2,2 милиона българи са енергийно бедни, но няма политическа воля да се въведе механизмът за подкрепа, казва шефът на екипа от Института за икономически изследвания на БАН
- Доц. Златинов, Институтът за икономически изследвания на БАН публикува годишния си доклад. Преди година - в доклада ви за 2023-а, констатирахте, че Румъния ни изпреварва по ръст на доходите, инвестиции, съдебна реформа, инфраструктура. Наваксваме ли сега, или политическите трусове пречат?
- Институтът за икономически изследвания при БАН отдавна изтъква, че с темпове на икономическия растеж под и около 2%, каквито трайно се наблюдават, България не може да реализира догонващо развитие и да се оттласне от последното място по покупателна способност в ЕС. По-слабото външно търсене, повишените лихвени проценти в еврозоната и продължаващият ценови натиск оказват неблагоприятно икономическо влияние. В комбинация с вътрешнополитическата нестабилност те засягат негативно перспективите за растеж.
Дългосрочните фактори също са ограничени. Недостигът на работна сила се дължи на влошаващата се демографска ситуация и продължаващата трудова емиграция. Не само в ЕС, но и на Балканите сме с най-нисък процент на инвестициите от БВП, а чуждестранните трудно надхвърлят 4% през последните години. Тези процеси се очертават като структуроопределящи.
- Пълноправното членство в Шенген и еврозоната са консенсусни цели на водещите партии (с малки изключения), според вашия анализ какви са реалните шансове на България към момента?
- Нашата оценка е, че
влизането в еврозоната ще бъде отложено
за пореден път. От формална гледна точка инфлацията все още е по-висока и това не позволява да бъдат покрити номиналните критерии за членство. Бюджетният дефицит и дългът са съпоставими с другите членки на ЕС от Централна и Източна Европа и са в рамките на допустимото. Но не трябва да се забравя, че оценката за влизането в еврозоната зависи не само от текущото икономическо състояние, но и от оценките за устойчивостта му в средносрочен и дългосрочен план. Там са големите рискове. Не може да се разчита, че държавният бюджет ще е източник на по-високи доходи и неговата функция ще е предимно социална, без в икономиката да се създават реални предпоставки за ускорен растеж.
При ограниченията от страна на предлагането на работна сила и липсата на капитали в страната поддържането на бюджетен дефицит и постепенно растящият публичен дълг се оценяват като проинфлационни фактори, които не осигуряват предпоставки за икономическо сближаване с останалите членки на ЕС.
- А какви стъпки трябва да се предприемат, за да се избегне шоково вдигане на цените или на лихвените проценти при влизането ни в еврозоната?
- Шоково поскъпване при присъединяване към еврозоната не се наблюдава в нито една от страните, които вече са въвели еврото, и този страх трябва да бъде изоставен. И в момента лихвените проценти у нас не нарастват в такава степен, каквато се наблюдава в еврозоната - това е обективно обусловено от високата ликвидност в българския банков сектор.
По-големият проблем е защо перспективите за правене на бизнес в страната не отговарят на тази свръхликвидност в банковия сектор
и депозитите в него не могат да се трансформират в инвестиции. Това е още един структурен проблем на нашата икономика, който е предпоставка за по-нисък икономически растеж. И вместо да се предприемат мерки в тази насока, ние се притесняваме и плашим от бъдеще, което става все по-далечно именно заради нерешаването на такива проблеми.
- Какви препоръки отправя БАН към следващото правителство не само във връзка с еврозоната, но и със стабилизирането и подобряването на икономическите показатели?
- Подобряването на правната и институционалната рамка, както и изграждането на инфраструктура са от решаващо значение за стимулиране на вътрешните инвестиции.
Все повече се изостря предизвикателството с недостига на квалифицирана работна сила. То изисква привличане на трудови ресурси с висок образователен ценз от трети страни, както и завръщане на български специалисти от чужбина. Свиването на работната сила налага разширяване на компенсационните действия за
субсидирано наемане за определени периоди на представители от най-рисковите групи
Фискалната политика трябва да започне постепенно да се стреми към постигане на балансирано бюджетно салдо. Така ще се осигури макроикономическа стабилност и ще се изпълнят изискванията на новата рамка за фискално и макроикономическо управление от 2023 г., в която правилото за “предвидимостта на разходите” за фискалната устойчивост ще има по-голяма тежест през следващите години.
- В пандемията се намалиха някои ставки по ДДС, част от тях продължават да са в сила. Трябва ли нова корекция и ако да - в каква насока?
- ИИИ при БАН последователно е отстоявал позицията, че промени в данъчната система не е разумно да се правят частично. Намаляването на ставки на ДДС за определени сектори не води до съществени икономически ефекти, но поставя в риск постъпленията от най-големия приходоизточник в бюджета, какъвто е ДДС. Отдавна изтъкваме и че данъчната политика на България на ниски ставки на корпоративно и подоходно облагане най-много се доближава до ирландската, но резултатите са коренно различни - 3,5 пъти по-ниска покупателна способност на човек от населението у нас спрямо тази в Ирландия и 7 пъти по-нисък дял на инвестициите от БВП. Очевидно съществени чуждестранни инвестиции няма да се привлекат с 10% корпоративен данък, нито ще се повиши конкурентоспособността на икономиката, когато не са налице инвестиции за ускоряване на дигитализацията ѝ. При условията за производство и правене на бизнес днес конкурентните предимства не идват от данъчната политика, базирането на цялата ни стратегия за тяхното привличане на ниски данъци не дава резултати.
