те отварят вратите към нови светове и нови знания, а това ни помага да виждаме в тях себе си и ни мотивира още повече да даваме всичко на онези, които обичаме. Борето вечно беше в състезание с времето, когато спеше и когато беше буден. Когато бе здрав или болен. Той искаше да хване изненадите, които ни връхлитат в един луд, объркан и враждебен свят, и да ги победи с разбиране.
Това, което най-много ме изненадваше в него, е енциклопедичното познание по много теми, дори такива, които се отнасят до земеделието, билките, как се отглеждат и използват. Един път ми се обади, след като гледал моето участие в “Черешката на тортата”, за да ми разкаже за боб мунг, който бях използвал в моите рецепти. Попита ме: “Ти знаеш ли, че и в България го отглеждат?”. Започна да ми обяснява детайлите за отглеждането и свойствата на растението. Той имаше желание да направим кулинарно състезание и ми предлагаше съдията да бъде колегата му Георги Милков, който да определи кой е по-добрият. Знам, че щеше да е достоен съперник. А вероятно и победител, защото влага всичко от себе си, когато прави нещо.
Сбогом, скъпи приятелю! Ти беше истински човек. Готов да помогне и да даде подкрепа. Това е по-трудното и важно умение от това да си добър професионалист. Не съм очаквал толкова бързо да отлетиш и аз да пиша тези думи.
