- Намалява търсенето на IT специалисти, но когато децата завършат, вероятно бумът ще се върне
- Само при готвачи и електротехници има добро съответствие между търсене и предлагане от училищата
- Проблем при дуалното образование: работодателят трябва да декларира, че след 3-4 години ще наеме ученици. Само най-големите компании могат да го направят
- В Добрич и Сливен има най-добър синхрон между професионалните гимназии и пазара на труда
- Г-жо Славова, Институтът за пазарна икономика за трета поредна година прави индекс за съответствието между средното професионално образование и потребностите на пазара на труда. Подобрява ли се това съответствие, или напротив?
- Съответствието се подобрява с течение на времето, но това, което виждаме, е, че самият индекс намалява. Това става, защото напоследък се наблюдава засилен прием на ученици по специалностите, свързани с IT.
В този сектор на икономиката бумът на наемането на служители намалява напоследък, но след години, когато децата завършат, най-вероятно отново ще има силно търсене на кадри.
- Колко са тези деца?
- Около 7000 само за последната учебна година, което е много. Трябва да имате предвид, че един випуск на средните професионални гимназии у нас е към 37 хил. деца.
Разбира се, абсолютно всички няма да работят в IT, но в съвременния свят навсякъде се работи с високи технологии. Дори в промишлеността да си намерят работа, те ще бъдат добре подготвени. Дори в селското стопанство днес се работи с машини, ръчният труд не е толкова широко застъпен. Така че технологичното образование е по-скоро нещо положително.
- Прави впечатление, че сравнително много ученици се записват в специалности, свързани с туризма. Това някакъв тренд ли е?
- По-скоро е нещо, което продължава с течение на времето. Тези специалности обаче са по-широко застъпени в общини и области, които са с по-слабо икономическо развитие. Може би защото образованието за хотелиерство и ресторантьорство не е толкова скъпо от гледна точка на материалната база, която трябва да се осигури.
Представете си как се подготвят едни средни специалисти в тежката промишленост, където се работи със скъпа техника. Дори обучението за програмисти и софтуерни разработчици е донякъде скъпо, защото трябват мощни компютри.
Това, което важи за туризма, се отнася и към селскостопанските професионални гимназии. Там има някаква материална база, но тя рядко се обновява. Тези учебни заведения също са предимно в региони с развито селско стопанство и принципно по-слабо развити икономически.
- Вие правите и регионална класация за съответствието между образование и пазар на труда. Къде в България нещата са най-добре и къде - най-зле?
- На първо място сега излизат Добрич и Сливен, а и в предните години бяха на по-предишни позиции. Но това се дължи на обстоятелството, че в Добрич например има много аграрни гимназии, а селското стопанство в този край е доста развито и има много заети в тази сфера. Така че има доста добро съответствие.
В Сливен също има много добро съответствие между образование и потребности на пазара на труда, защото има голям прием в професионални гимназии по текстил и облекло, а точно тази промишленост там е с висока заетост. В Сливен доста добре е застъпено и дуалното образование.
- Доколкото знам, професионалното средно образование е с 5-годишен срок на обучение. Няма ли опасност, докато трае то, много неща в икономиката да са се променили? Това за една фирма или отрасъл е доста голям срок, вероятно и за пазара на труда.
- Така е, именно затова пледираме да се даде възможност за смяна на специалности и професии в хода на професионалното образование.
У нас по принцип специализираните предмети не са чак толкова силно застъпени още в самото начало на обучението, тогава се набляга повече на общообразователните.
Затова би могло да се направи много лесно профилирането да става в по-късните фази на образованието, когато учениците ще могат да избират какво биха искали да работят.
Агенцията по заетостта от години прави анкети сред работодателите, в които пита бизнеса какви кадри ще са му необходими в дългосрочен и в краткосрочен план.
Там също виждаме голямо несъответствие. Например в преработващата промишленост работят най-много хора с придобита професионална квалификация, а в професионалното средно образование тя е слабо застъпена.
Интересното обаче е при краткосрочните нужди. От последната анкета на агенцията излезе, че сред 20-те професии, които спешно са най-нужни на бизнеса, по 15 няма почти никакво обучение в професионалните гимназии.
- Кои са тези професии?
- Първата е водач на превозно средство за градския транспорт. У нас в момента няма такъв прием. Другата специалност е болногледач, а третата – касиер.
Има още 12 професии, за които се търсят спешно кадри, а приемът в един випуск в средното професионално образование е под 100 ученици, т.е. части от процента от всички. Това са шивач, заварчик, шлосер, социален асистент и др.
По принцип те винаги са били типични за средното професионално образование в България, но в момента приемът за тях е много нисък.
Единствено при готвачите и електротехниците има много добро съответствие между търсене и предлагане – търсят се много, но и в средната степен на образованието се подготвят много такива кадри.
