Украйна се нуждае от подкрепата на България в своята борба за оцеляване, казва Инна Варениция пред "24 часа", журналист от Украйна на свободна практика, който работи основно за Асошиейтед прес. Тя отразява конфликта в Източна Украйна от 2014 г. за украински и чуждестранни медии като сценарист, оператор и репортер.
- Г-жо Инна Варениция войната в Украйна продължава над 2 години. Бихте ли разказали от първо лице какво преживява украинският народ през този период и как войната ви променя като нация?
- Обществото в Украйна е малко по-различно от другите европейски държави. За много от нас войната започна още през 2014 г. и тя засегна нашите животи още от тогава. Разликата е, че след пълномащабната инвазия на Русия през 2022 г. конфликтът сега е навсякъде и вече няма безопасно място, където да се отиде. Всеки украинец живее в състояние на перманентна опасност, където по всяко едно време може да бъдеш убит от ракета или снаряд. Също така вече има едно чувство на изтощение. В началото на инвазията бяхме много по-обединени. Не трябва да забравяме, че първото нещо, което хората правят при военен конфликт е да се опитат да оцелеят и те го правят по различни начини - едни избягаха в чужбина, други се преместиха в по-западните територии, където шансът да те убият е по-малък, а трети се бият. Понякога опитът да спасиш нечий чужд живот може да коства твоя собствен. Преди имахме сили за действие при извънредни ситуации като пожарникарите, например. Когато започнаха бомбардировките, те се отзоваха на първа линия и изваждаха хората от разрушените сгради, потушаваха пожарите и спасяваха животи. Обаче руснаците прилагаха т. нар. стратегия на двойния обстрел, където след първите снаряди веднага след това има и втори на същото място. Така голяма част от професионалните пожарникари загинаха докато се опитваха да спасяват невинните цивилни граждани, които бяха заклещени в отломките на развалините. Въпреки това хората продължават да си помагат един на друг и си дават сметка каква саможертва са направили тези професионалисти, за да спасят своите съграждани. Спомням си миналата година, когато Русия взриви язовира „Новая Каховка" и наводни гр. Херсон. Тогава отидох на място, за да заснема спасителните операции. Един от спасителите падна през покрива на една наводнена сграда и рани тежко ръката си. Когато го върнаха на лодката, където бях аз, спрях да снимам и го превързах. Така аз направих крачка назад, оставих професионалните с задължения като журналист и помогнах, защото преди всичко сме хора и трябва да си помагаме.
- Бихте ли казали къде Ви завари началото на войната и как се справихте в тези първи дни?
На 21 февруари 2022 г., три дни преди руското нашествие, бях в Луганска област. Заедно с мой колега от „Асошиейтед прес" отразявахме в продължение на месеци събитията, които предвещаваха действията на Кремъл. По специално тогава се намирах в моя роден град Севернодонецк, където бяха и моите родители. Тогава ги помолих да се преместят в Киев, където да гледат моя син, докато аз работя. Броени дни по-късно, когато бомбардировките започнаха вече столицата далеч не беше онова безопасно място. Не беше най-доброто място за сина ми, който по това време не беше навършил две годинки. На 24-ти бях събудена от моя колега, който ми каза „Започна се, руснаците настъпиха". През следващите два дни отразявах пряко от фронта, а след това реших да се върна в Киев, защото там ситуацията ставаше дори още по-лоша. Когато пристигнах в града говорих с моя редактор, който ми позволи да се погрижа за семейството си и да ги преместя по на запад в безопасност. Това ми отне още два дни. Когато се уверих, че те са в сравнителна безопасност се върнах в столицата, откъдето отразявах събитията около нея.
- Кои са най-големите зверства, за които разбрахте или видяхте по време на работата си?
