Основното в учението на Църквата, под което трябва да се разбира само и единствено ПравоСлавещата Бога Всевишни, е, че земният живот е временен. Очаква ни вечният живот или вечната агония на ужасяващото умиране. Вечният живот е онова рядко усещано блаженство на споделената любов, която във временния живот е искрица от светлината на Бога, защото Той е Любов.
Когато се изправим пред Страшния Съдия на окончателния съд и отговаряме за делата си, за да се реши накъде във вечността ще се запътим, ще трябва да дадем пълен отчет за доброто и злото, което сме сторили приживе. За някого ще е достатъчно и едно изречение, каквото изрекли светиите, живели далече от Бога, но в най-важния момент от живота си изрекли: И аз съм християнин! Това са думите на тъмничаря на светите Четиридесет мъченици, след като един от тях не издържал и излязъл от леденото езеро край Севастия Арменска. Това изрекъл любителят на сладкия чревоугоден и безпътен живот, който изумен попитал, какви са тези хора, мъже, жени, деца, които умират без страх от ужасяващи мъчения и чул, че вината им е, че са християни.
В живота на починалият днес Борислав Зюмбюлев има такова изречение и то е заглавие на кратък коментар с почти 50 000 посещения в сайта на „24 часа": „Без страх от Бога няма как България да стане правова държава!"
С Борислав не бяхме близки, както с неговия колега и мой добър приятел Николай Москов, напуснал ни преди осем години. Познавахме се и между нас имаше един важен свързващ елемент – доверието.
Нямам представа какви дела ще изповяда Борислав пред прага на вечността, но, мисля, че да се каже на всеослушание кое е най-важното за бъдещето на Отечеството, без което то няма как да просъществува, ще е повече от всичко останало.
Да прости Бог и помилва Своя раб Борислав и да го посели в селенията на праведните! Амин.
