Няма условия за привличане на кадри от бизнеса като лектори в университетите и данъчни и осигурителни облекчения за тях за създаване на партньорства. Заради тези законодателни празноти липсват бизнес хъбове към висшите училища, казва председателката на Съвета на ректорите
Още акценти от интервюто:
- Искаме уважение към висшето образование и науката - те твърде дълго време бяха поставяни в ъгъла на общественото внимание, обиждани и унижавани
- Държиш системата недохранена, а искаш от нея олимпийски резултати!
- Няма стимули за бизнеса да участва в процесите "обучение - практика"
- Проф. Темелкова, как ще се развие протестът на университетите, след като правителството отпусна на два пъти по 40 млн. лв.? Как се стигна до този проблем?
- На първия от двата въпроса ще отговори само времето. Вярно е, че правителството отпусна посочените средства, половината от които са част от бюджета за 2024 г., но странно бяха забавени досега. В обществото обаче остана грешното впечатление, че протестът на Съвета на ректорите е протест за пари, а той категорично не е! Това е протест за спазване на закона - такъв, какъвто самата държава го създава, както и за извоюване на уважение към българското висше образование и наука. Те твърде дълго време бяха поставяни в ъгъла на общественото внимание, обиждани и унижавани. Това дълго натрупвано, особено в последните 3 години, напрежение на хората, работещи в системата, просто в един момент избухна. Понякога се получава подобна реакция - малка искра запалва пожар. Това отговаря и на втория ви въпрос – до този проблем се стигна от безхаберното отношение към ученето и науката, висшите училища и университетите за твърде дълъг период от време, от много управляващи – временни и постоянни.
- Какви трябва да са заплатите на университетските преподаватели, за да са съразмерни спрямо учителските, а и спрямо средната заплата в страната?
- Заплатите трябва да са такива, каквито законът казва - нито по-големи, нито по-малки. Отново повтарям, това не е протест за заплати, а за спазване на закона. Ние сме в абсурдната ситуация да има приет нормативен акт от законодателната власт, който изпълнителната власт не е изпълнила. Ние не протестираме за заплати – това е работа на синдикатите. Нашата отговорност е много по-широка. Разговорът за пари в българското общество е вече толкова токсичен, защото всеки свежда всичко до тях, а това убива въобще идеята за отстояване на морални и принципни позиции.
- Ако разходите за издръжка на обучението във висшите училища достигнат 0,9% от БВП, то ще имаме и достойни възнаграждения за работещите в сектора, и възможности за развитие на материалната база на университетите, и благоприятна и устойчива среда за обучение на студентите и качество на това обучение - това казахте преди избора ви за председател на сдружението на ректорите, тази цел ли гоните?
- Тази калкулация е правена от макроикономисти, които сравняват средствата в държавите от и извън Европейския съюз, отделяни за политики в този сектор. Определеният по този начин размер е политическо и стратегическо решение на цялото общество и показва какво е важно за него, кое е негов приоритет. Само че ако записваш в конституцията, че науката, образованието и културата са такива, е логично да подплатиш принципните си послания с действия. Ще кажа, че ако тези средства са в тези размери, ние въобще няма да водим подобни разговори и да стигаме до протести. Средствата, които достигат до системата от страна на държавата в момента, са с около 30% по-малко. Същевременно в развитите страни, с които през последните години нашите политици сравняват българското висше образование и наука, тези средства не падат под 1,2% от БВП.
- Спешните покани за разговор с президента и премиера показват ли, че гласът на Съвета на ректорите напоследък се чува повече?
- Тези разговори показват единствено, че вече сме се еманципирали и имаме амбицията да се самоуправляваме. Ще разберем, че гласът на Съвета на ректорите се чува, когато управлението на системата се подчини на дългосрочно целеположена ефективна политика, обезпечена с приемственост, без значение кой политически субект е на власт. Съветът на ректорите ще е осмислил предназначението си, когато академичната общност бъде пълноправно и ефективно приобщена в процеса на генерирането на политики в областта на висшето образование и науката и когато онези, които реализират тези политики, започнат да се вслушват в гласа на хората, които работят в системата. Политиците нека не забравят ролята си - да предлагат законодателство, което кореспондира с реалните проблеми и дневен ред на висшето образование и науката в България. Това обаче могат да реализират, ако водят задълбочен и равнопоставен диалог с нас.
- Защо студентските такси не трябва да отпадат като цяло, а единствено за определени направления и специалности?
- Проблемът с достъпността на нашето висше образование е измислен. Дори и да има такъв проблем обаче, той не може да се реши с предложената мярка, която е ненужно пилеене на държавен ресурс. Освобождаването от такси отдавна е инструмент на държавните политики за стимулиране на приема в определени дефицитни направления. Макар и в недостатъчна степен тази мярка дава вече ефект. Ако отпаднат таксите, какво постигаме? Постигаме нещо, което работи и дава положителни резултати, да бъде унищожено. Всичко това с идеята да се реши, както посочих, несъществуващ, изкуствено генериран проблем.