- От дългогодишния ми опит на журналист, който е отразявал както събитията около незаконното анексиране на Крим през 2014 г., така и борбата за освобождаване на гр. Мосул от ръцете на терористичната групировка "Ислямска държава" в Ирак през 2017 г., знам че човешката душа може да бъде много грозна и лоша. Но в същото време човекът е нещо, което винаги ме е вдъхновявало. Всички ние имаме различни души. Изключително голяма привилегия е да се срещнеш с хора, които са посветили работата и усилията си в името на доброто. Що се отнася до престъпленията срещу човечеството, които видях по време на руската инвазия мога да кажа, че съм станала свидетел на всичко - от изнасилвания до всякакъв вид наранявания и убийства. Аз като журналист винаги съм се интересувала от въпроса "защо". За мен мотивът е по-важен от самото действие. Но след, това което се случи в Украйна знам, че нищо не може да оправдае действията на руснаците в моята страна. Имах възможността да разговарям с една възрастна жена от Херсонска област, която беше станала жертва на опит за изнасилване. Руските войници влезли в къщата й и я нападнали. Нейният съпруг се опитал да я предпази, поради което нападателите го застреляли в крака. В последствие руски парамедици дошли и го отвели някъде, но не се знае къде. Жената се спасила, но и до ден днешен не знае къде е нейния любим и дали въобще е жив. В един друг случай мъж беше отказал да даде колата си на руснаците, които искали да я конфискуват. Автомобилът бил просто една стара "Лада". Заради неподчинението войниците го пребили. Ударите били толкова силни, че черепът на мъжа бил спукан. За щастие човекът оцелял, но загубил част от главата си. Сега той е в съзнание, говори, но вече не е същият. Някои военни престъпления могат да бъдат не само физически, но и психически. В едно мое разследване за британския вестник „Телеграф", писах как още от 2014 г. руското правителство отвлича деца от окупираните територии, облъчва ги с пропаганда, а вече най-големите от тях дори са мобилизирани и се бият на нейна страна срещу собствените си братя и бащи в Украйна. Бившият ми съпруг и баща на моя син – Макс Левин, също стана жертва на престъпление срещу човечеството от страна на руснаците. Той беше фотожурналист. В самото начало на инвазията и той отразяваше събитията около Киев. Но беше заловен от руски войници, задържан за няколко часа, а след това застрелян. С помощта на организацията „Репортери без граници" успяхме да проведем разследване и да съберем доказателства за обстоятелствата около кончината на бившия ми съпруг и в крайна сметка намерихме мястото, където тялото му беше захвърлено.
- Какво мислят хората в Украйна - кога ще приключи войната?
Ние сме реалисти, знаем, че всичко може да се случи. Трябва да сме наясно, че войната не е само за Украйна. Виждаме какво се случва на фронта. Ние имаме предимство в областта на високотехнологичните военни технологии, но нямаме достатъчно ресурс. Сега Русия има предимство по въздух, но е много слаба по море и това е в наша полза. Ние имаме морски дронове, които пазят нашите брегове. Войната в Украйна е първият конфликт от много време насам, където не може да се предскаже, кой ще победи. Има неясности и за двете страни. Има много възможности. Всичко е въпрос на ресурси.
- Можете ли да разкажете по-подробно за стратегическите решения, които Киев използва, за да преодолее руският натиск? Имало ли е случаи, в които Украйна е използвала разузнавателни данни от открити източници или налични в търговската мрежа технологии, за да се противопостави на напредналите оръжия на Русия?
- Така наречените FPV дронове могат да бъдат закупени от интернет или определени части от тях. Те представляват летателен апарат с камера, която безжично предава видео към очила, слушалки или друго устройство с дисплей. Знаем, че в Русия има специални детски лагери, където децата се учат да сглобяват такива инструменти. В Украйна подобно нещо няма, но има граждански групи, които го правят на свои разноски. Ако се разровиш достатъчно добре в интернет може да намериш много информация за технологиите, които се прилагат в руските и украинските безпилотни летателни апарати. И ако я анализираш ще можеш да разбереш с какво разполага ответната страна. Също така русия разполага с данни за украинските дронове, защото някои от тях бяха свалени на фронтовата линия.
- Въоръжените безпилотни летателни апарати станаха повсеместно явление в този конфликт. Можете ли да разкажете как Украйна ефективно използва технологията на дроновете, за да се противопостави на по-големите бронирани сили на Русия? Имаше ли някакви тактически нововъведения във войната с дронове, специфични за този конфликт?
- Това, което е ново в тази война е фактът, че FPV дроновете се превърнаха в често срещано средство за разузнаване и бойни действия. Те дори станаха ново независимо крило на украинската армия. Освен военновъздушни, военноморски и сухопътни войски, сега имаме и нещо като „дронови" войски. Нашата армия е първата в света, която предприема подобна реформа в отбранителните си сили. Преди това не е имало такова масово използване на безпилотни летателни апарати. Вече разполагаме с дронове, които работят с инфрачервена светлина за нощно виждане, имаме нощни дронове-бомбардировачи, познати със прозвището „Вампири" - нещо, което руснаците засега нямат.
- Украйна разполага със силен IT сектор, но войната изисква различен набор от умения. Как се справяте с потенциалния недостиг на персонал с технологични познания за военно време? Имало ли е програми за преквалификация или сътрудничество с граждански технологични компании, за да се подпомогнат усилията за защита?
