Десетки са полемичните текстове на Борислав Зюмбюлев в “24 часа”, оставили ярка следа. Беше непримирим към несправедливостите, които излизаха всеки ден от историите от новините. Умееше да формулира смели обществени каузи с логични тези и го прави в “24 часа” четвърт век. Някои от тях:
- За по-добро образование: по-високи учителски заплати, борба със сивата икономика на частните уроци, по-къса ваканция
- За по-добро здравеопазване: да има държавно финансирана фондация, която да отпуска пари за болни затруднени хора
- За по-нормален трафик и по-малко катастрофи - тировете да се спират по магистралите в определени часове и да се въведат има специални маршрути за тях
- Българите трябва да се научат да спазват правилата - иначе винаги ще ни връхлитат “внезапни” трагедии
- Да се кръсти столичен булевард на Роналд Рейгън, човека, който разклати комунизма
- Пътят за икономически растеж минава през вдигане на доходите.
И много други. Припомняме някои от неговите ярки и запомнящи се текстове.
“Какво е днес да си образован” е писан през 2004 г. - преди 20 години. Сами съдете колко е бил проницателен.
Гимназистът трябва да е прочел поне един куфар с важни книги. Кое е важно - да плуваш или да си метафоричен
Учебната година започна и 64 125 деца влизат за пръв път в клас. Те ще прекарат там 12 години, за да научат буквите, таблицата за умножение и къде е Стара планина.
Стотици часове от живота им ще бъдат посветени на зазубряне на литературни анализи и най-умните и пробивните от тях след 12 години ще знаят какво е казал Пантелей.Зарев или някой по-пресен критик за баба Илийца и кола, за любимите на Яворов и десетки други безсмислици.
Знанията, които ще придобият бъдещите зрелостници, ще им послужат само веднъж в живота - на приемния изпит в български вуз. Ако ще учат в чужбина, познанието за юношата на Смирненски няма да им свърши никога никаква работа.
Българските зрелостници няма да имат онези знания и умения, които са необходими на зрелия индивид през XXI век.
Защото това, което е било важно през 1950 г., е различно от това, което ще е важно през 2016 г.
Образованието ни обаче е подчинено на същите приоритети, както и преди 60 години. Образованият българин днес трябва
да знае писмено и говоримо английски
Сега това е привилегия на най-умните и най-подготвените, които успяват да влязат в добрите езикови гимназии, и на най-богатите, чиито родители могат да им платят скъпи уроци. Това е ужасяваща, мултиплицираща се форма на сегрегация. Владеенето на чужд език няма нищо общо с интелектуалните възможности. Езикът сам по себе си не е знание, а умение, сечиво за придобиване на знания, за общуване и т. н. Ето защо и тъпите, и умните хора научават чужд език. Той е еднакво необходим и на сервитьора, и на камериерката, на шивачката, която трябва да се разбере с бъдещия си работодател, и на компютърния специалист или адвоката.
Българската икономика, която става все по-силно зависима от туризма, изпитва невероятно голяма нужда от хора, които могат да общуват с чужденци.
Хиляди левове всяка година се харчат за уроци, а ако част от часовете, отделени на изучаването на българска литература, бъдат заменени с часове по английски и друг език, житейската полза за ученика ще е много по-голяма. Но никой не пита гражданите какво искат те от образователната система. Народът трябва да се съобразява с
мухлясалите критерии в българското училище
Да не знаеш език в наши дни, означава просто да си неграмотен. И училището трябва да го осигури на всяко българско дете, иначе се нарушава конституционната норма за всеобщо, безплатно и достъпно образование.
Друго важно умение е работата с компютри. То също трябва да се придобива в училище и да включва няколко задължителни елемента, първият от които е
умението за писане и с 10-те пръста
Ръкописът изчезва като явление, съвременният офис вече е невъзможен без електронната кореспонденция. Дори шивачките всекидневно въвеждат някакви данни с клавиатура. С други думи, буквите трябва да се учат и като клавиши, т.е. и папиларно. Зрелостникът трябва да получи умения за работа с основните офис програми.
Сега в училище децата са принуждавани да програмират по демодиран начин. Ясно е, че не всички ще станат програмисти, но всички трябва да могат да работят с Excel. А грамотен ли е човекът, който не може да управлява автомобил?
Защо хората трябва да плащат на инструктори все повече и повече пари. Не е ли редно с парите, които ние, данъкоплатците, отделяме, това умение да се придобива още в десети клас например? Житейската полза ще е много по-голяма от придобиването на стругарски умения например, което все още се практикува в училищата.
Стругове вече не стържат по нашите фабрики,
а в европейските ги управляват с компютри.
Четвъртото умение на съвременния човек е способността да плува. На нас като земеделско-занаятчийски народ водата ни е чужда. Отскоро сме научени да се къпем, нямаме традиции в мореплаването, не ядем риба. Но плуването е умение, което дава добро здраве, хармонична фигура и изгражда устойчиви личности. Всички народи, които са се научили да плуват, са преуспявали.
Петото умение, което е главното качество на културните народи, е стремежът да се четат книги. Българското училище обаче го потиска със системата си на зазубряне на безмозъчни анализи за това какво искал да каже писателят или поетът. Най-важната цел на образованието по литература е да създаде любов към четенето.
Системата обаче е такава, че те отблъсква и отвращава от него. Може би това е инстинкт за самосъхранение, защото, ако здрав младеж изчете цялата тази “литература”, със сигурност ще му се възпали мозъкът или поне ще получи трайни личностни изменения. А иначе гимназистът трябва да е прочел поне един куфар с важни книги. Ей това са съвременните измерения на грамотността. Вероятно и много хора ще се съгласят с мен. Но проблемът е, че никой не пита гражданите какво искат от образователната система, която издържат с данъците си. А ако не я променим, ще си стоим едни болнави, неразбрани и метафорични.