- Какви са особеностите на държавното финансиране на средното професионално образование? Не е ли то по някакъв начин причината за изкривяване на картината и за това голямо несъответствие между търсенето и предлагането на хора с определени професии?
- Плащането от държавата за всеки ученик в професионалното образование е малко по-високо, отколкото за общообразователните гимназии. Което е нормално, тъй като материалната база в професионалните гимназии е по-скъпа. Има различни ставки за различните професии.
Ако си директор на такава гимназия, за теб е по-лесно да разкриеш паралелка с обучение за професия, за която не трябва кой знае колко скъпа материална база. Това обяснява защо на много места дори общообразователни гимназии разкриват паралелки за хотелиерство и ресторантьорство.
Ако говорим за проблемите с финансирането на средното професионално образование, те по много ярък начин се отразяват върху ниското разпространение на дуалното образование у нас. В момента по план-приема за тази учебна година то е едва 8% за страната, което е изключително малко. Все едно, че го няма.
Училищата, особено онези, които обучават кадри за промишлеността, просто няма как да имат материална база, която да е адекватна на тази във фирмите, в които ще работят техните възпитаници. Разковничето е именно в дуалното образование, защото при него учениците се докосват до най-модерните технологии, до онези, с които в действителност ще им се наложи да работят, когато завършат. Те няма да работят със стария струг, с който разполага гимназията.
- Защо според вас дуалното образование, за което говорим от години, не се развива у нас?
- Има много препятствия пред него и честно казано, си мисля, че докато не стане задължително, то няма да се развива.
При дуалното образование има един хорариум от часове, които учениците прекарват в действителна работна среда. Но у нас никой не плаща на работодателя, за да поеме тези деца.
Освен това сега в България ако някъде има дуално образование, съответното училище трябва да намери фирма партньор и този работодател да декларира писмено, че след 3 или 4 години, когато съответният випуск започне да изучава специалния предмет, ще поеме определен брой ученици за обучение в реална среда в своята фирма.
За доста фирми обаче не съществува такъв дълъг хоризонт. Кой може да бъде сигурен, че точно след 3-4 години ще има нужда и възможности да поеме тези ученици? Това е по силите само на най-големите и развити компании, установени отдавна на пазара и които се справят добре и ще продължат да се развиват.
Пък и самите фирми трябва да се подготвят за дуалното образование – те трябва да имат определен наставник, който да е минал специално обучение. Това е времеемко занимание и съществуват финансови ангажименти за фирмите.
Именно това трябва да се улесни, ако искаме учениците ни да се обучават така, че наистина да харесат своята специалност и да искат да работят по нея. На работодателите ще трябва да се даде възможност по всяко време на образованието да се включват в тази форма на обучение, а не в бъдещето.
- Има ли професии, в които дуалното образование е по-силно застъпено, отколкото в други?
- От общо 145 професии, за които е започнало професионално образование през тази учебна година, в точно 50 има някаква част от учениците, които ще се обучават дуално. От тях само в 3 професии образованието чрез работа обхваща всички новоприети. Това са техник по железопътна техника (104 ученици от 5 области), текстилен техник (78 ученици единствено в област Сливен) и минен техник (39 ученици в Русе и Пазарджик).
Дуалното образование обхваща и над половината ученици, започнали обучението си в още 6 професии: машинен техник (275 от общо 470 ученици), мехатроника (130 от общо 234), консултант по козметични, парфюмерийни, биопродукти и битова химия (78 от общо 130), оператор в дървообработването (65 от общо 117), авиационен техник (26 от общо 52), техник-технолог по експлоатация и поддържане на хладилна и климатична техника в хранително-вкусовата промишленост (26 от общо 39).
Но за 95 от професиите няма нито една паралелка, която включва дуално образование. Някои примери са доста странни, защото, от една страна, изключват придобиването на знания и умения само от учебник, а от друга страна – материалната база в училищата не би могла да отговори адекватно на бързата промяна на технологията и технологичния прогрес. Това ще попречи на учениците да се подготвят добре за работа в реална работна среда.
Сред множеството примери са професиите лаборант - тази година са започнали обучението си 234 ученици, фермер (159 ученици), асистент на лекар по дентална медицина (143 ученици), сътрудник социални дейности (143 ученици), помощник-възпитател (117 ученици), шивач (104 ученици), техник-механизатор (91 ученици), работник в хранително-вкусовата промишленост (78 ученици) и много други.
CV
Завършила е бакалавърска и магистърска степен по специалност "Макроикономика" в УНСС
От 2007 г. е част от екипа на Института за пазарна икономика
Автор е на изследвания и анализи в сферата на образованието, социалната политика, регионалното развитие, конкуренцията, пазара на труда