- IT секторът в Украйна е наистина обединен и той няма нужда от силна подкрепа от страна на правителството. Още в самото начало на войната той предостави своята помощ на властите без да е молен от тях. Смятам, че няма смисъл от създаването на специални програми за преквалификация, защото комуникацията в обществото на IT специалистите е доста добра. Това, от което наистина има нужда е да се обучат инженери, които да сглобяват части за дронове и да имат познания в областта на роботиката, защото вече правителството разработва роботи, които да се прилагат във военните действия. Такива, които могат да служат за евакуация или да стрелят без нуждата от човек на място.
- Кибератаките са постоянна заплаха по време на войната. Бихте ли споделили Вашите виждания за ролята на кибервойната в този конфликт? Имало ли е успешни кибератаки, които са оказали значително въздействие върху военните операции или критичната инфраструктура на някоя от воюващите страни?
- Това, което виждаме е, че и двете страни се опитват да повлияят психически на своя противник. Украински хакери успяха да фалшифицират и разпространят информация, в която пишеше, че изявени руски държавни служители всъщност са проукраински настроени, за да създадат смут в редиците на ръководството на Кремъл. Подобна атака имаше и от страна на руски хакери спрямо украински държавни служители. Руски кибератаки засегнаха и мрежите на украинските ЖП линии. Влаковете в нашата страна по принцип работят много добре, обслужването е на много високо ниво. Както знаем те бяха използвани и за евакуацията на гражданите от източните провинции. Но руснаците следяха социалните медии и благодарение на информацията, която получаваха от тях, успяха да бомбардират ЖП гарата в гр. Краматорск, при която загинаха няколко дузини цивилни, които се опитваха да се евакуират.
- Как оценявате помощта на Украйна от западните страни и колко важна е тя?
- Финансовата и по-специално военната помощ за Украйна е от изключително голямо значение. Те са нужни за възстановяването и защитата на инфраструктурата и държавата. Наскоро бяха унищожени три много важни електрически централи и без допълнителна подкрепа няма как украинците да продължат да отбраняват родината си от руснаците. Разполагаме с определен резерв от ресурси, но той ще се изразходи в даден момент. Без закрила от Запада няма да можем да победим дори, ако произвеждаме сами всичките си амуниции и оръжия.
- Как в Украйна гледат на нашата страна и помощта, която предоставяме на Украйна? Имате ли впечатления?
- Към този момент няма директна заплаха за други европейски държави. Но несанкционираната война и неосъдената война ще доведе конфликта и до други страни и народи. Важни са две неща – да се изправим срещу Русия с оръжия и също така на правно ниво чрез справедливостта. Разбира се Украйна се нуждае от подкрепата на България в своята борба за оцеляване. Знам, че политическото настроение тук е по-различно в това отношение, но солидарността е важна.
- Какви са най-големите рискове за журналистите в отразяването на войната?
- Ситуацията за журналистите в Украйна сега е много по-различна от тази през 2014 г. Тогава имаше една хибридна война, в която Русия не искаше да се показва като активен участник. През 2022 г. вече тя открито нападна Украйна и цели да унищожи украинската идентичност от териториите, които завладява. Преди беше възможно за международните журналисти да отразяват на мястото на събитията от двете страни на фронта. Аз самата съм имала възможност да работя в завзетите от русия украински територии. Но постепенно журналистите започнаха да бъдат изгонвани от там. Руските власти започнаха да ни филтрират на база какво пишем и да не допускат хора, които не работят по тяхната гледна точка. Беше въведен т. нар. процес на акредитиране, където проверяваха предишната ни работа и какво, как и къде сме говорили. Някои от нас бяха поставени в „черни списъци" и не можеха да посещават Русия. Но по време на ковид пандемията абсолютно всички чуждестранни журналисти бяха изгонени от Донецката и Луганската народни републики. В момента няма украински журналисти, които да работят в окупираните от Русия територии. Няма абсолютно никаква свобода на словото както в самата нея, така и в завладяното от нея. Смятам, че украинското общество и света имат правото да знаят какво се случва в окупираните територии.
CV
Инна Варениция е журналист на свободна практика, който работи основно за Асошиейтед прес .
Тя отразява конфликта в Източна Украйна от 2014 г. за украински и чуждестранни медии като сценарист, оператор и репортер.
Снимала е и документални истории за хуманитарни организации като Международния комитет на Червения кръст, УНИЦЕФ и др.
През 2017 г. отразява и операцията за защита на Мосул в Ирак.
Като репортер на информационна агенция Инна специализира в областта на социалния живот в конфликтни зони и проверката на факти.