- Ангажиментите на България по т.нар. Зелена сделка са свързани ако не с уволнение, то със спешно преквалифициране на хиляди заети в енергийния сектор. Закъсняваме ли с мерките и как може да се гарантира, че тези хора няма да останат трайно незаети?
- С производството на електроенергия от централите в района на “Марица-изток” и Бобов дол са ангажирани пряко, косвено и по линия на индуцирания ефект около 40 000 души. За съжаление, още няма яснота за инвестиционни намерения в тези региони, как ще бъдат компенсирани посочените работни места, как ще се използват средствата от Фонда за справедлив преход. При тази неустановеност на бизнес намеренията не може да се планира каква да бъде преквалификацията на работещите. Трябва да се заложи на усвояването на ключови дигитални умения и изучаването на зелени такива. Последната група е важна при предстоящо рекултивиране на прилежащи към енергийния комплекс площи.
Що се отнася до компенсаторните мерки, те са законоустановени - като изплащане на 36 заплати за работещите в първа категория труд. Гаранции за предотвратяване на изпадането на съкратените в групата на трайно безработните обаче няма. Включването в курсове за професионална квалификация е според желанието и потенциала им, а не по административна принуда. Съществуват и възможности за стартиране на собствен бизнес и/или за заетост в други местни икономически инициативи, но пак зависи от инвестициите в региона.
- Планът за възстановяване включва куп проекти, свързани с възобновяеми източници и енергийна ефективност. Ще помогнат ли те България да възстанови позиции на международния пазар на ток?
- Производството на електрическа енергия от ВЕИ е с по-ниска мощност от необходимото, за да може тя да се използва за износ. Възможностите за износ на ток няма да се решат с проектите по Националния план за възстановяване и устойчивост и това не е и тяхната цел. Тези проекти са насочени основно към домакинствата - за саниране на сгради и за инсталиране на ВЕИ системи. Това е първата програма, която правителството на България провежда в насока енергийна независимост на домакинствата. За съжаление, нейният обхват е малък - за соларни панели отпуснатите средства са до 10 000 домакинства, с първоначална инвестиция и процент съфинансиране, което автоматично изключва нискодоходните домакинства и води до нарастване на неравенствата.
- Ние сме с едни от най-високите нива на енергийна бедност в ЕС, няколко управления обаче така и не въвеждат механизъм за подкрепа. Каква е препоръката ви?
- През 2022 г. институтът активно участва в разработването на дефиниция за енергийна бедност, която впоследствие бе възприета официално. Въвеждането на механизъм за подкрепа на енергийно бедните домакинства обаче не е било реално обсъждано до момента. Има единодушие по отношение на стъпките - да се избере отговорно министерство, което да разработи информационна система за оценка на статута на домакинствата, да се определи фонд (например Националния фонд за декарбонизация), който да финансира мерки, да се разработят финансови инструменти и дългосрочна програма за ограничаване на енергийната бедност, да се разработи наредба за подкрепа на енергийно бедните домакинства в условията на либерализиран пазар. Но нито една от тези стъпки не беше предприета от изпълнителната власт. Проблем е, че липсва политическа воля за целенасочени действия в защита на енергийно бедните, които според изчисленията на ИИ при БАН са 2,2 млн. души.
- Последните тежки за икономиките години предполагат и търсене на нови партньори, включително от трети страни. Кои може да са те?
- Румъния все повече се налага като водещ външнотърговски партньор на България в рамките на ЕС, към чийто пазар може да се пренасочи износът на стоки при опасенията за икономически сътресения в Германия. Съществен потенциал на българския износ към Германия е налице при търговията с химични вещества и продукти, благородни и цветни метали и стоки от бита в резултат от запазващо се силно вътрешно търсене и инвестиционна активност през последните години.
Румънският пазар устойчиво измества и гръцкия като предпочитан за износ от страна на български фирми. Потенциал за развитие имат отношенията със страни като Алжир, Египет и Мароко, които се очаква да се откроят като най-бързо развиващите се в Африка. През 2022 г. износът на храни и живи животни към Алжир нараства 21 пъти, а между 2020 и 2023 г. този на безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн към Египет и Мароко се утроява. Подобна тенденция към Египет се наблюдава и при износа на минерални горива, масла и подобни продукти. За същия 4-годишен период той нараства 10 пъти и възлиза на 15% от общия реализиран износ за страната в тази стокова група. Това показва, че въпреки ясната насоченост на българския износ към ЕС не трябва да се пренебрегват възможностите за неговата диверсификация и реализиране на българска продукция на пазари с потенциал за развитие.
Визитка:
- Роден през 1987 г. в Пловдив.
- Доктор по макроикономика от СУ "Св. Климент Охридски". Специализирал е в Австрия към МВФ и в Люксембург към Европейската сметна палата.
- Зам.-декан на Стопанския факултет на СУ и ръководител на катедра "Икономика". Ръководител и участник в над 20 международни и национални научноизследователски и приложни проекти.
- Изследовател в Института за икономически изследвания при БАН и ръководител на Годишния доклад "Икономическо развитие и политики в България 2024: оценки и очаквания. Тема на фокус "Енергийната бедност в България".
