С Борислав бяхме близки още отпреди 2008 г., когато бях председател на общинския съвет в Силистра.
Имам добри спомени и чувства към него - беше от хората, които с умиление и желание искаха да помагат за родния си град, въпреки че повечето казват за него, че е накрай света.
Той беше табела на града ни като един от най-успелите силистренци.
Винаги е мислил за града си и се е гордеел, че е от Силистра. Повечето хора, като отидат в София, забравят откъде са тръгнали - той не беше такъв.
Последните години Борислав започна да се връща в едни хубави спомени. Спомени, които бяха и мои, а и на много съграждани. Като човек беше откровен, честен.
Бил е и дори мой коректив - още като бях депутат, все ми казваше: “Тук не си прав”, или “Това и това трябва да направите”.
Диалогът ни винаги е бил ползотворен и течеше “като по мед и масло”.
Бог да го прости!
