- Битка на твърдите ядра - а те трудно се отказват - ще оформи силите в 50-ото НС
- Партиите са под финансов натиск заради честите избори
- При двуцифрена преднина върху ГЕРБ ще падне голяма отговорност да състави правителство
- Новото ви проучване улавя началото на кампанията за изборите на 9 юни. Колко партии се очертава да влязат в парламента?
- На този етап виждаме сигурни 6 участника в следващото НС, като най-близо до 4-те процента, но под тях остават “Солидарна България” и “Синя България”, които все още сякаш не успяват да уплътнят потенциала си.
- Т.е., ако се запазят тези резултати, в 50-ото НС ще има 6 формации, както и в сегашното НС?
- Да, но ще има структурна разлика спрямо 49-ото НС - ПП-ДБ ще бъде политическа сила с тежест, сравнима напълно с тази на ДПС и “Възраждане”, а не с ГЕРБ-СДС. На последните избори през април 2023 г. се очертаха два големи политически субекта - ГЕРБ и ПП-ДБ, а ДПС и “Възраждане” бяха в друга група, като средно големи партии. Сега ПП-ДБ вече спадат към средната група.
- Има ли значение кой ще е на второ място - ПП-ДБ, ДПС или “Възраждане”?
- Разбира се, че има. Ето например второ място на “Възраждане” би могло да действа спояващо за мнозинство, което да стъпва върху евроатлантическа платформа, сочейки алтернативата в лицето на партията на Костадинов. Второ място на ДПС пък би било
без прецедент в изборната ни история
след промените.
- Кой вариант би предложил по-лесно създаване на правителство след изборите - с повече или с по-малко партии в парламента?
- Няма вариант, лесен за създаване на правителство. Виждаме от данните, че по всяка вероятност кабинет няма да може да се създаде само от две формации, ще трябват три. Защото дори ГЕРБ и ДПС да се доближат до мнозинство, то ще е много крехко и това не би им позволило да управляват спокойно.
Какви са възможностите? Първи вариант: мнозинство като досегашното - ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС. Втори вариант - ПП-ДБ е в опозиция, а мнозинството е около ГЕРБ, ДПС и трети играч. По много причини той не може да е “Възраждане”, остават БСП и ИТН.
- От заявките, които се чуват в кампанията, може ли да предполагаме, че ще се създаде правителство?
- От заявки до реализация пътят е дълъг. Въобще не изключваме нови избори наесен, но трябва да имаме предвид, че при голяма дистанция между ГЕРБ и втория, например двуцифрена разлика, върху ГЕРБ ще падне голяма отговорност да съставят кабинет. Провал при преговорите за кабинет би нанесло щета на ГЕРБ – че не може да състави мнозинство около себе си.
- Ако след 9 юни се стигне до партньорство ГЕРБ-ПП-ДБ, този път ще има ли писмено споразумение?
- Ако се стигне до такова взаимодействие, този път формулата ще е различна - коалиционно споразумение с ясно разпределение: представителство в изпълнителната власт според това в парламента. Имахме такава формула в коалиционното правителство на Сергей Станишев - ДПС, НДСВ и БСП в съотношение 3:5:8. Това е формула, която познаваме и от западноевропейските демокрации с подробно коалиционно споразумение, подробна програма, разпределение на ресорите. Сглобката, която управляваше 9 месеца, сякаш на финала си даде сметка, че има дисбаланс със свръхпредставителство на едната сила, а липсата на механизъм за вземане на решения доведе до
излишни скандали и комуникационни гафове
В крайна сметка те самите стигнаха до това, че трябва да има някакво споразумение. И повече баланс в рамките на изпълнителната власт.
- Виждате ли разлика между сегашната предизборна кампания и тази за предишните парламентарни избори преди година? Не изглежда ли кампанията дежавю?
- Какво ново можем да видим в една кампания? Нови лица в листите, нови послания. Но ние сме в тежка политическа криза. Как може да има много сериозна смяна на лицата, при положение че ходим на избори през няколко месеца - 6-и парламентарни избори за 3 години. Очевидно лицата на основните партии са доста сходни. Като правиш избори през няколко месеца, какви очакваш да са новите послания? Освен това партиите са подложени на голям финансов натиск, защото кампанията е скъпо нещо и за тях е трудно да организират такъв финансов и организационен ресурс, какъвто би бил при нормален изборен цикъл на 4 г. Партиите са изморени и организационно. И хората вече са изморени и дистанцирани от изборния процес. Дори ние - социолозите и политолозите,
сме уморени да повтаряме едни и същи неща
Заради всичко това и кампанията изглежда вяла.
- Чува ли се за Европа в тази кампания? Не заглушават ли вътрешнополитическите послания европейските?
- Има една обща кампания, която е напълно доминирана от парламентарните избори. Те са по принцип с най-висока активност, а европейските - с най-ниска. Когато се съчетаят тези два избора, нормално е едните да доминират. И партиите си правят тази сметка - избирателите се вълнуват повече от националните проблеми. Ако проследите какво правят лидерите на големите партии, ще видите, че те говорят почти изцяло по българска проблематика.
- Ако на последните парламентарни избори активността бе 40,7% - 2 680 000 души, може ли да очакваме на тези да е по-висока?
- На предпоследните и последните парламентарни избори отбелязахме най-ниската активност от началото на прехода. Тенденцията за последните няколко месеца бе за още по-ниска активност при евентуални избори. Съчетаването на европейски и парламентарни избори върна някаква мотивация. И отчитаме активност, която ще е сходна с тази на последните парламентарни избори - 2,6-2,7 милиона. Но може да падне и под тази. Избирателната активност се вдига, когато има голям нов субект, а такъв няма.
- Може ли да се случат изненади в оставащите 20 дни до изборите?
- Никога не подценявам кампанията. Скоро ще влезем в решителната ѝ част - последните 10 дни, когато немалко българи въобще решават за кого да гласуват. Революционна промяна обаче едва ли може да се очаква. Когато на терена има само 2,6 -2,7 млн. души, това е битка между твърдите ядра на основните партии. Твърдо ядро трудно се разколебава. Може някой при добър финален спринт да върне електорат, но ако няма голямо събитие, което рязко да промени нагласите, не може да очакваме промени с повече от 2-3%.