- Добро ли е партньорството между университетите и бизнеса и какво още трябва да се направи в тази посока?
- Това е тема за истински дебат и реална задача! Вместо неприложими законопроекти нека законодателят концентрира усилия за решаване точно на тази задача. Може да се направи много – съществуващата правна уредба на съвместните партньорства между университети и бизнес структури е неадекватна и на практика не ги стимулира. Няма стимули за бизнеса да участва в процесите “обучение – практика” чрез подпомагане от съвместни търговски дружества между съществуващи компании и университети. А това би помогнало много на университетите да затворят цикъла “обучение - наука – практика” в рамките на специалността, която изучават студентите им. Би дало възможност на университетите да генерират и приходи чрез производствата на тези съвместни търговски дружества. Няма условия за привличане на кадри от бизнеса като лектори в университетите и данъчни и осигурителни облекчения за тях за създаване на подобни партньорства. Точно поради тези законодателни празноти, липсват и бизнес хъбовете към университетите, които са характерни за западноевропейското практикоприложно обучение. Като цяло я няма цялата втора писта за развитие на висшето ни образование в тази посока. Вместо да решаваме тези ребуси, ние се занимаваме с измислени проблеми. Ето пълното разминаване между дневния ред на ректорите и университетите, и този на политиците. И точно тази философия е част от философията на днешния протест на Съвета на ректорите.
- Преди да поемете Съвета на ректорите казахте, че интердисциплинарните специалности в университетите са бъдещето, дайте пример?
- Ние вече живеем в бъдещето, макар че много от нас дори не го осъзнават. Заетите с рутинните дейности, които формират широк кръг професии, понастоящем стават и ще стават все по-лесно заменяеми. Давам ви пример – вече се говори за изкуствен интелект в бизнеса, който ще замени стотици хиляди часове човешки труд. Мениджърите на бъдещето трябва да разбират от управление, но и от нещо друго. Другото е IT умения и работа с тези принципно нови системи. Без това и перфектен мениджър няма да има шанс на пазара на труда. Хората ще сменят вече не работни места, а професии и който не се адаптира няма да има шанс в бъдещето, което идва.
- Как България може да се превърне в международно разпознаваем образователен център, а българските университети да се придвижат нагоре в световните класации?
- Отговарям директно - когато се създаде и се обезпечи национална стратегия за износ на българско висше образование в чужбина и привличане на чуждестранни студенти у нас. Другото е опит по изкуствен път да се получи резултат, с който някой да се бие в гърдите. Тези класации първо отчитат не толкова качеството на обучението, а обема на научноизследователската продукция и второ - при тях мащабът е в абсолютни стойности, а не в процентно съотношение според големината, т.е. някой заради масата си може да се окаже по-напред. На някого може да му хрумне да обедини едно висше училище с друго и ще получи някакъв ефект. Като го направи механично обаче, какво точно ще се подобри в слетите висши училища? Какво ще се подобри за обществото? Като говорим за научноизследователската дейност, която стои в основата на тези рейтингови класации, да попитам риторично, ние не протестираме ли именно за липсващите средства за научноизследователска дейност в бюджетите на университетите? Точно както заплатите на преподавателите, те също са нормативно заложени в закона, но никога не са включвани в държавния бюджет, дори в близки до посочените от закона размери. Държиш системата недохранена, а искаш от нея олимпийски резултати! Това, което правят българските учени, е подвиг при условията, в които работят. Това важи и за университетите, и за БАН.
- Имат ли достатъчно силно участие българските университети в европейските и световните мрежи?
- Българските университети правят стъпки в тази посока и по отношение на вътрешнонационалната си свързаност, и по отношение на международната. Този тип сътрудничество понастоящем е обвързано с инвестиране на сериозни средства, които се явяват стимул за създаването му. С времето то трябва да започва да се случва по естествен път. Свързаността е част от бъдещето на световното университетско образование, с която започваме да свикваме. Тя е идеалната възможност за създаване на допълнителен научен и преподавателски капацитет и потенциал, преодоляване на негативните демографски дефицити, споделяне на ресурси, които дават добавена стойност. Първите съвместни програми между български и между български и чуждестранни университети вече са факт, техният ефект тепърва ще проличи.
CV
- Родена е във Варна
- Първата жена, избрана за ректор на Висшето училище по телекомуникации и пощи на 25 юни 2019 г.
- Завършила е “Финанси” в Икономически университет – Варна, и “Право” – във ВТУ “Свети свети Кирил и Методий”.
- Специализирала е “Лидерство” в университета “Джорджтаун” - Вашингтон
- Автор е на над 80 публикации на български, английски, немски и руски език
- На 12 май 2023 г. става първият български учен, удостоен с почетното звание “професор хонорис кауза” от университет “Скопие” в Северна Македония
- Научните ѝ интереси са в областта на адитивни производствени технологии, кибер-физични производствени системи, преструктуриране на производствени системи, оптимизация на процесите, управление на производството, контролинг, дигитално лидерство, стратегическо бизнес лидерство.
